“Желая ти да работиш, да се опиваш от нашето национално изкуство, да живееш с народната песен и да търсиш великата простота."
Иван Милев
 |
| "Полска мадона", Иван Милев, 1926 г. |
 |
| "Нашите майки все в черно ходят", Иван Милев, 1926 г. |
 |
| "Балканът",Иван Милев, 1922 г. |
 |
| "Задушница", Иван Милев |
 |
| "Черен хляб", Иван Милев, 1927 г. |
 |
| "Хризантеми",Иван Милев, 1922 г. |
 |
| "Септември 1923", Иван Милев, 1925 г. |
Иван Милев (Лалев) - живописец, график, сценограф. Роден на 19.02.1897г. в Казанлък. Починал на 25.01.1927г. в София.
Завършва 1925г. декорация в Художествена академия в София, при проф. Стефан Баджов. Едва 16 годишен открива самостоятелна изложба в Габрово. Създава декори за читалище "Искра" в Казанлък 1917г. Учителствува в с. Горски извор, хасковско. Преди да постъпи в академията, урежда своя изложба в София 1920г. Като студент сътрудничи с карикатури и рисунки в прогресивния вестник "Червен смях" 1919-1923г. Третата му самостоятелна изложба е в Тръпковата галерия, София 1923г., която показва стремежа към изграждане на декоративно третирана живопис с ярък национален облик. През 1924г. посещава Италия, а по-късно и Австрия. През 1926г. Милев устройва акварелна изложба в София, в която се чувстват нови пластични търсения. Професионалната си дейност на сценограф започва в "Театър - Студия" в София през 1923г. До смъртта си работи като сценограф в Народния театър - София.
Творчеството на Милев носи самобитен, авангарден и ярко индивидуален облик. То изхожда органично от българското народно творчество - песни, предания, легенди и обреди, както и от родната природа, одухотворена от богатото му творческо въображение. Милев създава редица творби с приказно-декоративен характер в най-разнообразни техники: "Баба Марта" (1925г. гравюра), "Св. Илия" (1923г. темпера), "Триптих Мъглижкият манастир" (1923г. гваш), "Гъдулар" (1924г., акварел), "Селска мадона" (1925г. акварел), "Овчари" (1926г. туш), "Зимна приказка" (1925г. темпера), "Танц" (1924г. акварел), в които се чувства дълбоката му връзка с народа. Милев усеща духовната същност на българина. Претворява с високо майсторство образите от българския епос, отразява борбите на народа след войните от началото на 20 век и погрома на Септемврийското въстание 1923г. ("Септември 1923" 1925г.). Милев е отрича академичния реализъм, на етнографското отношение към пресъздаването на българския бит, като се бори за ново, творческо претворяване на родното. Проблемът за националния характер на изкуството, който той целеустремено решава през целият си живот, се изявява не само в живописта и рисунката му, но и в сценографските му решения. Той е един от най-ярките представите ли на движението "Родно изкуство". Неговото многообразно творчество е израз на ново съдържание, отразено с нови пластични средства, подчинени на основната идея за национално звучене, за създаване на роден изобразителен стил.
Иван Милев работи в различни жанрове на живописта - фигуралната композиция, пейзажа и портрета: "Изкуството и тръненият венец" 1922г., "Обручение" 1923г., "Змейово либе" 1923г., "Крали Марко" 1925г., "За сърцата що се любят" 1926г., Нашите майки все в черно ходят 1926г., "Слънчова женитба" 1925г., "Задушница" 1925г., "Разпятие" 1925г., "Портрет на Анна Каменова" 1925г., "Бежанци" 1926г., "Полска мадона" 1926, "Облаци - пътници", "Родопско стадо", "Болен лежи млад Стоян", "Просякиня", "Пиета", "Сватба", "Селска мадона" - всички от 1925 г. Сред творбите му с най-ярко социално съдържание се откроява акварелът "Септември 1923".
Създавайки нова сценографска стилистика в българския театър, Милев се противопоставя на официалната академична, натуралистична сценична декорация. Оформя се като сценограф под влияние на руския приказно-декоративен стил на художествения кръг "Мир искусства", представен от Бакст, Головин, Бенуа, и виенския сецесион, Климт, Шиле. Със средствата на живописта Милев изгражда сценографски решения с плоско-декоративен характер. Първите си оформления прави за театър "Театър - Студия": "Възнесението на Ханеле" 1923г., "Вечеря на гаврите" 1924г., в които се чувства влиянието на символизма. Ярки сценографски решения на Милев в Народния театър в сътрудничество с Иван Пенков са към "Принцеса Турандот", изградено декоративно приказно 1924г., и "Тоз който получава плесници", с декоративно орнаментално решение. Индивидуалният стил на Милев като театрален декоратор е принос в развитието на европейския сценографски стил "Руски балет". В проектите си за изобразителни решения към български пиеси той внася подчертано национално звучене, конкурсен проект за "Змейова сватба". Последното оформление на Милев е към "Сън в лятна нощ" в Народния театър 1927г., в което постига рядък синхрон с режисьорския замисъл и майсторски пластичен еквивалент на драматургията.
"Енциклопедия на изобразителните изкуства в България", София 1980
