Забравената победа 1944-1945 - четвърта част
Г л а в а т р е т а
ВТОРИ ПЕРИОД НА ОТЕЧЕСТВЕНАТА ВОЙНА
1. ФОРМИРАНЕ И СЪСРЕДОТОЧАВАНЕ НА ПЪРВА БЪЛГАРСКА АРМИЯ
БНА изпълни основните стратегически задачи, стоящи пред нея през първия период на Отечествената война. С това обаче не можеше да се смята, че нашата страна и нейната армия са изпълнили докрай своя дълг за разгрома на фашизма.
Укрепването на народнодемократичната власт вътре в страната, както и интернационалният дълг на трудещите се от отечественофронтовска България налагаха по-нататъшното участие на нашата народна армия в борбата срещу фашистка Германия до пълния и разгром. Това щеше да доведе до ликвидиране на тежкото наследство, оставено от фашизма в областта на икономиката, финансите и културата, щеше да създаде предпоставки за преодоляване на външнополитическата изолация на България и нареждането и на страната на антихитлеристките сили начело с великия Съветски съюз.
Изхождайки от интересите на страната и от необходимостта всички демократични сили да се борят докрай с фашизма, ЦК на партията и правителството на Отечествения фронт изявиха желание България да продължи участието си във войната до пълния разгром на хитлеристка Германия. Против се обявиха Англия и САЩ и техните представители в Съюзническата контролна комисия, които правеха всичко възможно, за да осуетят участието на БНА по-нататък във войната. Това се вършеше преднамерено с цел да се отежни международното положение на България, за да може при сключването на мира да се наложат по-тежки условия.
За постигането на своите цели англо-американските империалисти не се спряха пред никакви средства. Те установиха връзки със свалената от власт буржоазия и някои десни елементи от партиите на отечественофронтовското правителство (николапетковци, дамянвелчевци и др.). Враговете на ОФ развърнаха широка противонародна дейност, която се изрази в агитация против участието ни във войната.
Те пречеха на мобилизацията и издигаха лозунги за връщане на войските от фронта. Партията водеше борба с тези елементи, като разобличаваше тяхната разложителна роля, като сочеше класовите корени на опозицията. В преодоляване на трудностите по участието ни по-нататък във воината съществена помощ ни оказа съветската страна. Съветското правителство даде своето съгласие за по-нататьшното ни участие във войната. На 18. ХІ. 1944 г. на заседание на представителите на ЦК на БРП(к) и правителството с участието на командуващия Трети украински фронт маршала на Съветския съюз Ф. И. Толбухин бяха уточени организацията и численият състав на армията, с които трябваше да продължим войната.
Вземайки решение да продължат войната, партията и правителството формираха едно ново обединение - Първа българска армия, която влезе в състава на Трети украински фронт. За командуващ беше назначен генерал-лейтенант Вл. Стойчев, а за помощник-командир - полковник Щерьо Атанасов.
Формирането на армията завърши към края на декември. В нейния състав влязоха З-а, 8-а, 10-а, 11-а, 12-а и 16-а пехотна дивизия, 1-ви армейски артилерийски полк, 1-ви армейски инженерен полк, 1-ви армейски пехотен попълващ полк, 2-ра и З-а армейска бронеизтребителна дружина, 1 танкова дружина, 1 армейска свързочна дружина, 1-во армейско противовъздушно-моторовлачно артилерийско отделение и армейски служби. Общата численост на армията достигна 99 662 души, а по-късно, през март 1945 г., нарасна на около 130 000 души.
Някои от дивизиите (11-а и 12-а) бяха взели участие във войната през първия период и след попълнение и доокомплектуване можеха да започнат своето съсредоточаване, а останалите трябваше да се мобилизират и съсредоточат. Първа българска армия трябваше да Действува северно от Белград в пространството между реките Сава и Дунав - в областта Срем.
Формирането на армията беше съпроводено с много трудности. По-голямата част от средствата, необходими за комплектуването и (въоръжение, снаряжение, моторни превозни средства, обикновени коли, коне, инженерна и свързочна техника и пр.), не достигаше. И тук братската Съветска армия ни оказа неоценима помощ.
Във връзка с подобряването на организацията на армията, нейното въоръжение, съсредоточаване, подготовка и изпълнение на пред- стоящите и задачи на 8 декември 1944 г. в Стара Пазова бе проведено съвещание между командуването на Трети украински фронт и командуването на Първа българска армия. На него беше решено нашата армия да бъде продоволствувана от Трети украински фронт. Всъщност армията беше снабдявана от фронта не само в продоволствено отношение, но и с оръжие, боеприпаси, ГСМ и др. Това се отрази много благоприятно върху боеспособността на Първа българска армия. Освен това бяха набелязани конкретни мерки за подобряване на организацията на армията.
До края на януари 1945 г. към всеки пехотен полк беше формирана по една автоматна рота и към бронеизтребителната рота в полка беще създаден взвод противотанкови пушки, въоръжен с 14,5 мм съветски пт пушки.
Създадени бяха щабове в пехотния полк, артилерийския полк и пр. Това улесни управлението на боя на пехотния полк и управлението на огъня на артилерията. Разформировани бяха дивизионните тежкокартечни дружини, а картечниците им бяха дадени в пехотните дружини. По този начин общото количество тежки картечници в дивизията се запазиха, а организационно те бяха приведени в по-долните звена което улесни използуването им в боя и подобри управлението на огъня им.
Средното количество на автоматите в пехотните дивизии се увеличи от 341 през първия период на 616 през втория период и по този начин въпреки намалението на общия числен състав на пехотната дивизия, огневата и възможност нарасна с повече от 17 000 изстрела в минута.
Разширени бяха дивизионните щабове и армейският щаб. Формирани бяха два корпусни щаба - на З-и и 4-и корпус. Създаден беше политотдел към щаба на армията.
Направени бяха някои промени в родовете войски. Така армейският артилерийски полк имаше в състава си пет артилерийски отделения (дивизиона) вместо четири, какъвто беше съставът му през първия период на войната.
Тези и много други по-незначителни промени се отразиха твърде благоприятно върху бойните възможности на Първа българска армия.
Съгласно директивата на Трети украински фронт от 20. ХІ. 1944 г. и заповедта на нашето Главно командуване от 21. ХІ с. г. беше разработен план за съсредоточаване на армията. Изнасянето на войските трябваше да започне, преди да е завършена мобилизацията и формирането и.
Частите и съединенията, щабовете и учрежденията трябваше да се превозят от България до Белград с влак, а оттам с нощни преходи да се съсредоточат на 70-80 км северозападно от Белград. Превозването на армията стана на групи започна от 28. ХІ, 1944 г. и продължи до 10. 1. 1945 г.
2. ДЕЙСТВИЯ НА ПЪРВА БЪЛГАРСКА АРМИЯ МЕЖДУ РЕКИТЕ САВА И ДУНАВ
Със съсредоточаването на първите съединения в Срем армията получи задача от командуването на Трети украински фронт да смени на 15/16 декември частите от 68-и съветски корпус и 1-ви армейски корпус от ЮНОВ. Вдясно, северно от р. Дунав, действуваха силите на 57-ма съветска армия, а вляво - 1-ви армейски корпус от ЮНОВ. Разграничителната линия вляво - Рума, Сремска Митровица, Кузмин, Шид, Винковци, Важдинци, Дражовок, Нашице, Ораховица, Вогин, Зденци, Беловар, Чисач и Лепоглава.
Трета пехотна Дивизия се придвижи скрито от противника и на 17/18 декември смени съветските части на фронта от р. Дунав до източно и южно от Грабово. Тя имаше боен ред в два ешелона. В нейната полоса се намираха 595-и съветски противотанков артилерийски полк и 35-и гвардейски минохвъргачен дивизион - „Катюши“.
Един ден след това 3-а пехотна дивизия смени югославските войски пред фронта си и зае рубежа югозападно от Грабово, Берак, ЖП линия и гарата северно от Делетовци. Бойният ред на дивизията беше в два ешелона.
Вторият ешелон на армията - 11-а пехотна дивизия - се намираше в района на Воган, Рума, Кукуевци, Голубинци. Щабът на армията се намираше в Илок.
Пред фронта на Първа българска армия (З-а, 8-а и 11-а пехотна дивизия - останалите бяха на път) противникът беше изградил добре организирана позиция за отбрана, която се заемаше от около 10 пехотни дружини. Общо силите му възлизаха на малко повече от една пехотна дивизия с две артилерийски отделения (дивизиони). Съотношението на силите беше приблизително 3 : 1 в наша полза, но нашите части нямаха неговия боен опит.
Първа българска армия получи задача след смяната на съветските и югославските части да настъпи южно от р. Дунав, да пробие противниковата отбрана на фронта Сотин-Оролик и да овладее линията Вуковар, Бршадин, Винковци, след което стремително да проникне в северозападна посока, да достигне и овладее линията Осиек-Широко поле--Джаково.
Настъплението на армията започна в 10.00 ч. на 22. ХII. Артилерията откри огън по Сотин, Грабово, Берак и Оролик. В артилерийската подготовка взеха участие гвардейският минохвъргачен дивизион и корабната артилерия на Дунавската флотилия.
Както З-а, така и 8-а пехотна дивизия настъпиха, но бойните им редове бяха приковани пред Сотин, Грабово и Оролик.
До вечерта на 22. ХІІ и през нощта срещу 23. ХІІ нашите части бяха задържани на достигнатия рубеж. Въпреки неколкократните опити за подновяване на настъплението на 23 и 24. ХІІ не се постигна съществен успех.
След прегрупиране на силите на 25. ХІІ З-а пехотна дивизия атакува отново противника и успя с част от силите си да проникне в Грабово, но контраатакувана от противника, бе принудена да се оттегли.
Неуспешните действия от 22 до 25. ХІІ накараха командуващия фронта да отложи настъплението за 28. ХІІ и да осигури по този начин три дена за прегрупиране и подготовка. В резултат на това армията се подготви и на 28. ХІІ предприе ново настъпление, което също не доведе до желаните резултати.
З. ПРЕГРУПИРАНЕ НА АРМИЯТА
Въпреки неуспеха в Сремската област командуването на Трети украински фронт оцени високо боеспособността на Първа българска армия и реши да я използува на по-труден участък. Затова командуващият фронта заповяда армията да мине към отбрана, а в началото на януари 1945 г. да се изнесе в района на р. Дунав, р. Драва и Балатонското езеро - на левия фланг на войските от Трети украински фронт. С директива М9001021/ОП от 30. ХІІ. 1944 г. на армията се нареждаше да се изнесе в Унгария, „. . . да премине към упорита отбрана по северния бряг на р. Драва на фронта: Балхо, Барч, Фелше - сент Мартон, Гордиша, Торянц“. Заемането на новата полоса налагаше армията да се прегрупира, като извърши 250-300 км преход през равнинна и еднообразна местност, при зимни условия и с две преминавания през р. Дунав. Двата маршрута минаваха, както следва: десен - Нови сад, Пашичево, Кула, Сивац, Чонапля, Станишич, Гара, Чаталя, Чокач, Печ, Сигетвар, и ляв - Бачка паланка, Оджаци, Стапар, Самбор, Бездан, Батина, Княжево, Вилан, Шиклош, Шелие, Над Уйфалу.
Преправочии пунктове през р. Дунав бяха органзирани със средства на фронта - за десния маршрут при Петроварадин-Нови сад и при Мохач, а за левия маршрут при Илок-Бачка паланка и при Бездан-Батина. Понтонен мост беше построен само при Бездан-Ватина (от съветски и наши инженерно-понтонни поделения). Ледоходът и мъглите пречиха на нормалната дейност на преправите, но въпреки това към 19 януари 1945 г. основните сили на армията бяха прехвърлени в новия район и заеха за отбрана, сменяйки последователно съветските войски.
4. ДРАВСКА ОТБРАНИТЕЛНА ОПЕРАЦИЯ
Дравската отбранителна операция на Първа българска армия е част от Балатонската отбранителна операция на Трети украински фронт. След като премина р. Дунав, до 20 януари Първа българска армия смени съветски и югославски части и зае полосата за отбрана от Етвешкьони до Троянц. Тя имаше за задача да осигури надеждно левия фланг на Трети украински фронт. Вляво от нашата армия заемаше район за отбрана Трета югославска армия.
а) Планове а подготовка на страните
На немскофашисткото командуване
За да отвлече вниманието иа Съветското командуване от Берлинското направление, където със зимното настъпление през 1945 г. съветските войски достигнаха рубежа на р. Одер и в района на Кюстрин я форсираха, немскофашисткото командуване реши да премине в настъпление на южното направление. Затова то планира нанасяне на мощен удар върху войските на Трети украински фронт. Целта на противника беше да разгроми силите на Трети украински фронт и при благоприятно развитие на действията чрез евентуално настъпление на изток да окаже влияние върху вътрешнополитическата обстановка в Румъния и България.
Замисълът на немското настъпление се заключаваше в едновременното нанасяне на три удара по сходящи направления.
Главният удар в направлението между езерата Веленце и Балатон към река Дунав трябваше да се нанесе от 6-а танкова армия „ЅЅ“.
Втори удар трябваше да се нанесе от 2-ра танкова армия от запад в направлението Надбайом-Капошвар.
Третият удар се нанасяше с част от силите на групата армии „Ф“ - 91-ви армейски корпус - в направлението Долни Михоляц-Печ.
В направлението на главния удар противникът беше съсредоточил крупна танкова групировка с плътност до 76 танка на км фронт.
За нанасянето на спомагателния удар в направлението Долни Михоляц-Печ немскофашисткото командуване беше възприело следния план: да форсира река Драва с изненада през нощта на 5/6 март с 297-а пехотна дивизия от 91-ви армейски корпус, която до 14 часа на 6 март трябваше да овладее рубежа на височините северно от Харкан и Шиклош, на които да организира предмостова позиция и осигури прехвърлянето на останалите сили от корпуса. Общо срещу полосата на Първа българска армия немскофашисткото командуване разполагаше с 8-9 съединения. На западния участък действуваха съединения от 2-ра танкова армия, а на Дравския от групата армии „Е“ - 91-ви армейски корпус (ген. Ердмансдорф, 104-а планинска дивизия, 297-а пехотна дивизия и 11-а въздушно-полева дивизия). Едновременно с главното преминаване в района на Долни Михоляц трябваше да се извърши и едно спомагателно в района на Валпово в полосата на 12-11 югославски корпус.
В района на Долни Михоляц бяха съсредоточени голямо количество преправъчни средства - обикновени гумени лодки, моторни лодки и материали за построяване на 25-тонен понтонен мост. За откриване на готвещото се форсиране противникът в района на Долни Михоляц не извършваше никакви патрулни нападения, а проявяваше активност към района на Барч с цел да заблуди и отвлече вниманието на отбраната.
В продължение на няколко дена преди започването на настъплението на Дравския участък противникът разви усилена пропаганда чрез високоговорители, позиви и др., за да се повлияе върху бойния дух на нашите бойци.
На българското командуване
В началото на 1945 г. съветското командуване предвиждаше настъпление към Виена със силите на Втори и Трети украински фронт. В хода на подготовката стана известно за готвения удар срещу Трети украински фронт. Командуването на фронта получи задача, без да прекратява подготовката си за настъпление, с част от силите да отбие противниковия удар и впоследствие да премине в настъпление.
Първа българска армия получи задача да отбранява 120-километрова полоса от Етвешкьони-Барч до Торянц на левия фланг на Трети украински фронт и да не допусне пробив на противника. Вдясно от 1-ва армия заемаше за отбрана 57-а съветска армия. Разграничителната линия с нея беше рубежът Етвешкьони-Надкорпад-Печ. Вляво се отбраняваше Трета югославска армия. Разграничителната линия беше Мохач, Беременд, Торянц, Гат.
Макар да отбраняваше второстепенно направление, Първа българска армия имаше да изпълнява отговорна задача. Тя не трябваше да допусне пробив, защото направленията, които преграждаше, от запад на изток и от юг на север, водеха до тила на основната групировка на Трети украински фронт.
Предният край на полосата за отбрана на армията минаваше на рубежа Надятадт, канала Риня Патак, Хересне и на изток по левия бряг на р. Драва. Тя беше разделена на два участъка - западен, който се отбраняваше от З-и корпус (8-а, 10-а, 12-а, 16-а пехотна дивизия; командир генерал-майор Т. Тошев и помощник-командир Н. Георгиев) и южен, или Дравски, отбраняван от 4-и корпус (З-а и 11-а пехотна дивизия; командир генерал-майор Ст. Трендафилов и помощник-командир Д. Огнянов).
Оперативното построение на армията беше в един ешелон и резерви. В първи ешелон бяха З-и и 4-и корпус, а в резерв 16-а пехотна дивизия, 1-ви армейски попълващ полк, две артилерийски отделения (дивизиона), 35-и дивизион гвардейски минохвъргачен („Катюши“) и една бронеизтребителна дружина.
З-и корпус заемаше за отбрана полосата от Етвешкьони до Даран. Построението на бойния ред на корпуса беше в два ешелона - първи ешелон 10-а и 8-а пехотна дивизия и втори ешелон 12-а пехотна дивизия в района Кадаркут-Неметланд. Резервът на армията - 16-а пехотна дивизия - беше в района на Ерде Чоконя, Даран. Фронтът за отбрана на корпуса беше около 50 км, като дивизиите от първия ешелон бяха получили полоси за отбрана, широки 25 км.
4-и корпус заемаше за отбрана полосата от Даран до Торянц. Построението на бойния ред на корпуса беше в един ешелон и резерв. В първи ешелон бяха 11-а пехотна дивизия и З-а пехотна дивизия с 11-и пехотен полк, а в корпусен резерв - останалите два полка (24-и и 29-и пехотен полк), разположени съответно в районите североизточно от Вайсло и Харкан, Шиклош. Фронтът на полосата за отбрана на корпуса беше около 70 км, като 11-а пехотна дивизия беше получила полоса за отбрана 54 км, а 11-и пехотен полк - участък за отбрана 16 км.
В района за отбрана на Първа българска армия бяха изградени три полоси: главна, втора и трета полоса за отбрана.
В полосата на З-и корпус главната полоса на отбраната минаваше източно от канала „Риня патак“ до Хересне, а след това по левия бряг на р. Драва до Даран. На нея се бяха организирали за отбрана първоешелонните дивизии и корпусът. Втората полоса на отбраната минаваше на линията Кадаркут-Истванди-Даран.
В полосата за отбрана на 4-и корпус главната полоса на отбраната минаваше непосредствено по левия бряг на р. Драва, а втората полоса - на линията Даран-Вайсло-Шиклош-Вилан.
На рубежа Кадаркут, Мике, Надкорпад беше изградена отсечна позиция.
Третата отбранителна полоса беше организирана по южните склонове на планината Мечет, в района на Печ, Домбовар, Капошвар.
Изобщо в инженерно отношение отбраната на армията беше добре изградена, с широко развита траншейна система. На много места бяха създадени минни полета.
В подготовката на операцията беше обърнато особено внимание на разузнаването. То се водешесвсички средства. Изпратени бяха много разузнавателни патрули и групи в разположението на противника.
Важно място при планирането на операцията заемаше взаимодействието. То бе съгласувано главно с пехотата, артилерията и авиацията на Трети украински фронт. Разработен беше план за използуване на резерва на армията 16-а пехотна дивизия.
Наред с всичко се водеха усилени занятия и тренировки с войските и щабовете, провеждаха се бойни стрелби и се изнасяха лекции. Цялата тази дейност падна предимно върху плещите на съветниците към частите и съединенията и оперативната група офицери, изпратена от командуването на Трети украински фронт в щаба на армията.
Не малко беше извършено и по отношение на материално-техническото и материално-политическото осигуряване на операцията. Фронтовият, армейският и войсковият тил бяха организирани много добре.
Централно място в подготовката на операцията заемаше партийно- политическата работа. За успешното й развръщане беше попълнен помощник-командирският апарат, който обхвана включително и тактическото звено рота. Изградени бяха войнишки активи в частите и подразделенията. Помощник-командирите развиха широка дейност сред войниците и офицерите по разясняването на целите и характера на войната и за пресичане пътя на вражеската пропаганда.
Формите на партийно-политическата работа бяха най-разнообразни. Организирано беше издаването на армейски и окопни вестници. В резултат на огромната партийно-политическа работа в началото на операцията Първа българска армия представляваше здраво и боеспособно обединение и когато немскофашистките войски настъпиха, те срещнаха непоколебимата воля на първоармейци за победа.
В хода на подготовката за отбрана на 5 март командуващият Трети украински фронт маршал Ф. И. Толбухин предупреди командуването на Първа българска армия, че се очаква настъпление на противника. От началото на март, когато подготовката за отбрана достигна своята кулминационна точка, до 5 март във всички съединения и части беше извършена цялостна проверка на бойната готовност.
Само един ден след предупреждението на фронтовото командуване започна Балатонската отбранителна операция. В нея войските на Трети украински фронт, в състава на който влизаше и Първа българска армия, отразиха настъплението на 6-а танкова „ЅЅ“ армия, 2-ра танкова армия и армейската група „Ф“. На немскофашистките войски беше нанесено поражение, което допринесе за пълния разгром на целия южен фланг на стратегическия фронт.
б) Развитие на действията
Настъплението на противника започна през нощта на 6 март, като с малък промеждутък от време в полосата на Трети украински фронт бяха нанесени три удара. Единият от тях южно от езерото Балатон беше непосредствено до десния фланг на Първа българска армия (3 корпус), а другият в направлението на Долни Михоляц-Харкан попадна в Дравския участък на армията (4 корпус).
Действия на западния участък
Южно от езерото Балатон на Надбайом-Капошварското направление немскофашисткото командуване нанесе удар със силите на две пехотни дивизии, поддържани с танкове и щурмови оръдия на фронт 10 км. Той попадна в полосата на левофланговата дивизия (299-а стрелкова дивизия) на 57-а армия до стика с Първа българска армия. До обяд противникът успя да се вклини на 7-8 км в отбраната. В този момент 12-а пехотна дивизия, която се намираше зад стика между 57-а армия и Първа българска армия, по спешност се насочи към мястото на пробива. Пръв пристигна 31-ви пехотен Силистренски полк. Силистренци рамо до рамо със своите съветски братя от 956-и стрелкови полк контраатакуваха към Чекел. Противникът не само беше спрян, но и отхвърлен. Пет денонощия кипяха ожесточените боеве, в които бяха отразени много атаки на хитлеристите.
Най-тежкият момент за отбраната на Западния участък беше 10 март, когато немскофашисткото командуване, въвеждайки свежи сили, поднови натиска си. Срещу българските и съветските войски настъпи 118-а лекопехотна дивизия с около 30 танка. Отново закипяха ожесточени боеве. Силистренци не трепнаха, защото вече имаха опит, а заедно с тях бяха и прославените съветски бойци на 299-а стрелкова дивизия. Те пропуснаха танковете през бойния си ред и докато артилерията водеше борба с тях, в първите траншеи закипя щиков бой. Подвигът при Шипка и Ст. Загора бе възкресен. Тук при Яко и Чекел българските и съветските войски стояха като гранит, защищавайки всяка педя унгарска земя.
Израз на признателност и висока оценка за проявената храброст на силистренци са думите на командира на 64-и корпус гвардейския генерал-майор Ив. Кравцов, който заяви: „31-ви полк това е моят полк.“
Не отстъпваха на силистренци и бойците от 44-и пехотен полк на 10-а пехотна дивизия. Заедно с 960-и стрелкови полк при с. Сабаш те действуваха заедно. Врагът беше застрашил с обкръжаване щаба на 96-и стрелкови полк.
В ожесточен щиков бой обръчът беше разкъсан и шабът освободен.
Няколко дена продължиха отчаяните опити на противника за пробив. На 11 март хитлеристите направиха отчаяни опити с около два полка да овладеят района на Надкорпад-Лабод. По пътя на тяхното настъпление стоеше 44-и пехотен полк и 960-и съветски полк. В критичния момент на боя взе участие буквално целият състав на полка, включително ранените, санитарите и тръбачите.
Особено се отличиха активистите. Един от тях беше и бившият партизанин Борис Каракадиев - доброволец от 6-а пехотна рота, който загина с думите: „Другари, борете се до последна капка кръв за пълното унищожение на фашизма.”
Всред най-храбрите беше и кандидат-подофицерът от същата рота Гочо Дечев Гочев. При една от многобройните атаки на хитлеристите Гочев беше ранен в крака. Бойният ред на ротата се огъна, но Гочев не можа да следва своите другари. Той бе спокоен, боеприпаси имаше достатъчно и реши да продължи борбата. Немците вече бяха съвсем близо. В този момент полкът прегрупира силите си и проведе контраатака, в резултат на която позицията бе възвърната. Тогава нашите санитари поеха Гочев на носилка, за да го отнесат в медицинския пункт. В този момент противникът усили натиска си. Предните части на полка, силно притиснати по фронта, отстъпваха. Двамата санитари бяха ранени. Кандидат-подофицерът Гочев отново остана сам. С голяма мъка той допълзя до изоставения окоп, откъдето започна огневи бой с немците. Пред него настъпваше цяла противникова група. Тя бе само на няколко крачки пред него. Още малко и ще го заловят жив. Възможност за спасение нямаше. С последни усилия той отвинти капачката на последната бомба, дръпна запалителната връв и сложи бомбата под тялото си. В момента, когато хитлеристите с насочени автомати се нахвърлиха върху него, бомбата експлодира. Заедно с него бяха убити и групата противникови бойци.
Така геройски загина комунистът кандидат-подофицер Гочо Дечев Гочев от 6-а рота на 44-и тунджански полк.
Понесли големи загуби и срещнали твърдата съпротива на 10-а и 12-а пехотна дивизия, немскофашистките войски в следващите дни се отказаха от настъпление в това направление. Така З-и корпус на Първа българска армия не допусна пробив на противника в западния участък на армията.
Действия на Дравския участък
С не по-малко напрежение се водеха бойните действия и на Дравския участък, в полосата на 4-и корпус. В 1.20 ч. на 6 март немскофашистките войски започнаха форсирането на р. Драва в полосата на 11-а и главно в полосата на 3-а пехотна дивизия. Използувайки безлунната нощ, те се надяваха да приложат изненада, но се излъгаха. Още с преминаването на първите рейсразчети започна ожесточена борба.
Главният удар на 91-ви армейски корпус беше насочен в полосата на 3-а пехотна дивизия, която всъщност заемаше за отбрана с 11-и пехотен полк, тъй като другите и два полка-24-и и 29-и пехотен полк - бяха в резерв на корпуса. При това положение съотношението на силите и средствата в участъка за отбрана на 11-и пехотен полк беше изцяло в полза на противника, както следва:
Сили Наши Противникови Съотношение Пехотни дружини 3 12 1 : 4 Инженерни дружини 1 4 1 : 4 Резервни ескадрони 1 2 1 : 2 Минохвъргачни роти 4 17 1 : 4,25 Противотанкови батареи 2 22 1 : 11 75-мм батареи 3 5 1 : 1,17 105-мм батареи 6 - 6 : 0
Главният удар попадна в участъка за отбрана на 3-а дружина от 11-и полк. Превъзходството, което създаде немскофашисткото командуване, му осигури прехвърлянето през първия боен ден на цялата 297-а пехотна дивизия. Тя упражни силен натиск и се вклини в отбраната на 3-а пехотна дивизия и отчасти на 11-а пехотна дивизия, като създаде плацдарм с размери 10-12 км по фронта и 3-4 км в дълбочина. На хитлеристите им се удаде да овладеят населените пунктове Дравачехи, Дравасаболч, Дравапалконя. Сравнително малкият успех се дължеше преди всичко на активната отбрана. През този ден бяха проведени много контраатаки от ротното до корпусното звено. Те не спряха окончателно настъплението на противника, но го забавиха и не му дадоха възможност да достигне планирания рубеж - височините между Шиклош и Харкан. Упоритата съпротива и активно водената отбрана поставиха под съмнение по-нататъшния успех на немскофашистките войски. Във водените боеве този ден бяха взети и първите пленници от 724-и пехотен полк на 297-а пехотна дивизия.
Отчитайки важността, която добиваше направлението Долни Михоляц-Харкан при един евентуален успех, армейското и фронтовото командуване извършиха маньовър с резервите си. За заемане втората армейска полоса на отбраната по височините между Шиклош и Харкан беше насочен 1-ви армейски попълващ полк, който пристигна през нощта на 6/7 март. Тук беше насочен и дивизионът гвардейски минохвъргачки (катюши). Едновременно с това бяха задвижени и резервите на З-и украински фронт. От Балатонския участък започнаха да се изнасят съединенията на 133-и съветски корпус.
С нестихваша сила продължиха бойните действия и през следващите няколко дена. На 7 март хитлеристкото командуване беше успяло да прехвърли на създадения плацдарм и 104-а планинска дивизия, а в района на св. Дурад и Долни Михоляц се съсредоточиха нови сили. Същия ден пристигнаха и частите на 84-а съветска стрелкова дивизия от 133-и корпус в района на Вилан, Нови Харкан, Шиклош. Както на Западния участък, така и тук борбата се водеше съвместно. Това вдъхваше вяра в силите и повдигаше още повече духа на нашите части. До 11 март действията се водеха за спиране и ограничаване на противниковия плацдарм. Съвместните действия на българските и съветските войски се координираха от ген. Благодатов - съветник на 4-и корпус.
От 12 март, когато на бойното поле пристигна и резервът на армията - 16-а пехотна дивизия, която смени З-а пехотна дивизия, - започна общото настъпление за окончателното ликвидиране на плацдарма и унищожаване на преминалия през реката противник. На полесражението в първи оперативен ешелон на армията бяха 11-а и 16-а пехотна дивизия и 84-а и 122-ра съветска дивизия.
Дравасаболч, Дравапалконя, Дравачехи, Г ородиша, Мат! Имена, които ще останат вписани навеки в бойния летопис на Съветската и българската армия. Съвместните денонощни бойни действия и пролятата кръв възкресиха легендарния подвиг при Стара Загора и Шипка и навеки споиха братството между двете армии.
С непрекъснати атаки съветските и българските дивизии сломиха упоритата съпротива на противника и до вечерта на 17 март достигнаха левия бряг на канала Фекетевиз. До Драва оставаше по-малко от 1,5 км.
За да облекчи тежкото положение на частите си северно от р. Драва и да улесни тяхното прехвърляне през реката, противникът извърши ново стоварване в района на Торянц срещу 12-и югославски корпус и започна разширяването на пробива на северозапад със стремеж да се съедини със своите части северно от Долни Михоляц. Нататък беше изпратен по спешност 11-и пехотен полк. Едновременно с това атаките на юг от канала Фекетевиз продължиха и на 19 март към 16.00 ч. нашите части достигнаха северния бряг на река Драва и прочистиха окончателно последните противникови съпротиви.
Когато на 19 март битият противник беше отхвърлен зад Драва и последните залпове прогърмяха победно по левия и бряг, 16-а пехотна дивизия и 133-и съветски корпус получиха нова задача - да се отправят към Валпово в полосата на 12-а югославска армия. На 22 март успешното настъпление на руски, български и югославски воини доведе до окончателната победа над врага.
в) Резултати и изводи
С успешното приключване на действията и на Дравския участък Първа българска армия изпълни задачата, поставена и от командуването на Трети украински фронт.
Дравската операция беше първата операция, проведена изцяло под непосредственото влияние на съветското военно изкуство. Тя беше най-високата точка в развитието на тактиката и оперативното изкуство на Българската народна армия през Отечествената война. От нея могат да се направят някои по-съществени изводи, имащи известно практическо значение.
Въпреки обстоятелството, че оперативното построение на армията в навечерието на операцията беше подчинено на идеята за настъпление на армията, тя с успех води и спечели една трудна и напрегната отбра- нителна операция.
Действията на нашите части протекоха при голямо напрежение и подвижност, особено в първите дни. Те започнаха при голямо пре- възходство на противника в сили и средства.
Отбранителните боеве на 3-а пехотна дивизия и главно действията на 11-и пехотен полк се отличаваха с голяма упоритост и активност, поради което успешно задържаха неколкократно по-силния противник. Две пехотни дружини през целия ден на 6 март водиха бой с два немски полка и не ги допуснаха по-дълбоко от позицията на дружинните резерви.
По-решителни резултати щяха да се получат, ако командирът на 4-и корпус беше на наблюдателния пункт, вземеше управлението на боя в свои ръце и още на 6 март с целия корпусен резерв беше провел решителна и добре организирана контраатака.
Ако енергичният командир на 3-а пехотна дивизия разполагаше с останалите си два полка от дивизията, може би щяха да се получат много по-решителни резултати още на 6 март.
Разединяването на силите на 24-и пехотен полк и въвеждането им подружинно в боя за усилване на контраатаките на З-а пехотна дивизия беше сериозна грешка на корпусното командуване. Упоритостта и активността на отбраната на основната позиция забавиха темпа на настъплението на противника и дадоха възможност за привличане на резервите и своевременното им намесване в боя. Първоешелонните роти водиха бой в пълно обкръжение и забавиха прехвърлянето на противника през р. Драва. Правилно дружинният резерв не проведе контраатаката, защото противникът беше разширил пробива почти по целия фронт на дружината, но оттеглянето му от позицията при Дравасаболч беше груба грешка. Ако резервът беше останал дори в обкръжение при Дравасаболч, условията за контраатаките на по-задните резерви щяха да бъдат много по-благоприятни и резултатни - по-съществени.
Друг сериозен недостатък на отбраната беше неоправданата близост на артилерията (1/6 и 2/6 артилерийски полк) до реката. Веднага след падането на предните ротии опорни пунктове артилерията остана без пехотно прикритие. Принудителнотой изтегляне на по-задни позиции стана със значителни загуби и остави стрелковите поделения без артилерийска поддръжка в най-тежките моменти на боя. Нашата отбрана допусна сериозни грешки, като задържането на населените места не беше планирано и организирано и почти без съпротива бяха овладени от противника. Армейското и фронтовото командуване при Дравската операция извърши широк манъовър с резервите, което доведе до изменение на съотношението в сили и средства и оттам до успеха.
Дравската операция показа, че упоритата и активна отбрана може да се води от войски с високо политическо съзнание. Първа българска армия се показа достойна за надеждите, които родината й възлагаше. Тя изпълни с чест поставените и задачи.
Текста е от: Кратка военна история на България 681-1945, Военно издателство, София 1977
- СЛЕДВА -
Текста е от: Кратка военна история на България 681-1945, Военно издателство, София 1977
