Икономическото освобождение на труда - цел на предстоящата социална революция и неговите противници
"Червеният ездач " публикува настоящата статия без пълно съгласие с приети аксиоми, частични изводи и оценки, но като оценява оригиналния подход и създаденото поле за размисъл и обсъждане. Държавен капитализъм, сталинизъм, бюрократична класа
Сред членовете на левия виртуален дискусионен клуб се разгоря дискусия по въпросите за днешната същност на капитала, на работниците и на работническата класа; за икономически несвободния наемен труд и нуждата от неговото освобождение като условие за социалното равенство в обществото; за възможността или не да бъде установено социално равенство в рамките на капиталистическото общество; за ролята на марксистката идеология в бъдещото преустройство на обществото и пр. въпроси от този род. Установи се, че болшинството членове на клуба имат слаба и объркана представа по дискутираните въпроси, а някои направо отричаха наличието на обсъжданите понятия и закони за развитие на обществото, както и възможността за практическото приложение на идейно-теоретичните постановки на Маркс и на марксистката наука при решаване на проблемите на обществото.
Най-много ни изуми твърдението на някои от участниците в дискусията, че в днешното производство нямало вече работници, че представите на Маркс за капитала и за работниците били остарели и неприложими в днешните условия, че днешната печалба била в резултат на действието на машините и на хората, работещи в офиси, канцеларии и пр., че трябвало не да се говори за унищожаване на капитала, а да се търси начин за по-справедливо разпределение на благата и на дохода, че Маркс не бил описал протичащите процеси в днешното общество и пр. Наложи се да възразим с контра въпроса: „Щом няма работници, кой създава капитала, да не би той да пада от небето?” Тогава последваха въпроси от типа: какво разбираме под понятието капитал, работници, икономически свободен и несвободен труд и пр. Всичко това ни подтикна да обобщим и разширим казаното в дискусията и да го доведем до знанието на повече хора.
Казаното от Маркс за капитала, за капиталистическия начин на производство и за капиталистическото общество като цяло, за работниците, за икономически несвободния наемен труд, за нуждата от унищожаване на капиталистическия начин на производство и на капиталистическото общество като цяло с цел икономическото освобождение на труда и установяване на социално равенство в обществото и пр. ще е валидно докато съществува стоково капиталистическо производство и общество, изградено на негова основа. Маркс е изследвал и разкрил понятията и законите на капиталистическото производство и на капиталистическото общество като цяло, а тяхното действие във всичките етапи от развитието на това производство и общество той не е могъл да опише, защото докато е бил жив тези етапи ги е нямало. Затова има следващи поколения изследователи на капиталистическото производство и общество, които, прилагайки откритите от Маркс понятия и закони са извършили следващите изследвания и са обяснили особеностите на новите етапи на капитализма.
Например, когато Родбертус публикува своята икономическа теория за преустройство на обществото във връзка със започналото одържавяване на капитала, представено като „държавен социализъм” от неговите привърженици, то Енгелс е този, който разкри нейната реакционна бюрократична буржоазна същност, а самият „държавен социализъм” нарече „фалшив” и „социализъм на съвременните кариеристи”. Ленин също даде своя принос за изясняване на държавния капитализъм при обосноваване на нуждата от неговото изграждане в Русия. Същото стана и когато капитализмът премина в империализъм. Тогава Ленин и редица други изследователи извършиха изследване на този етап от развитието на капитализма и разкриха неговата същност.
Когато изгражданият в бившия СССР и в редица други страни, включително и в България, образец на държавен капитализъм, получил името „сталинизъм”, придоби завършен вид, то редица последователи на Маркс в Русия и в редица западни страни изследваха този вид капитализъм и разкриха неговата същност, както и причините за неговия крах. Днес от последователите на Маркс на изследване и разкриване на същността е подложен новият глобален етап на империализма и започналият разпад на капиталистическото общество като цяло.
Тези, които не са се постарали да се запознаят с постиженията на днешната марксистка наука трябва да търсят причините за своето незнание в себе си, а не да обвиняват Маркс, че не е описал днешния етап в развитието на капитализма и не им го е поднесъл на готово. Все едно да обвиняват фотографа от младежките си години, че не им е показал как ще изглеждат на стари години и да отричат фотографията въобще.
За да се разбере възможността за създаване на социално равенство в обществото, трябва да се разбере същността на капитала, на капиталистическото производство и на капиталистическото общество като цяло, а от там начина и практическите действия за постигане на това равенство. Без това остава едно празнодумство на мечтатели за социално равенство, откъснати от действителността.
Същността на капитала може да се изясни и разбере когато той се разглежда от различни страни, от това как бива подведен в процеса на капиталистическото производство. Когато се разглежда от неговата физическа страна, той се явява като земя, сгради, машини, суровини, гориво, хора с тяхната работна сила и пр., които участват в производството на стоки за пазара, в които се съдържа принадена стойност. Когато се разглежда от неговата стойностна форма, той се явява като определена стойност, вложена в средства за производство, в работна сила и в налични пари, която служи за създаване на по-голяма стойност. Когато се разглежда като производствено отношение, той се явява като отношение между капиталисти, средства за производство и работници, при което се създават стоки, съдържащи по-голяма стойност от вложената от капиталистите.
Маркс разкри създателя на принадената стойност след като раздели капитала на постоянен и променлив. Постоянният капитал са средствата за производство, които предават своята стойност на произведените стоки без да прибавят нова стойност. Променливият капитал е работната сила на работниците, защото нейната стойност в процеса на производството на стоки създава по-голяма стойност, отколкото капиталистите са вложили за нейното купуване, т.е отколкото капиталистите плащат на работниците под формата на работна заплата . Този е източникът на принадената стойност, на печалбата като нейна превърната форма.
От икономическа гледна точка работници /пролетарии/ са единствено тези, които разменят своя труд срещу капитал, при което създават принадена стойност. Този труд може да бъде умствен, физически или смесен, а работниците да са високо квалифицирани специалисти, средни техници или физически работници. Всички те участват в създаването на принадената стойност и се явяват в ролята на работници. За разлика от тях чиновниците и служителите не участват в процеса на производството на стоки и в създаването на принадена стойност. Те разменят своя труд не срещу капитал, а срещу доход, който е създаден от труда на работниците и на свободните стокопроизводители. Или както казва Сисмонди на елементарен, разбираем език, работници са тези, които получават своя доход /заплата/ от производствените и други предприятия, а чиновници и служители от бюджета. Така че, докато има стоково производство, чиято цел е производството на принадена стойност /печалба/, ще има капитал и работници. Това, че съставът на работниците се е променил от времето на Маркс, ни най-малко не променя капиталистическия начин на производство и понятията и законите, разкрити от него.
Наличието на незаплатен труд на работниците, под формата на принадена стойност, го прави икономически несвободен, а самите работници икономически несвободни производители, наемни роби. Една част от произведената принадена стойност служи за лично потребление на капиталистическата класа, а друга за натрупване, т.е за увеличаване на капитала.
Интересен, показателен случай е описан в един от левите руски вестници. Жена, вдовица се наема на работа при капиталист като домашна прислужница. Капиталистът й плаща по-голяма заплата от тази, която плаща на работниците в производството. Когато тя пожелава да работи извънредно и в производството, той й дава по-малка заплата, обяснявайки й, че като на домашна прислужница той й плаща от частта на печалбата, предназначена за своята издръжка, а като производствена работничка й плаща от капитала, авансиран /изразходван/ за производството, поради което не може да й даде по-голяма заплата, каквато й дава като прислужница, за да не увеличи себестойността на стоките и да не намали нормата на печалба, а оттам и конкурентната способността на своите стоки. Така, че самите закони на капиталистическото производство подтикват капиталистите непрекъснато да намаляват относителния дял на работната заплата на работниците и производствените разходи и да увеличават нормата на печалба. Това показва, че никакво справедливо разпределение на дохода /новосъздадената стойност/ и никаква социална справедливост не може да има в рамките на капиталистическия начин на производство.
За разлика от капиталистическото производство, при производството на свободните производители – индивидуални или кооперирани селяни, занаятчии и хора на услугите – доходът не се дели на работна заплата и печалба, а целият доход им принадлежи. Причината е, че те са собственици на средствата за производство и тук съединяването на работната сила с тези средства за производство става без посредници капиталисти, т.е. непосредственто. Следователно средствата за производство изпълняват ролята на капитал, когато те са отделени от непосредствените производители – работниците-, т.е когато те са чужда на производителите собственост и съединяването между тях и работната сила става чрез посредници капиталисти. Ролята на такива посредници могат да изпълняват както собствениците, така и назначавани от тях управители. Одържавяването на средствата за производство при запазване на посредниците при съединяването на работната сила със средствата за производство не премахва капиталистическия начин на производство. Това одържавяване не прави производителите собственици, а собствеността обществена. Работниците си остават наемни роби, създаващи принадена стойност, както при частнособственическото капиталистическо производство. Тук средствата за производство са обща /съвместна/ собственост на буржоазната класа, а принадената стойност е обща нейна стойност, с която се разпорежда бюрократичната буржоазия.
При капиталистическото производство, основано на одържавени средства за производство, се проявява идеологическото коварство на владеещата ги сталинистка бюрократична буржоазия и невежеството на обикновените хора – чиновници, служители и работници. Тази буржоазия, изграждайки общество, основано на капиталистически начин на производство, прилага икономическите идеи на Родбертус, който предлага одържавените средства за производство да се предадат в ръцете на бюрокрацията, която да определя дела на дохода на работниците в произведения от тях продукт, при което наемният труд и експлоатацията остават, както признава той. Тя преписва тези идеи на Маркс като скрива неговото предложение одържавените средства за производство да се дадат в ръцете на работниците, при което съединяването им с работната сила да става непосредствено /без капиталисти/ и с целия доход да се разпореждат неговите създатели – работниците. Едва тогава трудът става икономически свободен. Така сталинистката бюрократична буржоазия измамва работниците и другите трудещи се като представя своята форма на капитализма за социализъм, своето политическо движение за замяна на властта на частнособственическата буржоазия с власт на бюрократичната буржоазия и на частнособственическия капитализъм с бюрократичен капитализъм за комунизъм, а своята бюрократична буржоазна партия за комунистическа. За това й помага и факта, че тази буржоазия се създава от интелигентните представители на работниците, на селяните, на занаятчиите и пр. при запазване на разделението на труда на производителен и непроизводителен, а от там и на хората в обществото на произвеждаща и непроизвеждаща класи. Тя успява да постигне това като запазва буржоазната държава с нейните органи за принуда - полиция, жандармерия и постоянна армия- , отделени от непосредствените производители на благата и на дохода – работниците. Чрез тези органи тя преследва и унищожава всеки опит за съпротива от страна на работниците и на служителите да я смъкнат от власт и да отхвърлят своето наемно робство и се стреми да увековечи своята власт и себе си като присвояваща /експлоататорска/ класа, която живее за сметка на чужд производителен труд. Когато в края на осемдесетте години тя се убеди, че това вече е невъзможно и почувства, че нейната лъже социалистическа и лъже комунистическа власт рухва, тя възстанови частнособственическия капитализъм и се преустрои в частнособственическа буржоазия.
Частнособственическата буржоазия по цял свят поддържа и повтаря горната лъжа на сталинистката бюрократична буржоазия като едно от средствата за идейна борба със социалистическата работническа наука, т.е. с марксизма и с работническото комунистическо движение за запазване на капиталистическия обществен строй. Затова буржоазията от западните капиталистически страни, след рухването на бюрократичния капитализъм, безпроблемно прие в своите страни всички бивши бюрократично буржоазни лъжекомунисти, които пожелаха да имигрират при нея Затова у нас след 1989 г., както и в другите бивши сталинистки страни, тя създаде и поддържа две БРСП-та и многобройни БКП-та като изпраща в тях агенти за влияние, които да ги оглавят, дава им пари за вестници и други мероприятия и ги рекламира в обществото като работнически и комунистически партии.
От казаното до тук става ясно, че за икономическото освобождение на труда е необходимо следното.
Първо. Да се разоръжи буржоазията и да се премахне буржоазната държава, като се замени с работническа държава с органи за принуда, съставени от самите въоръжени и само организирани работници и служители. Да се премахнат буржоазните представителни органи с представители, избрани на териториален принцип, и се заменят с представителни органи с избрани представители на производствен принцип. Представителните органи да се състоят от заводските и учрежденските комитети, избрани от общи събрания, и местни, областни и републикански съвети на представителите /депутатите/ на работниците и служителите, съставени от делегати на комитетите и от по-нисшите съвети в по-висшите. Избраниците да бъдат сменяеми по всяко време от своите избиратели. Бюрократите да станат обикновени служители, изпълняващи поръченията на работниците и на другите служители.
Второ. Капиталистическите средства за производство след одържавяването им да се предадат в ръцете на работниците, които да се разпореждат с тях чрез своите стопански управителни съвети и политическите комитети и съвети, при което се премахват посредниците капиталисти при съединяването им с работната сила. С новосъздадената стойност /дохода/ да се разпореждат самите производители – работниците-, които чрез своите пълномощници и с пълномощниците на служителите в съветите да решават неговото разпределение. Така средствата за производство стават обществена собственост, а работната сила престава да бъде стока и икономически се освобождава труда.
Икономическото освобождение на труда е целта на предстоящата социална революция. Тази революция не може да има друга цел, каквито имаха предните социални революции с замяната на една експлоататорска класа с друга и на един експлоататорски строй с друг, тъй като няма друга производителна класа която да се бори за нов социален строй освен работническата .
Днес противници на икономическото освобождение на труда са всички, които живеят за сметка на чужд производителен труд. Това са членовете на класата на частнособственическата буржоазия и на класата на бюрократичната буржоазия. Противник е и обслужващата капиталистическия начин на производство и на капиталистическото общество като цяло бюрокрация, която управлява държавата от името на буржоазията и по законите на буржоазията. Всички те не могат да се откажат от капиталистическия начин на производство и от икономически несвободния наемен труд и винаги ще са против неговото освобождение.
Политически изразители на противниците на икономическото освобождение на труда са партиите на частнособственическата буржоазия, представящи се за демократически, социалистически, социалдемократически, националистически, патриотически и пр. и партиите на бюрократичната буржоазия, представящи се за работнически и комунистически. В случая по-коварни и по-опасни са партиите на бюрократичната буржоазия. Докато партиите на частнособственическата буржоазия открито защитават властта и строя на буржоазията, то партиите на бюрократичната буржоазия се прикриват под работническо и комунистическо име, поради което са прикрити врагове на работническото социално освободително движение и на борбата за социално равенство. Тяхното предназначение е да лъжат, мамят и заблуждават работниците и служителите относно истинската същност на социализма и на комунизма и като ги водят по неверен път, да защитават капиталистическия обществен строй и да не допускат икономическо освобождение на труда. У нас това са БРСел.П, БРСоцП., БКП начело със Спасов, КПБ на чело с Ал.Паунов, ПБК начело с проф.М.Минчев и В.Коларов, БРП /к/ начело с Ив.Воденичарски, СКБ и пр. Ръководителите на тези партии, които са предимно агенти на полицията и на олигархията, трябва да бъдат разобличени и изолирани от работниците, а на все още вярващите в тях и на вървящите с тях обикновени членове да се разяснява същността на тези партии и тяхното служене на буржоазията, за да се откъснат от тях.
Петър Йорданов
01.2016 г. Българско марксистко движение /БМД/
