„НЕЖНАТА“ КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯ И ОТГОВОРНОСТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛИСТИ
"Нежната контрареволюция и отговорността на българските социалисти" е изследване подготвено от "Самостоятелна интердисциплинарна група за анализи и прогнози" - СИГАП, с автори Борислав Кирилов, Боян Киров, Васил Сивов, Георги Т. Марков, Кирил Кертиков, Чавдар Кръстев, излязла през пролетта на 1994 година. Документа изразява позицията на една част от тогавашните членове на БСП за активна лява политика и разумно преустройство на страната в противовес на апаратно-престъпната приватизаторска част от същата партия.
Документа не само е историческа ретроспекция с отделни актуални и днес части, той може да бъде и ръководна програма на модерна лява партия в 21 век.
Целият документ е достъпен на адрес: http://levicata.org/web/files/richeditor/filemanager/SIGAP.pdf
"В този период, а и до днес голяма част от ръководството на БСП не осъзна, че най - важното за партията е да бъде съюзник със своя народ, а не съюзник с някои партии за сметка на или дори срещу народа си"
"В кои области сега провежданата реформа противоречи на тенденциите?
1. В света се извършва окрупняване на производството и на финансовите институции, докато в България под девиза за демонополизация се правят опити за обратните процеси.
2. Световните тенденции в селското стопанство от дълги години са към окрупняване на земеделските масиви и налагане на принципа „Земята на тези, които я обработват“. В България е точно обратното.
3. В света съществува стремеж да се стимулират работниците чрез участие в управлението на предприятията. В България те се извеждат от управлението.
4. Тенденцията за демократизиране на собствеността чрез акционерно участие у нас е заменена с лозунг за създаване на едра капиталистическа собственост.
5. Глобалните геополитически интереси и мултинационалният контрол на световните пазари практически потвърждават отжи-вяването на традиционния модел на пазарната икономика и илюзорността на провъзгласения принцип „Песе фер“, който отдавна намери естествен завършек в правилото „Големите риби изяждат малките“.
6. Държавното регулиране в света е основен двигател за излизане от кризите чрез активна инвестиционна политика и гарантиране на потребление над определен допустим минимум чрез осъществяване на трансферни плащания. (А ние се отказахме от регулиращите функции на държавата, и то в момент на криза).
7. Развитието на собствена научна база е единствения възможен път за създаване на модерна мощна икономика. (При нас се рушат съществуващия научен потенциал и образователните структури.)
8. Световната тенденция на движението на капиталите е в посока към пазарите. България, без да може да се прояви като пазар, разчита на инвестиране на чужди капитали.
9. В света има криза на представителната демокрация и стремеж за въвеждане на пряка демокрация. В България не е проведено нито едно допитване, референдум или плебисцит, и то в периода на решаване на фундаментални обществени въпроси.
Всичко това показва, че избраният у нас път противоречи на световните тенденции и е естествено, че той се проваля и ще се проваля непрекъснато. Проблем на много партии в българския политически спектър е, че те не могат да предложат други решения. Проблемът на БСП е, че общата световна криза в лявото движение е криза и на БСП, и тя се поддава в голяма степен на лозунги, идващи отвън, вместо трезво да ги преосмисли."
"Без претенция за изчерпателност, като неотложни мерки за оцеляването на България ние виждаме:
1. Задължително създаване на целеви, а не произволно кър¬пен, бюджет, който да гарантира:
- оцеляване на социално слабите,
- съвременно и достъпно здравеопазване,
- стабилизиране на българската наука и образование;
2. Разработване и провеждане на дългосрочна анти-инфлационна политика;
3. Приемане на принципно нов закон за собствеността, устройството и ползуването на селскостопанските земи.;
4. Запазване на държавната собственост върху горите, земите от горския фонд и построеното върху тях;
5. Утвърждаване на преференции за българските стоки на нашия пазар и ограничаване достъпа на некачествени стоки;
6. Възстановяване на силния държавен контрол по стандартите и качеството на стоките и услугите без оглед на произхода им;
7. Постепенна приватизация в името на мнозинството чрез трансформиране на държавната собственост (там, където е възможно) в акционерна собственост на трудещите се. На мястото на ликвидаторите да дойдат комисии за запазване и развитие на производството в преходния период на структурни реформи;
8. Създаване на държавна инвестиционна банка и провеждане на активна инвестиционна политика в интерес на запазване и развитие на производството;
9. Създаване на закон за държавните предприятия, който да гарантира равнопоставянето на държавната собственост със частната, и по-конкретно да осигурява пряка заинтересованост на работниците от икономическите резултати на производството, участието им в ръководството на предприятието и съчетаване на техния личен и на държавния интерес относно реинвестициите за икономическият им възход. (Това би могло да стане на базата на холдингови структури на организация на държавната собственост);
10. Приемане на законови мерки за подкрепа на кооперациите, което означава определени облекчения и подпомагане по кредитен и банков път;
11. Възстановяване на Министерството за външна търговия и провеждане на активна държавна политика за осъществяване на търговски контакти. Приемане на закони за стимулиране на износа;
12. Активна балканска политика за създаване на обща търговско-икономическа зона: " Единни Балкани - в единна Европа " - това е дългосрочната, перспективна и реалистична цел. Провеждане на
Балканска конференция с цел формулиране на общите за всички балкански страни интереси, възможностите за тяхната защита, за да могат балканските страни в минимална степен да зависят от решения извън тях.
13. Утвърждаване на пряката демокрация. В този смисъл БСП е длъжна да се бори за започването на и утвърждаването в политическия живот у нас на преките форми за волеизявление на масите. И сега е реално по инициатива на БСП да се провеждат общонационални и местни референдуми и плебисцити по всички по-крупни въпроси, засягащи страната,както и по местните проблеми;
14. Спешно да се реши болният за обществото въпрос за намаляване на престъпността и гарантиране на живота, достойн-ството, собствеността и спокойствието на гражданите. Това може да стане само с активни действия срещу мафията на всички нива - в административния апарат, в полицията, в Министерския съвет, в Парламента, в политическите партии."
"В средата на 80-те години по същество партийната маса беше опозиция на властта, осъществявана от партийното ръководство. Опозиционните настроения доведоха до пасивна съпротива, която провали редица „почини“ и „съображения“. Но тези настроения не доведоха нито до организирана вътрешнопартийна борба, нито до отделяне на инакомислеща интелектуална среда, която да генерира алтернативни идеи и да подготви промяната. Някои от несъгласните се страхуваха от репресии, мнозина други бяха хипнотизирани от мисълта за груповщината и фракционерството като смъртоносен грях.
При пълна липса на вътрешнопартийна демокрация и произтичащата невъзможност за развитие на партията чрез усилията на нейните членове, при мощен и тотално бюрократизиран апарат, БКП към 1989 г. се оказа годна за пасивна съпротива (т.е. за опозиция) срещу тоталитаризма, но напълно неподготвена да бъде движеща сила на кардинална промяна.
Така промяната бе стартирана „отгоре“. Не толкова поради създадената в „низините“ на партията и обществото нетърпимост, и не само под влияние на общата обстановка в света.Противоречията вътре в олигархическите кръгове на БКП бяха оформили две крила: консумативно - желаещо да запази статуквото, т.е. своите „феодално-аристократични“ привилегии, и реформистко - стремящо се да превърне тези привилегии в реална икономическа власт."
"Но как в страна като България може да се създаде едра частна собственост, когато липсват началните капитали за осъществяване на приватизацията в интерес на едно персонифицирано малцинството ? Това би могло да стане само чрез прехвърляне на държавни средства в частни ръце, като се осъществи един дълбоко престъпен по своето съдържание замисъл - създаване на частни капитали не на базата на труда, а чрез отнемането на такива от държавата.
Технологията на този грабеж е твърде добре известна, но той започна да се осъществява при управлението на социалистическите правителства и при мнозинството на БСП във ВНС. Постепенно от тясно олигархични действията в тази насока се разшириха и сред част от партийните и стопанските дейци от средния ешапон (и още продължават). Наблюдаваното странно бездействие към масовата стопанска престъпност бе съчетано с активни действия по ликвидирането на всички органи за контрол. При това разграбването на държавната (по същество общонародна) собственост и превръщането и в частна бе прикривано с бурно раздухване на синьо-червеното противопоставяне и гръмки приказки за създаването на т. нар. „средна класа“.
В имуществено отношение мнозинството български граждани бяха по същество средна класа и бе необходимо твърде малко преразпределение на общонародната държавна собственост в полза на мнозинството - за да се осъществи един ляв преход към социално пазарно стопанство"
Документа не само е историческа ретроспекция с отделни актуални и днес части, той може да бъде и ръководна програма на модерна лява партия в 21 век.
Целият документ е достъпен на адрес: http://levicata.org/web/files/richeditor/filemanager/SIGAP.pdf
"В този период, а и до днес голяма част от ръководството на БСП не осъзна, че най - важното за партията е да бъде съюзник със своя народ, а не съюзник с някои партии за сметка на или дори срещу народа си"
"В кои области сега провежданата реформа противоречи на тенденциите?
1. В света се извършва окрупняване на производството и на финансовите институции, докато в България под девиза за демонополизация се правят опити за обратните процеси.
2. Световните тенденции в селското стопанство от дълги години са към окрупняване на земеделските масиви и налагане на принципа „Земята на тези, които я обработват“. В България е точно обратното.
3. В света съществува стремеж да се стимулират работниците чрез участие в управлението на предприятията. В България те се извеждат от управлението.
4. Тенденцията за демократизиране на собствеността чрез акционерно участие у нас е заменена с лозунг за създаване на едра капиталистическа собственост.
5. Глобалните геополитически интереси и мултинационалният контрол на световните пазари практически потвърждават отжи-вяването на традиционния модел на пазарната икономика и илюзорността на провъзгласения принцип „Песе фер“, който отдавна намери естествен завършек в правилото „Големите риби изяждат малките“.
6. Държавното регулиране в света е основен двигател за излизане от кризите чрез активна инвестиционна политика и гарантиране на потребление над определен допустим минимум чрез осъществяване на трансферни плащания. (А ние се отказахме от регулиращите функции на държавата, и то в момент на криза).
7. Развитието на собствена научна база е единствения възможен път за създаване на модерна мощна икономика. (При нас се рушат съществуващия научен потенциал и образователните структури.)
8. Световната тенденция на движението на капиталите е в посока към пазарите. България, без да може да се прояви като пазар, разчита на инвестиране на чужди капитали.
9. В света има криза на представителната демокрация и стремеж за въвеждане на пряка демокрация. В България не е проведено нито едно допитване, референдум или плебисцит, и то в периода на решаване на фундаментални обществени въпроси.
Всичко това показва, че избраният у нас път противоречи на световните тенденции и е естествено, че той се проваля и ще се проваля непрекъснато. Проблем на много партии в българския политически спектър е, че те не могат да предложат други решения. Проблемът на БСП е, че общата световна криза в лявото движение е криза и на БСП, и тя се поддава в голяма степен на лозунги, идващи отвън, вместо трезво да ги преосмисли."
"Без претенция за изчерпателност, като неотложни мерки за оцеляването на България ние виждаме:
1. Задължително създаване на целеви, а не произволно кър¬пен, бюджет, който да гарантира:
- оцеляване на социално слабите,
- съвременно и достъпно здравеопазване,
- стабилизиране на българската наука и образование;
2. Разработване и провеждане на дългосрочна анти-инфлационна политика;
3. Приемане на принципно нов закон за собствеността, устройството и ползуването на селскостопанските земи.;
4. Запазване на държавната собственост върху горите, земите от горския фонд и построеното върху тях;
5. Утвърждаване на преференции за българските стоки на нашия пазар и ограничаване достъпа на некачествени стоки;
6. Възстановяване на силния държавен контрол по стандартите и качеството на стоките и услугите без оглед на произхода им;
7. Постепенна приватизация в името на мнозинството чрез трансформиране на държавната собственост (там, където е възможно) в акционерна собственост на трудещите се. На мястото на ликвидаторите да дойдат комисии за запазване и развитие на производството в преходния период на структурни реформи;
8. Създаване на държавна инвестиционна банка и провеждане на активна инвестиционна политика в интерес на запазване и развитие на производството;
9. Създаване на закон за държавните предприятия, който да гарантира равнопоставянето на държавната собственост със частната, и по-конкретно да осигурява пряка заинтересованост на работниците от икономическите резултати на производството, участието им в ръководството на предприятието и съчетаване на техния личен и на държавния интерес относно реинвестициите за икономическият им възход. (Това би могло да стане на базата на холдингови структури на организация на държавната собственост);
10. Приемане на законови мерки за подкрепа на кооперациите, което означава определени облекчения и подпомагане по кредитен и банков път;
11. Възстановяване на Министерството за външна търговия и провеждане на активна държавна политика за осъществяване на търговски контакти. Приемане на закони за стимулиране на износа;
12. Активна балканска политика за създаване на обща търговско-икономическа зона: " Единни Балкани - в единна Европа " - това е дългосрочната, перспективна и реалистична цел. Провеждане на
Балканска конференция с цел формулиране на общите за всички балкански страни интереси, възможностите за тяхната защита, за да могат балканските страни в минимална степен да зависят от решения извън тях.
13. Утвърждаване на пряката демокрация. В този смисъл БСП е длъжна да се бори за започването на и утвърждаването в политическия живот у нас на преките форми за волеизявление на масите. И сега е реално по инициатива на БСП да се провеждат общонационални и местни референдуми и плебисцити по всички по-крупни въпроси, засягащи страната,както и по местните проблеми;
14. Спешно да се реши болният за обществото въпрос за намаляване на престъпността и гарантиране на живота, достойн-ството, собствеността и спокойствието на гражданите. Това може да стане само с активни действия срещу мафията на всички нива - в административния апарат, в полицията, в Министерския съвет, в Парламента, в политическите партии."
"В средата на 80-те години по същество партийната маса беше опозиция на властта, осъществявана от партийното ръководство. Опозиционните настроения доведоха до пасивна съпротива, която провали редица „почини“ и „съображения“. Но тези настроения не доведоха нито до организирана вътрешнопартийна борба, нито до отделяне на инакомислеща интелектуална среда, която да генерира алтернативни идеи и да подготви промяната. Някои от несъгласните се страхуваха от репресии, мнозина други бяха хипнотизирани от мисълта за груповщината и фракционерството като смъртоносен грях.
При пълна липса на вътрешнопартийна демокрация и произтичащата невъзможност за развитие на партията чрез усилията на нейните членове, при мощен и тотално бюрократизиран апарат, БКП към 1989 г. се оказа годна за пасивна съпротива (т.е. за опозиция) срещу тоталитаризма, но напълно неподготвена да бъде движеща сила на кардинална промяна.
Така промяната бе стартирана „отгоре“. Не толкова поради създадената в „низините“ на партията и обществото нетърпимост, и не само под влияние на общата обстановка в света.Противоречията вътре в олигархическите кръгове на БКП бяха оформили две крила: консумативно - желаещо да запази статуквото, т.е. своите „феодално-аристократични“ привилегии, и реформистко - стремящо се да превърне тези привилегии в реална икономическа власт."
"Но как в страна като България може да се създаде едра частна собственост, когато липсват началните капитали за осъществяване на приватизацията в интерес на едно персонифицирано малцинството ? Това би могло да стане само чрез прехвърляне на държавни средства в частни ръце, като се осъществи един дълбоко престъпен по своето съдържание замисъл - създаване на частни капитали не на базата на труда, а чрез отнемането на такива от държавата.
Технологията на този грабеж е твърде добре известна, но той започна да се осъществява при управлението на социалистическите правителства и при мнозинството на БСП във ВНС. Постепенно от тясно олигархични действията в тази насока се разшириха и сред част от партийните и стопанските дейци от средния ешапон (и още продължават). Наблюдаваното странно бездействие към масовата стопанска престъпност бе съчетано с активни действия по ликвидирането на всички органи за контрол. При това разграбването на държавната (по същество общонародна) собственост и превръщането и в частна бе прикривано с бурно раздухване на синьо-червеното противопоставяне и гръмки приказки за създаването на т. нар. „средна класа“.
В имуществено отношение мнозинството български граждани бяха по същество средна класа и бе необходимо твърде малко преразпределение на общонародната държавна собственост в полза на мнозинството - за да се осъществи един ляв преход към социално пазарно стопанство"
