Сблъсъка САЩ-Русия в Сирия и заплахата от война

Въздушните удари, нанасяни от руските военни самолети по ислямистите на територията на Сирия, последвани от войнствените заклеймявания от страна на Вашингон, заплашват не само да ескалират кланетата в Сирия, но и да създадат условия за много опасна военна конфронтация между двете най-големи ядрени сили в света.

Както администрацията на Обама, така и правителството на Путин твърдят, че техните въоръжени сили са изпратени в Сирия за да водят война против Ислямската държава на Ирак и Сирия (ИДИЛ) като част от по-широката битка срещу тероризма. И едните, и другите лъжат.

Вашингтон, благодарение на който възникна ИДИЛ, се намеси в Сирия, за да лансира целите на американския империализъм и неговите основни съюзници в Близкия изток - Саудитска Арабия, другите нефтени монархии от района на Персийския залив, Турция и Израел. Всички те се стремят да свалят сирийския президент Башар ал Асад и да го заменят с марионетно правителство, подчинено на техните интереси. 

Главната цел на Москва не е да елиминира тероризма, а да задържи режима на Асад на власт – със или без Асад като негов президент – и така да запази своя единствен съюзник и своето единствено предмостие в Близкия изток. В Сирия се намира и единствената военноморска база на Русия извън територията на бившия Съветски съюз. 

Двете големи военни сили – САЩ и Русия - всяка от които твърди, че се бият срещу един и същи враг, всъщност се сражават за осъществяването на диаметрално противоположни цели. Десетки самолети на двете враждебни помежду си страни осъществяват едновременно военни операции в Сирия, чиято територия не е много по-голяма от тази на България (щата Мисури), поради което е голям и рискът от възникване на въоръжени стълкновения помежду им.

Причините за интервенцията на правителството на Путин в Сирия са ясни. Това правителство се страхува, че ако Вашингтон успее да свали Асад, това само ще послужи за ескалацията на усилията на САЩ да обградят, отслабят и разчленят самата Русия. Хиляди ислямистки бойци, които се вляха в Сирия от Чечня и други части на Кавказ, ще бъдат изпратени у дома си, за да поведат сепаратистки въстания против Москва, несъмнено с подкрепата на САЩ, Саудитска Арабия, Катар и пр. Това, че в продължение на две войни Москва брутално потъпкваше чеченското население, създаде благодатна почва за осъществяването на такава операция. 

Нещо повече, свалянето на режима на Асад би могло да даде тласък на усилията на Вашингтон да утвърди американската хегемония над целия богат на петрол Близък изток като се разчисти пътят за прокарване на нов газопровод, даващ на Катар по-пряк достъп до западноевропейските пазари, което ще подкопае интересите на руските енергийни конгломерати.

И макар, че руската военна интервенция в Сирия притежава някакъв отбранителен характер, въпреки всичко тя е напълно реакционна. Тази интервенция не е насочена към защитата на народа на Сирия или пък към защитата на трудещите се в самата Русия. По-скоро тя цели да отстоява интересите на руския управляващ олигархичен елит, представител на който е режимът на Путин. 

Управляващата в Русия класа от криминални олигарси, която се самообогати чрез разпадането на Съветския съюз, чрез кражбата на държавната собственост и чрез обедняването на съветската работническа класа, е органично неспособна да осъществява каквито и да е прогресивни действия на световната арена, а руският компрадорски режим не е в състояние да бъде истински независим от империализма.

Ето защо Руската православна църква, която служи на същите олигархични интереси, окачестви реакционната интервенция в Сирия като „свещена битка”.

Независимо от всичко това осъждането, на което Вашингтон подложи действията на Русия, е напълно лицемерно. Министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър порица Русия като я обвини, че нейните въздушни удари били равносилни на „наливане на бензин върху огъня”. 

Всъщност този огън беше подпален именно от Вашингтон, Саудитска Арабия и другите реакционни нефтени шейхства, които са главните съюзници на американския империализъм в региона. Ислямистките милиции, срещу които Вашингтон твърди, че се бори, са всъщност собствени творения на САЩ и съюзниците им. Те са въоръжавани, финансирани и подпомагани, за да служат като сухопътни войски във войната за смяна на режима в Сирия, както това стана в Либия. 

Картър и други американски официални представители осъдиха Русия за това, че не била ограничила своите въздушни удари с обекти на ИДИЛ, а вместо това ударила и по другите ислямистки милиции, сражаващи се срещу режима на Асад. „Те атакуваха места, в които ИДИЛ въобще не присъства”, заяви Картър. Това странно изказване трябваше да прикрие загрижеността на САЩ за намиращите се в тези бомбардирани места бойци на ислямисткия Фронт „Ал Нусра”, филиал на „Ал Кайда” в Сирия… Дотолкова за „войната на Вашингтон против тероризма”.

От години САЩ осъществяват политика на безконечни войни в глобален мащаб, като унищожават една страна след друга, факт, който се потвърди тази седмица със завземането на афганистанския град Кундуз от талибаните и обявеното оставане на 10 000 американски войници там, 14 години след първото нахлуване на САЩ.

Перспективата тази политика на глобален милитаризъм да прелее в пряка конфронтация с Русия е напълно реална в момента. През април т.г. Пентагонът обяви, че може да предприеме военни действия срещу всяка сила, която нападне подкрепяните от САЩ „бунтовници”. Съюзниците на Вашингтон излязоха с подобни закани като саудитският режим заплаши с пряка военна интервенция в Сирия, а Франция, която тези дни започна своя собствена бомбардировъчна кампания, обяви, че нейните въздушни удари ще бъдат насочени не само срещу ИДИЛ, но и против сирийския режим, редом с който се сражават руснаците.

Междувременно след миналогодишния подкрепен от Запада преврат в Украйна САЩ и НАТО опасно ескалираха своето военно присъствие и бойна готовност в цяла Източна Европа. Русия също подсили въоръжените си сили, разположени на нейна територия близо до западните граници на страната. 

Четвърт век след разпадането на Съветския съюз опасността, че една военна конфронтация може да възпламени ядрена война, е по-голяма от всякога.

Межднародната работническа класа трябва да се противопостави на кланетата в Сирия, както и на заплахата от световна война.Тя не бива да оказва каквато и да е подкрепа за интервенцията на Русия или на която и да е друга капиталистическа държава. Необходимо е работническата класа „да следва не картата на войната, а картата на класовата борба” по думите на Лев Троцки. 

Работниците трябва да се борят за изтеглянето на всички чужди войски от Ирак, Сирия и целия Близък изток. Поражението на империалистическите интервенции като тези, които бяха извършени от САЩ в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия, може да бъде постигнато само чрез надхвърлящото религиозните, етнически и държавни граници обединяване на работническата класа в общата борба за осъществяване на международна социалистическа революция.

Бил Ван Оукън
(Bill Van Auken. The US-Russian clash in Syria and the threat of war, WSWS, 1 October 2015)

С благодарности за превода на Антония Симеонова.