Винсент ван Гог - художника на трудовите хора


Сеяч
Винсент ван Гог, 1888 г.

"Художник на трудовите хора" - това определение за Ван Гог не се среща в каталози на изложби или биографии, фактите от живота на художника, кореспонденцията и неговите произведения обаче го правят напълно справедливо. Буржоазното изкуствознание в стремежа си да служи на господстващата класа пуска гъста мъгла от заблуда и забрава над човечното и реалистично творчество. Създаденото от Ван Гог с право може да се счита за важно звено в преосмислянето на демократичното изкуство на 19 век чрез нови изразни средства и форми към победния му разцвет в 20 век.
Дрямка по пладне.
Винсент ван Гог 1889 г.

Миньорски жени, носещи въглища.
Винсент ван Гог, април 1881г.
Художника рисува тази картина в Етен, след завръщането си от Брюксел. Градчето е център на миньорски район. Ван Гог живее изключително бедно, загърбил е църковната кариера и тръгва по пътя на творец.

Поле с цветя.
Винсент ван Гог, 1883г.
Художника работи усилно в крайна бедност и изтощение в различни части от Холандия.

Скици в писмо.
Винсент ван Гог
Трудовият народ често е рисуван и описван в кореспонденцията на художника.

Скица в писмо.
Винсент ван Гог.
Ван Гог живееше сред обикновени, трудови хора и те намираха отражение в творчеството и кореспонденцията му.

Миньори през снежна зима, 
Винсент ван Гог, 1882г.
Виснат облаци тъжовни,
глъхне полска ширина,
дреме цялата вселена,
спи под бяла пелена.

Но под бялата покривка,
та, из земните недра –
стонове се чуят тихи:
сговор таен за борба…

Цанко Церковски

Червените лазя в Арл.
Винсент ван Гог, 1888 г.
Арл е център на земеделски район в делтата на река Рона. Ван Гог всяка сутрин излиза на полето със статив и бои, където рисува трудовите хора и резултата от дейността им.

Пощальонът Рулен
Винсент ван Гог, август 1888г.
Художника работи в Арл, градче в южна Франция, разположено в земеделски район, близо до делтата на река Рона.

Морето в Сент Мари.
Винсент ван Гог, 1888г.
Ван Гог често рисува средиземноморските рибари от устието на Рона.

Рибар, Винсент ван Гог

Бране на маслини.
Винсент ван Гог, 1889 г.
Въпреки болестта и изтощението Ван Гог не престава да рисува и отново в картините му се появява човека от народа - селяни, лекари и пациенти.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Високи сини планини – Младен Исаев

Изображение
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ...
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и...
Прочетете още