Живодар Душков - Съвременна басня

Съвременна басня


И рече Ратая със яд:
- На Господаря служа добре –
че и аз искам шоколад,
длъжен е да разбере!

Отговаря
Господаря:
- Да разбереш, на тебе се пада
тази истина гола:
за мене е шоколада,
за тебе – станиола!

*** 

На всички „скакалци“, прескачащи от партия в партия 

Бай Ганю жив е! Виждам го и днес, 
макар да е променил той стайлинг… 
Какво за него са идеи, идеали, 
ако не ги сведе до личен интерес? 

В последния четвърт век


„Със своята Родина се гордей!“… 
Добре звучи, но питане аз имам: 
„Нима това е моята Родина – 
„земята-рай“, превърната в бордей?

Живодар Душков

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Високи сини планини – Младен Исаев

Изображение
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ...
Прочетете още

Златю Бояджиев - приказка за трудовия човек

Изображение
Брезовските овчари Златю Бояджиев, 1941г. Семеен портрет Златю Бояджиев, 1941г. Жътва Златю Бояджиев, 1942г. На нивата Златю Бояджиев, 1942г. Свинарка Златю Бояджиев, 1945г. Мини Перник Златю Бояджиев, 1945г. Портрет на малко момиче Златю Бояджиев, 1957г. Майката и бащата на художника Златю Бояджиев Трактористи Златю Бояджиев Овчари Златю Бояджиев Говедари Златю Бояджиев Нестинарски танц Златю Бояджиев Две сватби и Свинар Златю Бояджиев  Златю Георгиев Бояджиев - живописец, народен художник (1962г.), герой на социалистическия труд (1967г.). Роден на 22.Х.1903г. в Брезово, Пловдивска област. Починал на 2.II.1976г. в Пловдив. Завършва в 1932г. живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров. Златю Бояджиев работи в областта на фигуралната композиция, портрета и пейзажа. Творчеството му обхваща два основни творчески периода. Първият трае до 1951г., когато художника заболява тежко и временно...
Прочетете още