Творци в социалният жанр - Вера Илиева
Среднощен експрес
Пътувам в един среднощен експрес,
тихо потраква си влакът.
Отминава градове и села,
невидими останали в мрака.
Потънала в мисли, дори не видях
случайния спътник в купето,
стиснал чанта в едната ръка,
а с другата – гушнал детето.
Малко момиченце с руси коси
погледна и тъжно проплака,
сякаш русалка със сини очи
океана бe сбъркала с влака.
Кротко мъжът поздрави,
място с ръка ми показа,
а после тихичко, с жал,
тази история ми разказа:
Снахата заминала, синът се пропил,
оставил детето при дядо и баба,
после някъде и той се затрил,
не искал да гледа как страдат.
Среднощен експрес е животът, си мисля,
вечно бърза и никой не чака,
изпълнен с мъка и хиляди грешки,
и малка русалка, изгубена в мрака.
Носталгично
Небето дави се в сълзи,
земята плаче изтерзана,
за нейните деца я днес боли,
за младостта им пропиляна.
Където и да идат по света,
все ти, Родино, си им във душите,
ти рана си и лек за тях,
сълза издайническа във очите.
Красива си, с бунтовен дух,
но често слагаш робската си дреха,
прикриваш изранената си плът
и в болката си търсиш ти утеха.
Децата ти се разпиляха
като разкъсана огърлица с мъниста,
но вместо да ги пуснеш със любов,
огърлицата гърлото ти стиска.
Ти майка и любима си за тях,
и все към тебе бягат им очите.
В сърцата им си уж, а си далеч,
затуй във шепи сбират си сълзите.
Изпращат ги по вятъра до теб –
бисери от болка свята,
небето дави се във тях,
от мъка натежала е земята.
И само крехката надежда
крепи ги в чуждия им свят,
и сили дава им да дишат –
при теб да се завърнат пак.
Непростимо
Когато трябваше да бъда до теб,
когато имаше нужда от мама,
отидох далече на пусти гурбет,
а ти вкъщи самичък остана.
И в дългите нощи, когато луната
огряваше тъжно малката стая,
като ръжда ме ядеше вината,
права ли бях, че заминах – не зная.
Порасна без мен, без майчина ласка,
вместо прегръдки ти пращах пари.
Целувах лицето на твоите снимки,
а сърцето така и не спря да боли.
Вече си мъж и имаш любима,
и малко слънчице, над което да бдиш.
Аз все още съм в тая чужбина.
Сине, за теб го направих!
Дано ми простиш!
Не искам
Не искам да слушам безсмислици,
че живеем в свят без проблеми,
с герои от измислени приказки,
непожелали да станат големи.
Не искам да виждам децата ни
как умират с надежда в очите,
старци да ровят в боклуците,
трошици да сложат в устите.
А мечтите за бъдеще светло
на промяната вятър отнесе
и вместо красиви блянове
глад и разруха донесе.
Не искам обещания голи,
искам за всеки хляб и завивка,
децата да бъдат щастливи
и майки да раждат с усмивка.
Да не скитаме немили-недраги
в чужбина, прехрана да дирим,
тук, където сме се родили,
с любов да живеем и да умираме.
Гурбетчии
Проклинаме съдбата си, Родино,
че далеч децата ни изпрати,
без дом, без майки и бащи,
слуги да бъдат на богатите.
Със всичко Бог те надари,
но шепа хора като вълци
грабят от тебе, играят игри,
народът беден –всеки го тъпче.
Бягат децата ни днес по света,
и крият лицата си в сълзи облени
Остават родители, братя, сестри,
а пуста чужбина очите им мами.
Тръгват отново те на гурбет,
с надежда живота добър да направят,
в чужди страни да търсят късмет
и молим се скришом – да не ни забравят.
България не се продава
Казват че ”кръвта вода не става”,
но остана ли ни вече кръв?
Трудно прошката се дава,
непростим ли е грехът?
По капка бавно, садистично
изцеждаха от немощната плът,
народът ни обезверен, отчаян,
останал само е духът.
Но този дух е силен, мощен,
кален през много векове,
изправени държи ни още,
за да не сме на колене.
От земята ни ще вземем сила,
майка и закрилница е тя.
Една звезда в небето ще ни свети,
по пътя верен да вървим сега.
Не искаме война и слава,
а бъдеще за нашите деца.
България не се продава,
единствена за нас е тя!
За Вера Илиева:
"Казвам се Вера Илиева. Родена съм в град Сандански. Завършила съм Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Архитект Камен Петков”. Работя като главен специалист към Районна Пътна служба –Сандански- ОПУ-Благоевград.
Пиша от около 14-15 годишна. В началото детски стихове , а след това – лирика. Имам издадени пет стихосбирки: „Нарисувай любов-лирика”; „ Есенна магия -лирика„ , ” С душа на птица-лирика”,”Несбъднатост”-лирика и „Детство мое,вълшебство мое”-стихове за деца.
Мои стихове са публикувани в броеве на списание-алманах
„Културна палитра” ,списание „ Живота в света на поезията”, вестник „Ретро”, в литературния сборник "Съвременният свят в творчеството на жената" и др.Участвала съм в литературни конкурси, от които имам и награда-II-ро място за поезия и проза."
