Нищо от това

Представяме ви този възхитителен и забавен късометражен анимационен филм, който е озаглавен "Нищо от това". Когато музея затваря, охранителят има необикновена среща, която той най-вероятно никога няма да забравя...

Филма е създаден от талантливия екип: Anna Hinds Paddock, Isabela Littger de Pinho, Kriti Kaur, музика Corey Wallace, организиран от Ringling College of Art + Design

Фейсбук страница https://www.facebook.com/groupsuspific
Vimeo https://vimeo.com/129107615
YouTube https://youtu.be/J49kdqrvSfk
 
 

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

София посреща Червената армия

Изображение
София посреща Червената армия – септември 1944 година. ЗДРАВСТВУЙТЕ БРАТУШКИ! ЗДРАВЕЙ СВОБОДА! Митинг пред съветското посолство. Българската армия е на страната на народа. Генерал Владимир Стойчев се обръща към войниците. Първите партизани в града са носени на ръце. С признателност към фотографа Тодор Славчев и неговите наследници. Още много снимки във фотоархива му:  https://photoarhiv-todorslavchev.com/?cat=33
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и
Прочетете още