Диана Костадинова - Отражение на гръцкото OXI
Една е днеска болката и темата.
Да кажат твърдо ОХИ на системата.
О, пети юли, пети юли
да знаеш как разчитам аз на тебе,
чу ли?
Диана Костадинова
Не плачи за мен, Гърцийо!
Открито писмо на кака Добринка до гръцкия народ
Ало, гърците! Чувате ли ме?
Аз съм кака Добринка и живея на един бостан дини от вас. Гледам ви, как се опъвате на Европа и другите международни институции. Какво като сте дали много философи на света? Ние пък сме ненадминати дървени философи и чешити, които няма да намерите в необятнота шир от Скопие до Могадишо, където иначе вирее всякаква чудата твар.
Вие свиквате референдум по важни за страната въпроси. Ние пък обичаме да се чудим, за какво точно да си свикаме референдум. Наложихме се и специфична демократичната политическа традиция, по избори да незнаеш, кой точно чеп да избереш. Ние на политиците, за които гласуваме, викаме чепове и тикви, понеже психологическата ни нагласата е аграрно-еротична. Избираме ги, после ги благославяме с нежни имена.
Възмутена съм, че не щете да си плащате дълговете! Ние тука сме супер честни и съвестни хора. Нашият народ изобщо не краде. Щото откак ни споходи демокрацията вече няма как. Преди бог беше високо, а Масква далеко. Но сега Брюксел ни диша в напарфюмирания потен врат, докато ние му целуваме изискания задник. Даже нас ни крадат. Политиците,жените им, дъщерите и синовете им, братовчедките им и други институции.
Кмета на селото ни, бай Ебазер, е реформатор. Той каза, че на вас не ви се работи и не искате да си върнете заемите. Еми извинявайте, ама то това му е цаката на демократичния начин на живот - да работиш, за да можеш да си връщаш земите. Ние тука, откак Броксел ни пее приспивни и нежни люлчини песнички, работим по дванайсет, ако трябва и по тринайсет часа на денонощие, щом шефът или чуждестранният инвеститор кажат. Понякога и заплати не получаваме. То работа се работи за удовлетворение на душата и набавяне на храната. Но ние не се сещаме за това - работим и мълчим. Не защото сме прости, а защото дълбоко сме осъзнали, че желанието за редовна заплата и сигурна работа са недемократични комунистически въжделения. Имаме си чудна интелигиенция, която редовно ни убеждава в това. А на вас популисти ви мътят главите с глупости, с което искат да натресат призрака на комунизма обратно в Европа, да не дава Господ! Ние като останем без работа не можем да си плащаме натрупните демократични дългове и ни взимат жилищата. Понеже са на кредит. А сега, както каза телевизора, вие искате и вашия дълг да плащаме. Ами работете като нас, за да си го изплатите някой ден, когато настъпи залезът на цивилизацията и се появи осмият месия от седморката на Блейк! Мълчим. Защот най-големият ни дерт вече не е Вуте да е зле, а да не си загубим работата, което започва да се случва все по-често. А по капаците на контейнерите, много маймуни скачат. И когато работещите умни успели и красиви българи, изхвърлят недояден пармезан или нервозно кюфте, елате да видите, какво е значението на думата джабала! Аз онзи ден се разделях с две фланели втора употреба, пострадали от нарастващата престъпност сред молците. Докато мечтаех да не идат зян и някой да ги доизноси, чух “Господ здраве да ти дава” и една недоинтегрирана циганка ги грабна от ръцете ми, с което сбъдна мечтата ми.
Между другото, ние сме най-работният народ на планетата. За трудолюбието на българския гумаджия, електротехник, и всякакъв друг вид специалисти, се носят легенди и псувни, от уста на уста. Имаме поговорки, като “Да не ти влиза майстор в къщата”, например. Ние, когато не сме се нахранили, казваме “Гладна мечка хоро не играе”, а когато сме сити, “Пълен чувал не се прегъва”. С такива мъдрости борим неволите, които ни спохождат, ако няма инсталирани камери на работното ни място.
Аз преди две години се втурнах в прикючението, наречено ремонт и се убедих в сръчността, трудолюбието и почтеността на българина и конкретно, на тримата електричари, четиримата плочкаджии, и двамата бояджии, докато един след друг ги гоних от къщата си, а с последния от електричарите се и бих. Дограмаджията Владко пък, твърдеше че е бивш снайперист от ‘Алжирския корпус на мира’, с което ми показа, че той се опитва да компенсира липсата на трудолюбие, с наличие на добре развинтена фантазия.
Като казах преди малко “господ”, се сетих, че откак ни споходи демокрацията и ние станахме много религиозни и ходим редовно на църква по Коледа и Великден. Жените си обличат най-любимите къси поли, а мъжете слагат най-дебелите синджири на врата си. Много е хубаво… А децата! Палави, палави! Каква глъчка става в двора на църквата, докато мама и тате палнат една свещ вътре! Много рядко се бият. И отдавна не си викат едно на друго “педераст’ , понеже са им обяснили, че са в храм, а там човек се държи възпитано.
Ние тука, благодарение на демокрацията, таковата…и сексуално се разкрепостихме. Преди, при комунизма си бехме малко темерути по тая част. Действахме главно в къщи и на угасени ламби. Но кака ви Добринка следи всички Биг Брадъри и смело може да потвърди, че вече го правим И по телевизията! Даже има една русенка, която стана популярна с това, че е опаткала трицифрено число партньори. Преди, такива моми ги наричахме дискриминиращо и тесногръдо “к..ви” . Сега те са рекордьорки. Едно време примитивните комунистически управници обещаваха на хората, че като изградят социалистическото общество, във всеки български дом ще има електрически котлон. А демокрацията пусна в джоба на всяка българска ученичка айфон. Тя може дори в часа по физика или тригонометрия да си направи гола снимка, която веднага да прати по интернет на непознат, но много красив милионер, който я харесва и ще дойде в България, да я види на живо и евентуално да се ожени за нея.
Ние цъфтим и вързваме, а вие си бягате от късмета.
Ами като сте решили да вървите срещу този толкова прекрасен и справедлив свят, ние ще пък ще се отворим още повече към него и ще се радваме на благоденствието си. И след още 25 години, когато по програми "Развитие на човешките ресурси" ще работим запълвачи на дупки по големите магистрали, ще ви махаме с ръчици откъм моята страна на бостана и ще ви казваме “ Къде сме ние, къде сте вие, еййй!” .
Обаче кака ви Добринка няма повече да ви гледа бабичките и да ви бере маслините!
Така ти се пада, Гърцийо!
Не плачи за кака Добринка.
Автор: Диана Костадинова
Да кажат твърдо ОХИ на системата.
О, пети юли, пети юли
да знаеш как разчитам аз на тебе,
чу ли?
Диана Костадинова
Не плачи за мен, Гърцийо!
Открито писмо на кака Добринка до гръцкия народ
Ало, гърците! Чувате ли ме?
Аз съм кака Добринка и живея на един бостан дини от вас. Гледам ви, как се опъвате на Европа и другите международни институции. Какво като сте дали много философи на света? Ние пък сме ненадминати дървени философи и чешити, които няма да намерите в необятнота шир от Скопие до Могадишо, където иначе вирее всякаква чудата твар.
Вие свиквате референдум по важни за страната въпроси. Ние пък обичаме да се чудим, за какво точно да си свикаме референдум. Наложихме се и специфична демократичната политическа традиция, по избори да незнаеш, кой точно чеп да избереш. Ние на политиците, за които гласуваме, викаме чепове и тикви, понеже психологическата ни нагласата е аграрно-еротична. Избираме ги, после ги благославяме с нежни имена.
Възмутена съм, че не щете да си плащате дълговете! Ние тука сме супер честни и съвестни хора. Нашият народ изобщо не краде. Щото откак ни споходи демокрацията вече няма как. Преди бог беше високо, а Масква далеко. Но сега Брюксел ни диша в напарфюмирания потен врат, докато ние му целуваме изискания задник. Даже нас ни крадат. Политиците,жените им, дъщерите и синовете им, братовчедките им и други институции.
Кмета на селото ни, бай Ебазер, е реформатор. Той каза, че на вас не ви се работи и не искате да си върнете заемите. Еми извинявайте, ама то това му е цаката на демократичния начин на живот - да работиш, за да можеш да си връщаш земите. Ние тука, откак Броксел ни пее приспивни и нежни люлчини песнички, работим по дванайсет, ако трябва и по тринайсет часа на денонощие, щом шефът или чуждестранният инвеститор кажат. Понякога и заплати не получаваме. То работа се работи за удовлетворение на душата и набавяне на храната. Но ние не се сещаме за това - работим и мълчим. Не защото сме прости, а защото дълбоко сме осъзнали, че желанието за редовна заплата и сигурна работа са недемократични комунистически въжделения. Имаме си чудна интелигиенция, която редовно ни убеждава в това. А на вас популисти ви мътят главите с глупости, с което искат да натресат призрака на комунизма обратно в Европа, да не дава Господ! Ние като останем без работа не можем да си плащаме натрупните демократични дългове и ни взимат жилищата. Понеже са на кредит. А сега, както каза телевизора, вие искате и вашия дълг да плащаме. Ами работете като нас, за да си го изплатите някой ден, когато настъпи залезът на цивилизацията и се появи осмият месия от седморката на Блейк! Мълчим. Защот най-големият ни дерт вече не е Вуте да е зле, а да не си загубим работата, което започва да се случва все по-често. А по капаците на контейнерите, много маймуни скачат. И когато работещите умни успели и красиви българи, изхвърлят недояден пармезан или нервозно кюфте, елате да видите, какво е значението на думата джабала! Аз онзи ден се разделях с две фланели втора употреба, пострадали от нарастващата престъпност сред молците. Докато мечтаех да не идат зян и някой да ги доизноси, чух “Господ здраве да ти дава” и една недоинтегрирана циганка ги грабна от ръцете ми, с което сбъдна мечтата ми.
Между другото, ние сме най-работният народ на планетата. За трудолюбието на българския гумаджия, електротехник, и всякакъв друг вид специалисти, се носят легенди и псувни, от уста на уста. Имаме поговорки, като “Да не ти влиза майстор в къщата”, например. Ние, когато не сме се нахранили, казваме “Гладна мечка хоро не играе”, а когато сме сити, “Пълен чувал не се прегъва”. С такива мъдрости борим неволите, които ни спохождат, ако няма инсталирани камери на работното ни място.
Аз преди две години се втурнах в прикючението, наречено ремонт и се убедих в сръчността, трудолюбието и почтеността на българина и конкретно, на тримата електричари, четиримата плочкаджии, и двамата бояджии, докато един след друг ги гоних от къщата си, а с последния от електричарите се и бих. Дограмаджията Владко пък, твърдеше че е бивш снайперист от ‘Алжирския корпус на мира’, с което ми показа, че той се опитва да компенсира липсата на трудолюбие, с наличие на добре развинтена фантазия.
Като казах преди малко “господ”, се сетих, че откак ни споходи демокрацията и ние станахме много религиозни и ходим редовно на църква по Коледа и Великден. Жените си обличат най-любимите къси поли, а мъжете слагат най-дебелите синджири на врата си. Много е хубаво… А децата! Палави, палави! Каква глъчка става в двора на църквата, докато мама и тате палнат една свещ вътре! Много рядко се бият. И отдавна не си викат едно на друго “педераст’ , понеже са им обяснили, че са в храм, а там човек се държи възпитано.
Ние тука, благодарение на демокрацията, таковата…и сексуално се разкрепостихме. Преди, при комунизма си бехме малко темерути по тая част. Действахме главно в къщи и на угасени ламби. Но кака ви Добринка следи всички Биг Брадъри и смело може да потвърди, че вече го правим И по телевизията! Даже има една русенка, която стана популярна с това, че е опаткала трицифрено число партньори. Преди, такива моми ги наричахме дискриминиращо и тесногръдо “к..ви” . Сега те са рекордьорки. Едно време примитивните комунистически управници обещаваха на хората, че като изградят социалистическото общество, във всеки български дом ще има електрически котлон. А демокрацията пусна в джоба на всяка българска ученичка айфон. Тя може дори в часа по физика или тригонометрия да си направи гола снимка, която веднага да прати по интернет на непознат, но много красив милионер, който я харесва и ще дойде в България, да я види на живо и евентуално да се ожени за нея.
Ние цъфтим и вързваме, а вие си бягате от късмета.
Ами като сте решили да вървите срещу този толкова прекрасен и справедлив свят, ние ще пък ще се отворим още повече към него и ще се радваме на благоденствието си. И след още 25 години, когато по програми "Развитие на човешките ресурси" ще работим запълвачи на дупки по големите магистрали, ще ви махаме с ръчици откъм моята страна на бостана и ще ви казваме “ Къде сме ние, къде сте вие, еййй!” .
Обаче кака ви Добринка няма повече да ви гледа бабичките и да ви бере маслините!
Така ти се пада, Гърцийо!
Не плачи за кака Добринка.
Автор: Диана Костадинова
