Забравената победа 1944-1945 - пета част
5. МУРСКА НАСТЪПАТЕЛНА ОПЕРАЦИЯ
Мурската настъпателна операция на Първа българска армия е част от Виенската настъпателна операция на Трети украински фронт. В спомагателното направление на фронта Капошвар-Надканижа-Грац трябваше да настъпят 57-а съветска армия и Първа българска армия, за да осигурят надеждно левия фланг на групировката, действуваща в главното направление.
а) Планове и подготовка на страните
На немскофашисткото командуване
След неуспешния опит за настъпление немскофашистките войски преминаха към отбрана, целта на която беше да не се допусне пробив, овладяването на Надканижкия нефтен райони проникване на запад към Вараждин. В района на Вараждин се намираше главната преправа, през която преминаваха изтеглящите се от Югославия войски. Ето защо на дълбочина около 80-100 км срещу Западния участък (З-и корпус на Първа българска армия) бяха изградени три отбранителни рубежа.
Първият отбранителен рубеж на противника минаваше на линията Надбайом, Кишбайом, Харомфа, Клощор и по на юг. Състоеше се от няколко реда траншеи, телени мрежи и минни полета. Каналът Риня Патак, който минава успоредно на предния му край, го усилваше значително.
Вторият отбранителен рубеж беше силно укрепената линия „ Маргит“, състояща се от три позиции - първа на линията Ихарошберен, Чурго, Молве, втора източно от Надканижа, Декенеш, Дрене и трета - канала Принципалис. Укрепената линия „Маргит“ беше предназначена да защити петролните извори в района на Надканижа.
Третият отбранителен рубеж беше Изграден на границата между Югославия и Австрия на линията Мурско средище, Ястребци, Вараждин. Този отбранителен рубеж беше силно укрепен с железобетонни съоръжения, наречен от немците „Защитна позиция на Райха“ или „Югоизточен отбранителен вал “
Силите, с които се отбраняваше противникът пред 3-и корпус, бяха около три дивизии - 72-ра немскофашистка, 13-а мюсюлманска ЅЅ дивизия и една немско-унгарска.
Моралният Дух на унгарските части беше вече на много ниско ниво, но германските войски в резултат на засилените репресии от страна на командуването и на лъжливата пропаганда за въвеждането в действие на ново оръжие и за появили се недоразумения в антихитлеристката коалиция оказваха още упорита съпротива.
На българското командуване
На 26 март 1945 г. Първа българска армия получи от командуващия Трети украински фронт писмена директива, в която се поставяше следната задача:
- Армията, усилена с един съветски артилерийски противотанков полк (1658-и) и един дивизион от 35-и гвардейски минохвъргачен полк, да настъпи на запад с част от силите си и да пробие отбраната на противника в участъка Кишбайом, Надкорпад (участък за пробива, не по-голям от 5 км).
Главният удар трябваше да се нанесе в общо направление Сабаш- Шомодсоб-Ихарошберен и по-нататък южно от Надканижа.
Спомагателният удар се предвиждаше от района на Бабоча в направление на Берзенце, Чурго.
Близка задача на армията се определяше във взаимодействие с 57-а съветска армия да разгроми Надканижката групировка на противника и не по-късно от 5-6 дена от началото на настъплението да овладее района южно и югозападно от Надканижа. Впоследствие да развие стремително настъпление северно от р. Драва в общо направление на Чаковац.
Едновременно с настъплението на запад армията трябваше да създаде и осигури здрав фронт по левия бряг на р. Драва.
Вдясно от армията настъпваше 57-а съветска армия. Разграничителната линия с нея - Кишбайом, Надкорпад, Подтурен, Мурско средище.
Задачата на армията беше дадена в най-големи подробности. Тя изискваше армията да премине в настъпление само на западния си участък, а на южния (Дравския) трябваше да продължава отбраната, като с постепенното настъпление на запад част от настъпващите войски трябваше да заемат за отбрана по левия бряг на р. Драва от Хересне до Ормож.
За изпълнение на поставената задача командуващият Първа българска армия възприе следния замисъл.
Армията да настъпи със силите на З-и корпус, като нанесе главен удар в направление Сабаш-Ихарошберен със силите на три пехотни дивизии и осемнадесет артилерийски дивизиона и спомагателен удар в направление Бабоча-Берзенце-Чурго с част от силите на една пехотна дивизия и четири артилерийски дивизиона.
Отбраната на р. Драва източно от Хересне се възлагаше на 4-и корпус в състав от две пехотни дивизии.
За изпълнение на този замисъл на корпусите бяха възложени следните задачи:
Трети корпус (8-а, 10-а и 16-а пехотна дивизия), 1-ви армейски артилерийски полк, 2-ри и 3-и армейски противотанков дивизион и танковата дружина трябваше да настъпят на запад, като едновременно с това с част от силите си да създадат здрав фронт по северния бряг на р. Драва западно от Хересне.
Четвърти корпус (З-а и 11-а пехотна дивизия) да отбранява северния бряг на р. Драва.
Построението на бойния ред на З-и корпус беше в два ешелона и резерв. В първия ешелон бяха 12-а, 10-а и 8-а дивизия, във втори - 16-а и резерв сборният кавалерийски полк, съставен от разузнавателните ескадрони на З-а, 12-а и 16-а пехотна дивизия.
В направлението на главния удар настъпваха 10-а, 12-а и 16-а пехотна дивизия и събраният кавалерийски полк, а 8-а пехотна дивизия нанасяше спомагателния удар.
Настъплението на Първа българска армия трябваше да започне на 30 март. При това положение за планиране и подготовка на операцията щабът на армията имаше на разположение 5-6 денонощия.
В подготовката беше обърнато особено внимание на артилерийското осигуряване на настъплението. За пръв път бяха приложени съветските методи. Предвиждаше се артилерийското настъпление да се проведе, както в Съветската армия - с трите периода (артилерииска подготовка, артилерийска поддръжка и артилерийско осигуряване на боя на пехотата в дълбочина на противниковата отбрана).
Предвиждаше се артилерията да се използува централизирано. За да се получи необходимата плътност, за пръв път бяха привлечени и артилерията на второешелонната 16-а пехотна дивизия, и всички минохвъргачни поделения. По този начин в направлението на главния удар беше постигната плътност 82 оръдия и минохвъргачки на 1 км фронт, което беше достатъчно за извършване на пробива.
В разработения план, засекретен под условното наименование „Балкан“, беше фиксирано да се проведе разузнаване с бой от всяка първоешелонна дивизия.
В разработването на плана за настъпление и в подготовката на операцията командуването на Трети украински фронт и съветниците оказаха огромна помощ. Така например в направлението на главния удар 10-а и 12-а пехотна дивизия пробиваха поотделно в полосите си за настъпление. При разглеждане на плана щабът на фронта препоръча участъците за пробив да се слеят в един.
Ценна помощ беше оказана и по отношение на инженерното осигуряване на настъплението. В плана беше изпуснато, че армията ще преодолява водни прегради (канала Принципалис, р. Мур). Във връзка с това беше препоръчано инженерните части да се изнесат по-близо до войските и се подготвят да съдействуват за форсирането на Принципалис и Мур. Конкретни мерки бяха предложени по осигуряване на фланговете, стиковете и въвеждането на втория ешелон - 16-а пехотна дивизия.
В подготовката на Мурската операция особено място беше обърнато на партийно-политическото осигуряване. Помощник-командирите имаха вече, макар и малък, практически опит от прилаганите форми и методи. При това партийно-политическата работа се водеше на фона на победата при Драва. Затова и бойният дух на първоармейци беше на голяма висота.
б) Развитие на действията
Успешните действия на съветските войски по Виенското направление принудиха немскофашисткото командуване да започне оттегляне на запад, за да избегне разгрома на своите сили южно от Балатон.
Оттеглянето на главните сили трябваше да се извърши под прикритието на силни ариергарди, които да водят боеве за печелене на време на много последователни рубежи, за да се даде възможност на главните сили спокойно да се оттеглят и организират за отбрана на „Защитната позиция на Райха“ на границата между Югославия и Австрия.
Проведеното на 28/29 март разузнаване с бой установи, че противникът е започнал оттегляне с основните сили, а позицията се заема от силни прикриващи отряди. Това наложи настъплението да започне незабавно.
На 29 март в 3 часа след кратка артилерийска подготовка (не по планирания график, а с част от артилерията) съединенията от З-и корпус преминаха в общо настъпление. До разсъмване 12-а, 10-а и 3-а пехотна дивизия отхвърлиха прикриващите части на оттеглящия се противник и овладяха предните опорни пунктове. До края на деня противниковата отбрана западно от канала Риня Патак беше овладяна почти в цялата и дълбочина, като в главното направление частите достигнаха до 8-10 км.
57-а съветска армия настъпи едновременно с Първа българска армия и овладя Надбайом и Кишбайом.
За действията на 30 март армейското командуване заповяда на З-и корпус да насочи през нощта на 29/30 март по една пехотна дружина от всеки първоешелонен пехотен полк, които, като използуват тъмнината, да се вклинят в междините на противниковите ариергарди и да установят контакт с главните сили на противника. На разсъмване корпусът трябваше с всички сили да настъпи и енергично да преследва противника, като до края на деня достигне линията Еланта, Ждал, Верезенце. Същевременно бе заповядано сборният кавалерийски полк да се изнесе в Надкорпад с готовност за преследване на противника в западно направление. Водейки енергично преследване, 3-и корпус за два дена измина около 40 км с бой.
Успехите и героизмът на българските и съветските воини на 29 и 30 март намериха място в заповедта на върховния главнокомандуващ Й. В. Сталин. В нея се казваше: „Войските на фронта съвместно с войските на Първа българска армия пробиха силната отбрана на протиника южно от езерото Балатон и придвижвайки се на 30 км на запад, овладяха градовете Надбойом, Бечене, Надятадт, силни опорни пунктове в немската отбрана, прикриващи нефтения район на Надканижа“. На 30 март Москва за пръв път салютира в чест на победите на българската армия с 20 артилерийски залпа от 224 оръдия.
На 31 март корпусът продължи преследването и до вечерта първоешелонните дивизии, водейки ожесточени боеве с ариергардите му, достигнаха до укрепената линия „Маргит“.
В боевете за Декенеш се отличиха еднакво пехотинци и артилеристи. В бойния ред на 23-и пехотен полк от 8-а пехотна дивизия следваше една батарея от дивизионния артилерийски полк под командуването на поручик Таню Баев Кавалджиев. При завързалия се ожесточен ръкопашен бой частите на полка, атакувани с превъзхождащи сили и обхванат ляв фланг, бяха принудени да се оттеглят на по заден рубеж. Въведен беше вторият ешелон на полка, който заедно с първоешелонните части контраатакуваше. Батареята със своя огън поддържаше ефикасно контраатаката благодарение на това, че поручик Кавалджиев с телефон в ръка се движеше в първите стрелкови вериги и насочваше огъня й. Това, както и личният пример на поручик Кавалджиев, вдъхновяваше бойците и те отхвърлиха противника и овладяха селото. В този бой поручик Кавалджиев загина от вражески куршум, хвърляйки се пръв в противниковите окопи.
На 1 април укрепената линия „Маргит“ беше пробита при Ихарошберен и Шомот-Чико. Съединенията на корпуса се изнесоха 15 км на запад и достигнаха канала Принципалис и р. Мур. Въведена беше в бой 16-а пехотна дивизия, която енергично настъпи към р. Мур.
На корпуса предстоеше да форсира канала Принципалис и най-долното течение на р. Мур.
Противникът се опита да окаже упорита съпротива, обаче под силния напор на съединенията от корпуса той бе отхвърлен на запад. Настъплението на войските продължи, както следва:
12-а пехотна дивизия, преодолявайки силната съпротива на противника, организирал се за отбрана по западния бряг на канала в гористия район южно от Надканижа, се вклини дълбоко на запад. С преодоляването на тази голяма съпротива дивизията облекчи настъплението на съседа си вдясно - съветските части - и на действуващите южно от нея наши части.
10-а пехотна дивизия настъпи в създадената междина между първоешелонните дивизии.
16-а пехотна дивизия въпреки упоритата съпротива на противника успя да форсира реката и да продължи настъплението си на запад заедно с 12-и пехотен полк от 8-а пехотна Дивизия.
На 3 април армейското командуване постави на З-и корпус следната задача:
Корпусът не по-късно от 7 часа (на 3 април) да продължи енергично настъплението си в западно направление и до вечерта да овладее рубежа Мурско средище, Чаковац, Неделище, преправата на р. Драва, като унищожи преправата при Вараждин.
През нощта преследването на противника да продължи, за което всяка дивизия да назначи по една усилена дружина.
Отбраната на левия бряг на р. Драва от устието на р. Мур до Вараж- дин да се заеме от 10-а пехотна дивизия.
На 3 април корпусът продължи преследването на противника, но не можа да достигне заповядания рубеж. 12-а пехотна дивизия достигна р. Мур при Летене, където единственият мост на реката беше разрушен от противника. 12-и пехотен полк през нощта беше изтеглен източно от р. Мур и насочен към района на Берзенце в резерв на 8-а пехотна дивизия.
На 4 април корпусът продължи преследването на противника и достигна рубежа Подтурен източно от Чаковец и Ореховица, където срещна силна противникова съпротива, състояща се от части, изнесени в предполието на главната полоса на противника, която минаваше по линията западно от Мурско средище, Велики Ког, Мали Ког, Ястребци, Хум.
Силите на противника, които действуваха в предполието на главната му полоса за отбрана, възлизаха на около една пехотна дивизия, усилена със самоходни оръдия, танкове и един брониран влак. Назначението на тези сили беше да прикриват колкото се може по-дълго време преправата северно от Вараждин, за да могат войските южно от р. Драва да се изтеглят за усилване на отбраната на главната полоса.
На 5 април корпусът със силите на 12-а и 16-а пехотна дивизия и 47-и пехотен полк от 10-а пехотна дивизия атакува противника на рубежа Подтурен източно от Чаковеи и Ораховица и до вечерта на 6 април успя да го отхвърли на запад, освободи градовете Чаковец и Ораховица и ликвидира противниковото предмостие северно от Вараждин. С настъплението на немските войски на Запад фронтът за отбрана по р. Драва непрекъснато се увеличаваше, тъй като южно от реката се намираха немскофашистки войски. До вечерта на 7 април остана да настъпва само 12-а пехотна дивизия и сборният кавалерийски полк. Всички останали дивизии бяха заели за отбрана по левия бряг на Драва.
Този ден се отличи сборният кавалерийски полк, който, настъпвайки по северния бряг на р. Драва, успя да се промъкне в тила на противника и да достигне Ормож, но атакуван от противника, полкът беше принуден да се оттегли пред главната му полоса на отбраната.
На 8 април З-и корпус продължи настъплението си с 12-а пехотна дивизия, но опитите да пробие отбраната на противника бяха безрезултатни.
Затова беше извършено известно прегрупиране и за времето от 9 до 12 април бяха проведени няколко атаки, които също не Доведоха до успех. Хитлеристите се съпротивяваха с яростта на обречени на този последен рубеж. Това наложи да се организира ново настъпление.
На 13 април корпусът се прегрупира, като 12-а пехотна дивизия, усилена с част от артилерията на 16-а пехотна дивизия, трябваше да атакува противника в участъка Велики Ког, Ястребци; 12-а пехотна дивизия зае с 59-и пехотен полк участъка от изкл. Ястребци по р. Драва, а останалите два полка от дивизията (57-и и 58-и) заеха за отбрана северния бряг на р. Драва на изток. Сборният кавалерийски полк остана в резерв.
На 14 април след мощна артилерийска подготовка 12-а пехотна дивизия, усилена с танковата дружина, атакува противника и до вечерта успя да овладее Ястребци. Изтръгната беше нова ценна победа над силен противник. На другия ден дивизията, усилена с 47-и пехотен полк, се вклини 2-3 км в противниковата отбрана, водейки упорити боеве за окончателното и пробиване.
До това време главните сили на Трети украински фронт, разгромявайки немските войски по Виенското направление, бяха овладели Виена, вследствие на което отбраната на противника между реките Мур и Драва изгуби значението си. Поради това Първа българска армия получи задача, сменявайки съветските части, действуващи северно от Велики Ког до р. Мур, да премине към отбрана с готовност да продължи настъплението си по допълнителна заповед.
В продължение на 17 дни З-и корпус беше в непрекъснато настъпление на запад, северно от р. Драва. Преодолявайки съпротивите, които оказваха силните прикриващи части на противника на няколко последователни рубежа, нашите части изминаха с бой около 80 км и достигнаха пред укрепената позиция на противника между реките Мур и Драва северозападно от Вараждин.
в) Настъплението южно от р. Драва
В резултат на стремителното настъпление на съветските войски и на Първа българска армия противникът пред Трета югославска армия южно от р. Драва започна бавно да се оттегля на запад, като постепенно изтегляше германските части и оставяше усташки и „казашки“ поделения.
Четвърти корпус получи задача да съдействува на настъплението на Трета югославска армия, като последователно прехвърли части южно от реката.
Съгласуваните настъпателни действия между югославските и нашите части трябваше да започнат на 12 април.
Първото преминаване на р. Драва се извърши от 24-и пехотен полк, който води тежък и упорит бой с противника в св. Дурад. За да се подпомогне 24-и полк, през нощта на 13/14 беше прехвърлен и 29-и пехотен полк, който съвместно с 24-и полк води тежки боеве срещу добре укрепилия се противник. Между първите, които преминаха реката от 24-и пехотен полк, беше редникът Никола Николов Янев. В боя за с. Вилево Янев пръв влезе в противниковите окопи. С удар на нож той унищожи обкръжилите го няколко хитлеристи и продължи боя. В дълбочина на противниковата позиция обаче Янев беше тежко ранен. За да не попадне жив в ръцете на устремилите си към него фашисти, той сложи край на живота си. Посмъртно Янев беше награден с четвърти орден за храброст.
До 20 април 29-и пехотен полк с упорити боеве достигна канала Дравски, където беше сменен от 13-и пехотен полк на 11-а пехотна дивизия. Полкът веднага влезе в бой с противника и разгромявайки го, премина в преследване, което продължи до 30 април, като достигна Джорджевац, Клощор. Тук беше сменен от 30-и пехотен полк на 8-а дивизия. Тридесети пехотен полк продължи преследването на противника към Вараждин.
Хитлеристите се опитаха да окажат упорита съпротива на така наречената „Звонимирова линия“, която беше продължение на укрепената линия „Маргит“и имаше предназначение да защити направлението към Загреб - столицата на Хърватско.
След упорити боеве на 3 май 30-и пехотен полк разгроми противника в района на Молве и преследвайки го, на 5 май завърза отново упорит бой при Струга южно от Драва, където получи съдействие от 44-и пехотен полк от 10-а дивизия. И тук противникът беше разгромен, след което преследването му продължи до Вараждин. В тия действия взеха участие и части от 16-а пехотна дивизия.
След достигането на Вараждин частите от 4-и корпус бяха снети от Дравския участък и насочени към полосата за отбрана на З-и корпус между реките Мур и Драва. При това прегрупиране на армията частите изминаха забележително усилени преходи от 40 до 50 км в денонощие и към 7 май З-а, 8-а и 10-а пехотна дивизия бяха съсредоточени в района североизточно от десния фланг на 3-и корпус.
Така завърши Мурската операция на Първа българска армия, при която войските изминаха 100-200 км при среден теми на настъплението 15-20 км в денонощие, пробиха две силно укрепени позиции, разгромиха около три противникови дивизии и значително подпомогнаха настъплението на съветските и югославските войски. Противникът понесе големи загуби в хора и бойна техника. Бяха пленени 6229 души.
г) Преследване на противника към Алпите
През втората половина на април съветските войски, действуващи на Берлинското направление, проведоха Берлинската операция и на 30 април над Берлин се развя червеното знаме на победата. Близък беше краят на войната в Европа.
През нощта на 6/7 май противникът пред Първа българска армия започна да се оттегля бързо на запад.
Първа българска армия имаше готовност за преследване и то започна веднага в две колони. Вляво непосредствено по северния бряг на Драва преследваше 3-и корпус със силите на 12-а пехотна дивизия в направление Птуй, Марибор, Дравоград. Отдясно преследваше 4-и корпус с З-а пехотна дивизия в направление на Мурска Суботица, Лайбниц. Пред колоните бяха изпратени бързо подвижни отряди. Настъплението се развиваше успешно и на 8 май вечерта главните сили достигнаха Радкенсбург, Ормож. Този ден се получи съобщението за безусловната капитулация на хитлеристка Германия, която влизаше в сила в полунощ на 9 май. Понеже немците пред фронта на армията не изпълниха условията на капитулацията - организирано да се предадат, преследването продължи. На 9 май частите от 12-а и 8-а пехотна дивизия освободиха Марибор и продължавайки преследването по дефилето на р. Драва, на 11 май достигнаха района на Клагенъ фурт. Тук, на 25 км източно от Клагенфурт, нашите войски се срещнаха с настъпващите от запад английски войски. В Клагенфурт бе подписан акт между командуването на 1-ва българска армия и командира на английския корпус за станалата среща и бе определена демаркационната линия между българските и английските войски.
Всички немскофашистки и усташки части, останали южно от р. Драва, бяха откъснати. Усташките войски се стремяха да преминат към Австрия и да се предадат на англичаните. За тази цел на 12 април те се насочиха в направление на Дравоград-Лабод. По същото време на този участък се извършваше смяната на 12-а пехотна дивизия от 16-а югославска дивизия. Усташите атакуваха югославската дивизия и я изтикаха почти до моста при Дравоград. Дванадесета пехотна дивизия съвместно с 16-а югославска дивизия атакува усташките войски и ги застави до 14 май напълно да капитулират. В плен бяха взети 8000 усташи, от които 204 офицери и голямо количество трофеи, оръжие и бойна техника.
В последните си действия българската армия се беше отдалечила на около 1000 км от родината. Този подвиг не можеше да не буди чувство на национална гордост. В статията си „Нашата национална кауза е права“ Г. Димитров писа: „Една българска армия под върховното командуване на маршал Толбухин взе участие в окончателното разгромяване на хитлеристка Германия и с боеве достигна подножието на Алпите“
Вторият период на Отечествената война имаше особено важно значение както за общото политическо положение на България, така и за по-нататъшното развитие на Българската народна армия. В него Първа българска армия, включена в състава на Трети украински фронт, взе участие в окончателното разгромяване на хитлеристка Германия и с боеве достигна подножието на Алпите.
Вторият период съвпадна с края на Втората световна война на Европейския театър на военните действия, което поставяше нашата страна в изгодни позиции при започване на мирните преговори. Военните и стопанските усилия, както и постигнатите резултати от нашата армия, вдъхваха спокойствие и надежда на българския народ при сключване на мира.
Победите на българската армия в Югославия, Унгария и Австрия създаваха благоприятна обстановка за нашата страна. Въпреки отрицателното отношение на западните държави към народнодемократичната власт у нас този факт намери отражение в тяхната преса. Така американският журналист Р.Х. Маркъм, представител на един от най-големите американски ежедневници - в. „Крисчън Сайаис Монитър“ - пише: „. . . Никога преди това Българската армия не се е била толкова далеч от дома си. . . Естествено българите се надяват, че тази тяхна военна заслуга ще бъде взета под внимание при разискванията за мир“
Успешните действия на българската армия през втория период на Отечествената война укрепиха авторитета на нашата страна пред света и създадоха възможности за разширяване на политическите връзки и подобряване отношенията с не малко държави. Ликвидирана беше политическата изолираност на страната и България стана „... фактически съвоюваща държава със СССР, Великобритания, САЩ, Франция и другите обединени народи“.
Победите на Първа българска армия бяха сериозна крачка в развитието на нашата военна стратегия, ръководена от мъдрата политика на партията и народнодемократичната власт у нас. Те представляваха актив пред мирната конференция, който бе завоюван с цената на големи стопански и военни усилия. Мобилизирането на силите на народа и армията и участието им в борбата за пълната победа премахваха всякакво съмнение върху отношението на народа към фашизма. В ожесточени боеве, наситени с много героизъм, нашата армия даде своя скромен принос за окончателния разгром на фашистка Германия и по този начин беше доказано на дело, че българският народ няма нищо общо с политиката, водена преди това от фашистките режими у нас.
Успешното завършване на втория период на Отечествената война се отрази благоприятно и върху вътрешното състояние на нашата страна.Укрепнаха позициите на народнодемкратичната власт, а авторитетът и влиянието на БРП(к) нараснаха още повече. Партията разшири връзките си с масите и все повече се утвърждаваше като ръководна сила в системата на народната демокрация. Всичко това създаваше условия за сплотяване силите на народа и ликвидиране на продажната опозиция, която всячески се стремеше да спре победоносното развитие на революцията у нас. В това отношение армията победителка, минала през огън, вярна на своя народ, представляваше здрава опора на народната власт. „В борбата срещу реакционните сили и техните пъклени реставраторски намерения ОФ има своя здрава опора в лицето на нашата обновена народна армия както в средата на нейния команден състав, така и в средата на бойците.“ С тези думи, които бяха сурово предупреждение към враговете на народа, се обърна Националният комитет на ОФ в своя манифест в дните на завръщането на Първа българска армия в родината.
Успешното приключване на войната създаваше условия за насочване усилията на народа към мирен и съзидателен творчески труд за построяване основите на новото социалистическо общество. Преди всичко трябваше да се заздрави икономиката на нашата страна и да се ликвидират последиците от войната. Краят на войната премахна военновременното напрежение, което съществуваше в нашата икономика. Демобилизирането на армията водеше до увеличаване на контингентите от квалифицирана работна ръка в различните сектори на народното стопанство, което не можеше да не се отрази върху общото количество и качество на продукцията на селското стопанство и промишлеността.
Въпросът с демобилизацията не се изчерпваше само в областта на икономиката. Една голяма част от бойците и командирите в армията бяха изминали трудния, но славен път на борбата срещу фашизма още преди 9 септември. Това бяха предани на партията хора, които със своите идеи и личен пример влияеха на другарите си. Със знанията си и умело приложената политическа работа те успяха да сплотят армията и да я превърнат в монолитен колектив, верен на народа и партията, който разбираше ясно политическите цели на войната. Това бяха хора, дълбоко убедени в правилната политика на правителството на Отечествения фронт. Ето защо вливането на стохилядната армия в мирния живот водеше и до укрепване на идеологическите и политическите позиции на Отечествения фронт. Това беше нова, свежа сила на народната власт на идеологическия фронт в борбата и срещу надигналата се опозиция.
Всичко това, плод на усилията на народа и армията, чертаеше светли перспективи в по-нататъшното развитие на България, пред която предстоеше изграждането на нов обществено-икономически строй.
Вторият период на Отечествената война оказа влияние не само за консолидиране на народната власт, сплотяване силите на народа и заздравяване икономиката на страната, но и за решително подобряване отношенията с югославските народи.В своята освободителна мисия нашата армия беше много добре посрещната от народите на Югославия и Унгария. Така например в областта Срем югославското население се стараеше да подпомогне всячески българските войски и особено при разквартируването им за почивка. В Унгария приемът беше особено радушен. За топлотата, с която бяха посрещнати българските войски, говорят и множество статии в унгарския печат. Така например уводната статия на органа на унгарския народен независим фронт вестник „Уй Дунанту“, бр. 12 от 16 януари 1945 г., е озаглавена „Добре дошли, братя българи”. В нея се подчертава радостта от пристигането на българската армия, както и надеждата за помощ на унгарския народ „. . . Тези силни и решителни войници, тогава когато изпълняват назначението си за извоюване щастието и благоденствието на родината си, ще подпомогнат също и извоюването на по-добро бъдеще на унгарския народ.”
През втория период на Отечествената война българската армия с цената на кръвта и живота на хиляди скъпи народни синове, изпълнявайки своя интернационален дълг, даде скромен принос за освобождението на народите на Югославия и Унгария. Действувайки съвместно, българските и югославските войски освободиха значителна част от територията на областта Срем, част от Хърватско и Словения.
Действията на Първа българска армия в Унгария доведоха не само до нейното по-скорошно освобождаване, но и до укрепване позициите и авторитета на народната власт. Това произтичаше от справедливата кауза на борбата и от революционния характер на Българската народна армия.
Победите на съветските и българските войски се отразяваха благоприятно върху дейността на временното унгарско правителство.
На 17 март 1945 г., когато Съветската армия настъпваше северно от Балатонското езеро, а Първа българска армия се намираше пред прага на победата при Драва, унгарското правителство по предложение на комунистическата партия излезе с декрет за ликвидиране на едрото земевладение. Разделението на земята започна на 29 март 1945 г. т. е. тогава, когато започна настъплението на Първа българска армия в Мурската настъпателна операция.
Ако политическите резултати от втория период бяха съществен принос за постигане общата цел на войната, то военните резултати, които се отнасяха конкретно до дейността на войските, не бяха от по-малко значение.
От декември 1944 г. до май 1945 г. Първа българска армия даде 3235 убити и 9761 ранени. Освободена беше една значителна част от териториите и населението на Югославия и Унгария, с което се отнемаше възможността на немскофашистката армия да използува икономическите ресурси на тези райони за продължаване на войната.
В областта Срем, в Дравската отбранителна и Мурската настъпателна операция Първа българска армия действуваше на левия фланг на Трети украински фронт. На рутината и големия боен опит на противника тя противопостави своята непоколебима решителност да изпълни докрай и с чест поставените и задачи. Както в отбраната при Драва, така и в настъплението към Мур Първа българска армия показа високи морално-боеви качества и със своите умели действия не даде възможност на противника да осъществи своя замисъл. Надеждно осигурявайки левия фланг на Съветската армия, тя даде възможност на фронтовото командуване да съсредоточи вниманието си и по-голяма част от силите си по Виенското направление. Едновременно с това тя осъществяваше и оперативната връзка между Трети украински фронт и Югославската народоосвободителна армия.
Вторият период на Отечествената война е преломен момент от гледна точка на по-нататъшното развитие на Българската народна армия. Нейните морално-боеви качества израснаха и укрепнаха още повече. Повиши се извънредно много бойната и оперативно-тактическата подготовка на войските и щабовете.
Бързото израстване на нашата армия и усвояването на съвременните методи за планиране, организиране и водене на боя и операцията си имаше своите предпоставки. За разлика от първия период българската армия през втория период не беше в оперативно подчинение на Трети украински фронт, а влизаше в състава на фронта. Това създаваше прекрасни условия на бойци, командири и щабове да усвояват много по-лесно и в много по-голям мащаб опита на Съветската армия.
Фактът, че Първа българска армия беше в състава на фронта, означаваше, че основните въпроси по ликвидирането, организирането и воденето на боя и операцията се заповядваха от вишестоящия щаб. Фронтовото командуване определяше рубежа на предния край на отбраната, броя на полосите, оперативното построение на войските; района за съсредоточаване на основните сили и средства, предния край на изходното положение за настъпление, направлението на главния удар. участъка за пробив, близката и следващата задача и пр.
Това водеше до по-пълно и по-задълбочено усвояване на богатия и многообразен опит на Съветската армия, придобит в годините на Великата отечествена война. Повишаваха се знанията и умението на командирите и щабовете, с което им се помагаше да се отърсят от остарелите тактически и оперативни схващания, останали в нашата армия още от навечерието на Втората световна война.
Но директивите и заповедите не бяха единствената форма за изучаване на съвременните начини за воюване. Ръководено от чувството на взаимопомощ и братски дълг, командуването на Трети украински фронт полагаше всестранни грижи за повишаване квалификацията на войските, командирите, политработниците и щабовете на частите и съединенията. За тази цел биваха изнасяни много лекции на различни теми относно организирането и воденето на настъпателния отбранителен бой, развитието на отбраната в немскофашистката армия и пр. Стенографски бележки от изнасяните лекции командуването на Първа българска армия изпращаше под формата на поуки от воденето на настъпателния или отбранителния бой до щабовете на съединенията, а те от своя страна - до частите.
Това беше един от многото пътища, по които до частите и съединенията достигаха ценни теоретически обобщения, извлечени от бойния опит на съветските войски. Изучавайки новостите във военното изкуство и имайки пред вид собствения опит и щатове, нашите командири и щабове правеха в известни случаи уместни предложения за изменения в щатния състав на някои единици.
Друга форма за оказване на помощ бяха указанията, които се даваха от щаба на Трети украински фронт по различни поводи. Така например началникът на оперативния отдел на фронта генерал Тарасов на 28. 3. 1945 г., правейки разбор на допуснатите слабости в плана на Мурската настъпателна операция „Балкан“, даде ценни съвети на началника на щаба на Първа българска армия полковник Петър х.Иванов.
Указания и съвети се даваха не само в подготвителния период, но и в хода на бойните действия. Когато започна Мурската операция, щабът на фронта подпомагаше с постоянно напътствие щаба на Първа българска армия. Така и в хода на бойните действия съветските офицери учеха непрестанно своите братя.
През втория период на Отечествената война броят на съветниците в Първа българска армия беше много по-голям. В общи линии те обхващаха оперативните и основните тактически звена. Това представляваше една от многото форми за усвояване на съветския опит и за израстване на нашата армия.
Със своя опит и съвети съветските офицери подпомагаха активно командирите и щабовете в планировката, организирането и ръководството на действията. Наличието на съветници в тактическите звена даваше възможност да се усвоят бързо и да се прилагат на практика въпросите, които се отнасяха към тактиката и бойната подготовка на войските. В резултат на това през втория период Първа българска армия извърши прелом не само в областта на оперативното изкуство, но и на тактиката. Тя се приближаваше все повече и повече до тактиката на Съветската армия.
Всички нови елементи в бойния ред на войските, появили се през Великата отечествена война, намериха широко приложение в частите и съединенията на Първа българска армия. Така новости за нашата тактика при настъпление бяха противотанковият резерв (ПТРезерв) и подвижният отряд за заграждения (летящ отряд - ПОЗ), а при отбрана и противотанковият район (ПТР-н). Внедряването на новите елементи в бойната практика на войските водеше до ешелониране на силите и средствата и създаване на дълбок боен ред, при който възможностите на редовете войски се използуваха най-рационално.
Обикновено при отбрана и настъпление съединенията и частите строяха бойния си ред в два ешелона и резерв (Трети пехотен корпус в Мурската операция). При настъпление силите и средствата се масираха в направление на главния удар, с което се създаваше значително превъзходство над противника и възможност за осъществяването на пробив в неговата отбрана (Мурската операция).
Измененията в тактиката на общовойсковия бой налагаха и промени в тактиката на родовете войски. Така например артилерията възприе съвременните методи за поддръжка на действията на войските - артилерийското настъпление. За разлика от първия период през втория тя се използуваше масирано. Действията и се планираха и не завършваха само с артилерийска подготовка. Те продължаваха с огневи вал и последователно съсредоточение на огъня на дълбочина няколко километра от предния край на противниковата отбрана.
Особено слабо звено в нашата армия по време на Отечествената война беше управлението на войските. С помощта, оказана от Съветската армия, щабовете като органи за управление на войските през втория период се развиха и започнаха да функционират пълноценно. Повиши се значително много качеството на работата им по планирането и ръководството на бойните действия на войските. Офицерите от щабовете на частите и съединенията се учеха да планират на нивото на съвременните изисквания. В своята дейност те намираха безрезервна подкрепа и помощ в лицето на съветниците. Учейки се от тях и от практиката, те се стараеха да обхванат и отразят цялостно въпросите по организирането на операцията и боя. В това отношение се стигаше до големи подробности, планираха се дори и действията по осигуряване на стиковете. За тази цел се съставяха специални протоколи за осигуряване на стика, което също беше новост в работата на щабовете. В протоколите за осигуряване на стика при настъпление и отбрана се засягаха въпросите за отговорността на командирите и средствата, с които се осигуряваше стикът, а така също и задачите на войските.
Осигуряването на стика и разработването на съответните протоколи се извършваше както в армейския щаб, така и в щабовете на съединенията и частите.
Наред с грижите за укрепване боевата мощ на нашата армия командуването на Трети украински фронт подпомагаше и политическата работа В Първа българска армия. Нашите заместник-командири по политическата част на частите и съединенията се учеха от опита на съветските политически работници. Формите на политическата работа бяха разнообразни, но съдържанието им беше съобразено с конкретната обстановка в страната и на фронта. Работата на заместник-командирите беше насочена към сплотяването на личния състав на частите и съединенията и изпълнението на поставените бойни задачи. В тази на- сока се постигаха значителни успехи, в щабовете наред с всичко останало се разработваха и планове за политическата работа.
Безспорно директивите, указанията, съветите и лекциите на командуването на Трети украински фронт бяха от решаващо значение за Първа българска армия. Те спомогнаха твърде много за преодоляване на много слабости и за израстването на нашата армия като съвременна. Разглеждайки въпросите в тази светлина, не трябва да се отминават и съвместните бойни действия между българските и съветските войски. В бойните действия при Дравачехи, Дравапалконя, при Яко и Чекел нашите части се биха рамо до рамо със съветските воини. На бойното поле те прилагаха на практика всичко, което бяха научили, и си помагаха взаимно. Съвместно пролятата кръв циментира още по-здраво бойната дружба и единство на двете братски армии, възпитани в духа на пролетарския интернационализъм.
Така нашата Първа българска армия достойно оправда надеждите на родината и доверието на великата Съветска армия, под чието ръководство израсна и се кали.
Вторият период на Отечествената война беше особено важен за нашата страна. Той съвпадна с окончателния разгром на хитлеристката военна машина и завършването на войната. Общият политически момент, в който нашата страна участвува във войната, оказваше решително влияние върху нашия принос в борбата срещу фашизма. Оттук и значението на политическите резултати от втория период беше много по-голямо, отколкото през първия.
Но ако вторият период доведе до завоюване на значителен актив главно във външната политика на страната, не по-малка беше неговата роля за израстването и укрепването на армията.
През втория период Първа българска армия в най-общи линии преодоля своята изостаналост и усвои съвременните методи за воюване. Учейки се от съветското военно изкуство, тя израсна и стана армия от съвременен тип със значителен боен опит. След завършването на войната опитът на Първа българска армия започна да се внедрява широко във войските и щабовете на Българската народна армия. Това спомогна много за по-скорошното усвояване на съветското военно изкуство и за повишаване нивото на подготовката на българската армия, което гарантираше отбранителната мощ на страната и създаваше перспективи за по-нататъшното развитие на българското военно изкуство.
Отечествената война завърши така, както повеляваше партията. Тя беше кратка, но наситена с много трудности и динамизъм. С нея ние изпълнихме скромно своя интернационален дълг към балканските народи и народите на Унгария и Австрия. Те не ще забравят никога, че за тяхното освобождение наред с кръвта на воините от славната Съветска армия и Югославската народоосвободителна войска беше пролята и българска кръв.
В Отечествената война Българската народна армия даде повече от 30 хиляди жертви. Те останаха по скалистите върхове и чукари на Сърбия и Македония, по безбрежната Унгарска пуста и австрийската земя. Там редом със синовете на великата съветска страна, на Югоставия, брат, до брат те бдят на вечна стража за делото на демокрацията, на мира и комунизма. Със своя безпримерен подвиг те спечелиха вечната обич и признателност на цялото прогресивно човечечество.