Винсент ван Гог - художника на трудовите хора


Сеяч
Винсент ван Гог, 1888 г.

"Художник на трудовите хора" - това определение за Ван Гог не се среща в каталози на изложби или биографии, фактите от живота на художника, кореспонденцията и неговите произведения обаче го правят напълно справедливо. Буржоазното изкуствознание в стремежа си да служи на господстващата класа пуска гъста мъгла от заблуда и забрава над човечното и реалистично творчество. Създаденото от Ван Гог с право може да се счита за важно звено в преосмислянето на демократичното изкуство на 19 век чрез нови изразни средства и форми към победния му разцвет в 20 век.
Дрямка по пладне.
Винсент ван Гог 1889 г.

Миньорски жени, носещи въглища.
Винсент ван Гог, април 1881г.
Художника рисува тази картина в Етен, след завръщането си от Брюксел. Градчето е център на миньорски район. Ван Гог живее изключително бедно, загърбил е църковната кариера и тръгва по пътя на творец.

Поле с цветя.
Винсент ван Гог, 1883г.
Художника работи усилно в крайна бедност и изтощение в различни части от Холандия.

Скици в писмо.
Винсент ван Гог
Трудовият народ често е рисуван и описван в кореспонденцията на художника.

Скица в писмо.
Винсент ван Гог.
Ван Гог живееше сред обикновени, трудови хора и те намираха отражение в творчеството и кореспонденцията му.

Миньори през снежна зима, 
Винсент ван Гог, 1882г.
Виснат облаци тъжовни,
глъхне полска ширина,
дреме цялата вселена,
спи под бяла пелена.

Но под бялата покривка,
та, из земните недра –
стонове се чуят тихи:
сговор таен за борба…

Цанко Церковски

Червените лазя в Арл.
Винсент ван Гог, 1888 г.
Арл е център на земеделски район в делтата на река Рона. Ван Гог всяка сутрин излиза на полето със статив и бои, където рисува трудовите хора и резултата от дейността им.

Пощальонът Рулен
Винсент ван Гог, август 1888г.
Художника работи в Арл, градче в южна Франция, разположено в земеделски район, близо до делтата на река Рона.

Морето в Сент Мари.
Винсент ван Гог, 1888г.
Ван Гог често рисува средиземноморските рибари от устието на Рона.

Рибар, Винсент ван Гог

Бране на маслини.
Винсент ван Гог, 1889 г.
Въпреки болестта и изтощението Ван Гог не престава да рисува и отново в картините му се появява човека от народа - селяни, лекари и пациенти.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Песни за една страна – Испанска хроника

Изображение
Двама големи български творци са вдъхновени от героизма на испанския народ в защита на републиката и свободата, също от работническата солидарност и Интернационалните бригади. Те дават художествен израз на подкрепата от българския народ за испанските братя по участ. Никола Вапцаров създава през 1936-1938 година поетичната поредица „Песни за една страна“. Илия Бешков   през 1936 година  рисува знаменитата поредица от рисунки „Испанска хроника“. Испания Какво бе ти за мене? —     Нищо. — Една загубена страна на рицари и на плата. Какво бе ти за мен? —     Огнище          на някаква любов жестока,          която диво се опива          от кръв                   от блясък на ками;          от шлагери                   и от китари          от страст,                   от ревност                          и псалми. Сега за мене ти си участ. Сега за мене си съдба. И аз участвам неотлъчно в борбата ти за свобода. Сега горя, сега се радвам на всеки боен твой успех
Прочетете още

Христо Ясенов - три стихотворения

Изображение
Христо Ясенов Връбчо Изпечен шут и заплатен клеветник, днес Връбчо наш остана пак да чака: от кандидат за общински съветник превърна се на вестникарска сврака. А хитър е — и не една интрига курдиса той пред изборите наши, ала акъл му никак недостига, та стана член на блока от апаши. От комунизъм Връбчо се не плаши — а всеки ден за него шум повдига. Кат журналист забъркан в много каши той може да те лъже и да мига. Сервилен мъж, навикнал на поклони, честит е Връбчо с празната кратуна! — на вестник „Мир“ от мръсните колони ще си изкара винаги самуна. Общоделство В езика тя бе малко схваната, а той бе едър и плешив. Тя стана писарка в прехраната, а той — Пастухов детектив. Изпрати той при нея сводници — и тя отвърна кратко „да“. И станаха добри проводници на контрабандите в града. Настана криза — ден мъчителен — и падна кабинета стар. Тогава нейде в Ючбунар отвориха те дом съмнителен. Срещу Нова Година И аз те чакам в сънна изнемога, ала
Прочетете още