Лили Чолакова - Възмездието
Възмездието
Грег повярва в съществуването на ВЪЗМЕЗДИЕ едва когато дъщеря му се разболя от рак.
Той беше мъж на около 50 години – висок, със стегната войнишка стойка и проницателни синьо-зелени очи. За разлика от мнозинството хора той цял живот беше работил не за да се прехранва, а за удоволствие. Това беше така, защото работата му беше свързана с осъществената детска мечта – да прекарва по-голямата част от времето си в небето и и да се докосва поне отчасти до усещанията на птиците. Малцина са щастливците, които превръщат живота си в сбъднат рай на младежките си очаквания и въжделения. И Грег беше един от тях. Летателната дейност не е лесна професия, нито е за всеки. Ала Грег покриваше всички изисквания, за да бъде първокласен летец. Нито летателната подготовка,нито физическата издръжливост или техническите умения го затрудняваха.
Е, в семейния си живот не беше толкова успешен. Но пък къде ли има пълно щастие? Жена му отдавна го бе напуснала, забягвайки с друг мъж, и той отгледа сам единствената си дъщеря Кейти. Понеже отсъстваше често и за дълго от къщи поради естеството на работата си, той нае детегледачка, която му помагаше при отглеждането на детето, докато беше малко. Взимаше достатъчно висока заплата, така че можеше да си го позволи. По-късно,когато Кейти поотрасна, и’ осигуряваше най-реномираните колежи и накрая тя влезе в Кеймбридж – Юридически факултет.
Грег от десетина години излиташе от базата в Рига и правеше полети над балканските държави. Откак падна Берлинската стена, тези рутинни полети,които преди САЩ извършваха над собствената си територия, се пренесоха и над Европа. А в последните десет години зачестиха най-вече над Балканите. Доскоро чистото синьо небе над източноевропейските страни започна да се осквернява от разнищени бели ивици, които се съединяваха ,пресичаха и уголемяваха и оставаха да висят като огромни, неподвижни и зловещи образувания над нищо неподозиращите хора. Грег знаеше, че в търбуха на самолета има голямо количество контейнери, пълни с най-различни химически вещества. Беше подочул нещо за тях, но общо взето информацията се считаше за конфиденциална и той не се замисляше много. Просто след излитането натискаше копчето,което задействаше отварянето на пръскачката, и от крилата на самолета изригваха мощни струи химикали. Какво се случваше после и дали нямаше да има някакви проблеми за хората или природата , той не се замисляше. Беше обучен да изпълнява стриктно командите и да извършва съвестно работата, за която му плащаха. Достатъчно му беше, че с високата си заплата осигуряваше блестящо бъдеще на единствената си дъщеря, която безкрайно обичаше. А и тя освен че беше привлекателна, беше наследила от него и острия му ум. Справяше се блестящо в Юридическия и всички преподаватели и’ предричаха бляскаво бъдеще на юридическото поприще. Грег се гордееше с дъщеря си! Между тях съществуваше силна емоционална връзка, което до голяма степен се дължеше и на дългогодишната липса на майката в живота на Кейти.
Двамата не се виждаха много често поради разстоянията и работата на Грег, но се чуваха по телефона почти всяка седмица. И тези разговори продължаваха да изпълват сърцето на мъжа с все същите топли бащински чувства, които изпитваше още когато държеше малката Кейти в прегръдките си, докато и’ се радваше при редките им срещи.
При едно от последните му позвънявания, Грег усети, че нещо с дъщеря му не е наред. Гласът и’, винаги бодър и усмихнат, сега му изглеждаше някак унил и леко пресипнал. Опита се да разбере какво има, но Кейти побърза да го успокои,че всичко е наред и няма нищо, за което би могъл да се безпокои. Но опитният летец беше и добър баща. С годините беше свикнал безпогрешно да разпознава точното и чисто звучене от фалшивите тонове в тяхното общуване. Затова си издейства от командирите в най-близко време възможност да се прибере у дома и да се види с дъщеря си.
Когато се срещнаха, едва я позна! Това ли беше неговата Кейти? Красива, весела и жизнена, която бликаше от живот! Остроумна и намираща точен отговор за всички въпроси! А сега тя беше друга... Беше силно отслабнала и в очите и’ пробягваше някаква тъмна сянка, която го уплаши. А Грег не беше от мъжете, които са страхуват! Иначе би ли бил летец?! И наистина той, коравият американец, преминал през много сурови изпитания, от нищо не се страхуваше. От нищо, НЕСВЪРЗАНО с Кейти! Ала сега изпита някаква странна тревога. Разговаряха дълго и накрая тя му призна,че лекарите са открили нещо в белите и’ дробове. ,,Нещо? Да не би да си прекарала бронхопневмония?’’ – попита бащата. Дъщеря му замълча. Паузата ставаше все по-дълга и осезателно се усещаше нейната набъбваща плътност. Неизвестността е по-страшна и от най-лошата истина! ,,Кажи ми, какво има... ‘’ – настоя Грег и обгърна с ръце раменете на дъщеря си. Тогава изведнъж балонът на паузата, раздут до непоносими размери, се пукна и от очите на Кейти рукнаха сълзи.
Професорът гледаше право в очите Грег. -За съжаление този вид рак не се лекува. Вече е обхванал доста обширни участъци и е само въпрос на време...
- Нима няма никакво лекарство? А традиционните методи на лечение?Кажете ми, докторе, парите са без значение за мен! Единственото,което ме интересува, е дъщеря ми да се възстанови.
- Знам, че Ви е тежко,но белите дробове са безвъзвратно увредени. Ето, вижте. Всичко е станало бързо и почти незабелязано...
И професорът извади някакви рентгенови снимки,сложи ги на таблото и започна да обяснява на мъжа. Латинските термини
се допълваха с подробни и разбираеми обяснения. ,,А и дъщеря Ви е много млада и в такива случаи заболяването се развива много бързо.Най-лошото е, че ... вече има разсейки.’’
Грег мълчеше. Не можеше да не вярва на онова,което чуваше,защото беше проучил най-добрите клиники в САЩ и се бе консултирал с водещите специалисти в тази област на медицината. А проф. Джеферсън беше от най-добрите! В съзнанието на летеца се спускаше пелена . Като в просъница слушаше доктора, че и при най-доброто лечение организмът може да издържи най-много 5 години.
Седмиците препускаха по-бързо от самолета, който управляваше Грег. Кейти гаснеше пред очите му. Как беше възможно това да се случи точно с нея? Тя, която не пушеше, спортуваше активно и се стараеше да се храни здравословно както мнозина просветени млади хора днес. Коя беше силата,която отне нейната? И защо?... Имаше ли някакво логическо обяснение за това? Умът на бащата трескаво търсеше отговорите, докато младото момиче се топеше от ден на ден. Никой от скъпите методи на лечение,които лекарите прилагаха, не помагаха. Сърцето на Грег се свиваше от болка. Нима Бог щеше да отнеме единствената му радост, най-скъпото му същество, за което би дал и живота си?... Но той разбираше, че нито животът, нито парите му могат да върнат здравето на неговата Кейти. Беше абсолютно безсилен и това го изпълваше с гняв! Той ,който се чувстваше като властелин в небето, сега се свиваше попарен в пълна безпомощност. Усещането беше непоносимо! И без да иска, слабостта намираше пролука в очите му и те, доскоро спокойни и непроницаеми, се замрежваха от издайнически сълзи. Мъжки сълзи! Сълзи от огромна болка и възмущение! Сълзи от гняв и невъзможност да помогне! Сълзи от бащина обич и състрадание към болното си дете! Разбира се, Грег допускаше тези мигове на слабост само когато беше сам. А иначе всячески се стараеше да влива оптимизъм в дъщеря си, макар тя добре да осъзнаваше трудното, ако не и безизходно положение, в което бе изпаднала.
Времето на отпуската изтече и летецът трябваше да се завърне в авиобазата в Рига. Остави Кейти със свито сърце на грижите на една медицинска сестра. Когато за първи път след случилото се той се качи в самолета, погледът му машинално се плъзна по контейнерите с обичайния товар в самолетния търбух. Понечи да отмине напред и да влезе в пилотската кабина, когато нещо го накара отново да обърне поглед назад. Металните корпуси на цилиндрите бяха изпълнени до пръсване с не безопасните си химически вещества. Те лежаха спокойно пред него, властелина на небето, и чакаха заповедите му. Чакаха натискането на едно копче!... Това беше неговата огромна власт! Власт над небето, над климата, над нищо неподозиращите хора отдолу... Единственото, над което нямаше власт, бе да върне здравето на скъпата си дъщеря!... Внезапно силна болка запулсира в дясното слепоочие на летеца. Той не беше вярващ,но сега изведнъж в съзнанието му проблесна мисълта, че може би Бог го наказва... За първи път Грег излезе от черупката на незаинтересоваността и материалното благополучие и подпомогнат от личното нещастие, осъзна колко са свързани всички събития и дейности в света... И си припомни колко много , безкрайно много ,,товар’’ е изхвърлил от самолета си през тези 10 години, откакто лети с тази цел... И за първи път осъзна, че го е правил рутинно, спокойно, със замах, сякаш наистина е властелин или дори ...самият Бог.
Грег стисна челюсти така силно, че се чу дори леко изпукване. После решително се насочи към изхода на самолета.
Лили Чолакова
