Народните художници - Илия Бешков
„Рисуването е сериозен разговор с реалния свят.“
Илия Бешков Дунов - карикатурист, илюстратор; народен художник (1951г.). Роден на 24.VII. 1901г. в Доли Дъбник, починал на 23.I.1958г., София.
Отрано проявява дарба да рисува и свири на народни инструменти. Записва се (1918г.) за следване в Софийския университет, учителствува (1920-1921г.) в родното си село, основава младежка земеделска група "Ралица". Завършва (1926г.) живопис в Художествената академия, София при проф. Н.Маринов.
Още като студент печата карикатури в сп. "Маскарад" и "Див дядо" (1922-1923г.). Бешков участва в юнската съпротива 1923г. заради което е арестуван. След Септемврийското въстание 1923г. Бешков е в София, участва в издаването на сп. "Звънар", движи се в средата на прогресивни писатели и журналисти, печата остро-сатирични карикатури против фашистките превратаджии в сп. "Ек", в. "Народна защита". По априлските събития 1925г. Бешков отново е арестуван и измъчван.
Активното участие на Бешков в събитията решително определя ориентацията му след завършване на академията (1926г.) към карикатурата, която му дава възможност незабавно, смело и остро да реагира на събитията, да ги отразява с присъщият си безпощаден хумор. Бешков е щатен художник във в. "Пладне" (1928-1934г.) и сътрудничи на редица други издания: "Вик", "Земеделско знаме", "Сеяч", "Лик", "Щит", "Щурец", "Съвременник", "Жар" и др.
Бешков на първо място смело изобличава монарха Борис III и проф. Ал. Цанков: "Положението", "Отвличане на конституцията", "Царската фамилия", "Господин Цанков заема професорската си катедра" и много други. От изобличаване на кървавата диктатура в България Бешков преминава и към фашизма в международен мащаб: "Кавга на кокалите", "Родино здравей", цикъла "Родна песен", "Гьоринговият културен фронт", знаменитата серия "Испанска хроника" (1936г.).
Със смели изобличителни карикатури Бешков активно сътрудничи в антифашисткия седмичник "Стършел" (1940-1941г.), от бр.3, 1940г. той е отбелязван и като редактор. Голям цикъл политически карикатури Бешков създава през периода на II световна война: "Дипломати" (1941г.), "Войната" (1942г.), "Екзекуция" (1942г.), "Пазителите" (1942г.), "Всичко за фронта" (1943г.), "Зловещата 1943", които са смел и силен протест срещу фашизма.
Гибелта на хитлеризма в края на войната, победния ход на Съветската армия намират широко място в творчеството на художника. По-значителни работи от този период са карикатурите: "Извличане на немския ботуш от Балканите" (1944г.), "На Хитлер е обявено вечно мълчание за падналите във войната" (1944г.), "В страната на ботушите" (1945г.) и други.
Бешков отделя голяма внимание на битовата карикатура. Герой на неговите творби са селяните и селските попове, дребната буржоа, ограничен и отегчен от монотонното и скучно ежедневие, безпомощни слугинчета и техните похотливи господари, пътници във влака, стражари и скитници - галерия от ярки социални типове: "Портретът на господаря" (1935г.), "Съмнителният" (1942г.), "Двете приятелки", "На стълбата", "Нарушителката на реда" (1943г.).
Бешков е голям майстор на рисунката. В повечето случай главният сюжет на неговите рисунки е голото женско тяло, третирано на фона на социалните и моралните проблеми: "Домашна баня" (1935г.), "Рисунка" (1937г.), "Кокетка" и "Тоалет" (1937г.), "Баня" (1942г.) и други.
След 9.IX.1944г. Бешков продължава да твори. Сътрудничи на редица вестници с карикатури, в които осмива нагаждането на буржоазията към новите условия, лентяите и консуматорите на обществените блага, реакционните западни политически режими, правителства, дипломати, дейци и пр.: "За възстановяване на Западна Германия", "Планът Маршал", "Не всичко, което хвърчи се яде", "Англия призна Китай" и други.
Бешков е един от големите български илюстратори. Илюстрира детски списания и вестници и над 50 книги за деца и юноши и за възрастни: "Приказен свят" (1929г.) и Ането (1938г.) от А.Каралийчев, "Дяволите в зимника" от С.Попов (1938г.), "Незабравките" на Т.Генов (1944г.), "Тошко Африкански" на А. Каралийчев (1945г.), "Зъболекар Щъркелан" от А.Душков (1946г.), "Мише царство" от И.Стубел (1946г.), "Щурче свири" от Е.Пелин (1947г.), "Житената питка" от А.Каралийчев (1948г.), "Астрономия за народа" от Г.Томалевски (1950г.), "От слон до мравка" Д.Габе (1945г.) и други.
Като карикатурист, автор на рисунки и илюстрации Бешков създава творби, с които обогатява националната съкровищница. Бешков има особено голямо значение и като педагог. Със своята колоритна и обаятелна личност, със словото си и голямото си професионално майсторство като преподавател по рисуване (1945г.), доцент по графика (1947г.) и професор по илюстрация (1951г.), с винаги живият си граждански отклик и висок хуманистичен патос въздействува и възпитава няколко млади поколения карикатуристи, графици и илюстратори.
На негово име от СБХ е учредена награда за рисунка и карикатура. Награден е с орден "9 септември 1944" (1946г.).
"Енциклопедия на изобразителните изкуства в България", София 1980
 |
| Автопортрет Илия Бешков, 1957 |
 |
Отговор на тронното слово Илия Бешков, 1931 |
 |
| Бай Ганьо убива Алеко. Илия Бешков, 1947 |
 |
| Установяване на истината,цикъл "Испанска хроника" Илия Бешков, 1936 |
 |
| Убит Илия Бешков, 1942 |
 |
| Некултурна България Илия Бешков, 1931 |
 |
| цикъл "Испанска хроника" Илия Бешков, 1936 |
 |
| Блокада Илия Бешков, 1942 |
 |
| Илия Бешков |
 |
| Илия Бешков |
 |
| Битови несгоди Илия Бешков, 1941 |
Илия Бешков Дунов - карикатурист, илюстратор; народен художник (1951г.). Роден на 24.VII. 1901г. в Доли Дъбник, починал на 23.I.1958г., София.
Отрано проявява дарба да рисува и свири на народни инструменти. Записва се (1918г.) за следване в Софийския университет, учителствува (1920-1921г.) в родното си село, основава младежка земеделска група "Ралица". Завършва (1926г.) живопис в Художествената академия, София при проф. Н.Маринов.
Още като студент печата карикатури в сп. "Маскарад" и "Див дядо" (1922-1923г.). Бешков участва в юнската съпротива 1923г. заради което е арестуван. След Септемврийското въстание 1923г. Бешков е в София, участва в издаването на сп. "Звънар", движи се в средата на прогресивни писатели и журналисти, печата остро-сатирични карикатури против фашистките превратаджии в сп. "Ек", в. "Народна защита". По априлските събития 1925г. Бешков отново е арестуван и измъчван.
Активното участие на Бешков в събитията решително определя ориентацията му след завършване на академията (1926г.) към карикатурата, която му дава възможност незабавно, смело и остро да реагира на събитията, да ги отразява с присъщият си безпощаден хумор. Бешков е щатен художник във в. "Пладне" (1928-1934г.) и сътрудничи на редица други издания: "Вик", "Земеделско знаме", "Сеяч", "Лик", "Щит", "Щурец", "Съвременник", "Жар" и др.
Бешков на първо място смело изобличава монарха Борис III и проф. Ал. Цанков: "Положението", "Отвличане на конституцията", "Царската фамилия", "Господин Цанков заема професорската си катедра" и много други. От изобличаване на кървавата диктатура в България Бешков преминава и към фашизма в международен мащаб: "Кавга на кокалите", "Родино здравей", цикъла "Родна песен", "Гьоринговият културен фронт", знаменитата серия "Испанска хроника" (1936г.).
Със смели изобличителни карикатури Бешков активно сътрудничи в антифашисткия седмичник "Стършел" (1940-1941г.), от бр.3, 1940г. той е отбелязван и като редактор. Голям цикъл политически карикатури Бешков създава през периода на II световна война: "Дипломати" (1941г.), "Войната" (1942г.), "Екзекуция" (1942г.), "Пазителите" (1942г.), "Всичко за фронта" (1943г.), "Зловещата 1943", които са смел и силен протест срещу фашизма.
Гибелта на хитлеризма в края на войната, победния ход на Съветската армия намират широко място в творчеството на художника. По-значителни работи от този период са карикатурите: "Извличане на немския ботуш от Балканите" (1944г.), "На Хитлер е обявено вечно мълчание за падналите във войната" (1944г.), "В страната на ботушите" (1945г.) и други.
Бешков отделя голяма внимание на битовата карикатура. Герой на неговите творби са селяните и селските попове, дребната буржоа, ограничен и отегчен от монотонното и скучно ежедневие, безпомощни слугинчета и техните похотливи господари, пътници във влака, стражари и скитници - галерия от ярки социални типове: "Портретът на господаря" (1935г.), "Съмнителният" (1942г.), "Двете приятелки", "На стълбата", "Нарушителката на реда" (1943г.).
Бешков е голям майстор на рисунката. В повечето случай главният сюжет на неговите рисунки е голото женско тяло, третирано на фона на социалните и моралните проблеми: "Домашна баня" (1935г.), "Рисунка" (1937г.), "Кокетка" и "Тоалет" (1937г.), "Баня" (1942г.) и други.
След 9.IX.1944г. Бешков продължава да твори. Сътрудничи на редица вестници с карикатури, в които осмива нагаждането на буржоазията към новите условия, лентяите и консуматорите на обществените блага, реакционните западни политически режими, правителства, дипломати, дейци и пр.: "За възстановяване на Западна Германия", "Планът Маршал", "Не всичко, което хвърчи се яде", "Англия призна Китай" и други.
Бешков е един от големите български илюстратори. Илюстрира детски списания и вестници и над 50 книги за деца и юноши и за възрастни: "Приказен свят" (1929г.) и Ането (1938г.) от А.Каралийчев, "Дяволите в зимника" от С.Попов (1938г.), "Незабравките" на Т.Генов (1944г.), "Тошко Африкански" на А. Каралийчев (1945г.), "Зъболекар Щъркелан" от А.Душков (1946г.), "Мише царство" от И.Стубел (1946г.), "Щурче свири" от Е.Пелин (1947г.), "Житената питка" от А.Каралийчев (1948г.), "Астрономия за народа" от Г.Томалевски (1950г.), "От слон до мравка" Д.Габе (1945г.) и други.
Като карикатурист, автор на рисунки и илюстрации Бешков създава творби, с които обогатява националната съкровищница. Бешков има особено голямо значение и като педагог. Със своята колоритна и обаятелна личност, със словото си и голямото си професионално майсторство като преподавател по рисуване (1945г.), доцент по графика (1947г.) и професор по илюстрация (1951г.), с винаги живият си граждански отклик и висок хуманистичен патос въздействува и възпитава няколко млади поколения карикатуристи, графици и илюстратори.
На негово име от СБХ е учредена награда за рисунка и карикатура. Награден е с орден "9 септември 1944" (1946г.).
"Енциклопедия на изобразителните изкуства в България", София 1980
