За свободата на Испания
 |
| "Герника", Пабло Пикасо, 1937г. Герника е малко испанско градче, унищожено от бомбардировка на немската авиация по желание на генерал Франко през април 1937г. Над 2 000 невинни жертви. |
Малага
Смъртта
влиза и излиза
от кръчмата.
По друмите дълбоки
на китарата
черни коне минават
и зловещи хора.
И дъхтят на сол
и на женска кръв
трескавите туберози
на брега.
Смъртта
влиза и излиза;
излиза и влиза
в кръчмата
смъртта.
Федерико Гарсия Лорка
На 17 юни 1936г. група военни в Испания, организират метеж срещу законно избраното правителство на Народния фронт, подкрепени са от немска авиация и 150 хиляди италиански легионери. Испанските работници и селяни се организират в републиканска гвардия за защита на свободата и справедливостта. В тяхна подкрепа от цял свят се събират 42 хиляди доброволци в Интернационалните бригади, сред които са и 200 българи. На 1 април 1939г. е установена фашистката диктатура на генерал Франко продължила 36 години. Испанският народ не забрави за свободата.
 |
| Работници от Каталония в защита на републиката. |
„Ние работниците сме тези които построиха палатите и градовете тук в Испания, Америка и навсякъде. Ние, работниците, можем да построим други които да заемат мястото им. И то по-добри! Ни най-малко не се страхуваме от руините. Ние ще наследим земята; и няма ни най-малко съмнение в това. Буржоазията може да процъфти и да срине собствения си свят преди да слезе от сцената на историята. Ние носим нов свят тук в сърцата си.”
Буенавентура Дурути
Песен на Бригада "Ейбрахам Линкълн", в която
2 500 американски доброволци защитават Републиката
 |
| "Ранена птица", Хосе Кабалеро, 1964г. |
Преди омразата
Не, тъмница няма за човека.Никога не ще ме вържат, не.
Тоя свят от кървави вериги
ми е чужд и непривично малък.
Кой усмивка може да заключи?
Кой може да зазида глас?
Ти, далеч от мен, си тъй самотна,
както съм без теб самотен аз.
Ти, далеч от мен, сега усещаш
в твоите прегръдки моя карцер:
в твоите прегръдки, дето бие
и на двамата ни свободата.
Бди свободна, чувствай ме свободен.
Само от любов.
Мигел Ернандес
 |
| Долорес Ибарури-Пасионария и Рафаел Алберти отново са в родината си. 1975г. |
Бикът на народа се връща
Те мислеха, че оня бик е вечес рога строшени, с чело победено;
че даже и когато той мучеше,
се давеше във вятъра ревът му.
И мислеха те, че предсмъртна
е тъмната му болка;
и твърдостта на древната му сила
за удар смъртоносен е узряла;
че яростта му спи,
превърната във доброта.
Но във един прекрасен ден…
Какво се случи там, какво се случи?
Какво ли става, че във утринта
една атака дръзка забушува,
разсъмва се от кръв безстрашна?
Бикът забравен на народа рипва.
Бикът възправен на Испания кипва.
По улиците пусти расне, гладен,
надига се със сила бясна, скача.
Страхотен ураган от красота е,
водовъртеж от мълнии и пламък.
Бикът е още жив, бикът се връща.
За него няма никъде арена,
ни има бариери да го спират,
ни железа краката му да спъват.
Бикът изпосталял на равнината,
металният от фабриките димни,
кафявият от въглищните мини
и снажният от планините зимни,
и слепият на океана и морето,
бикът на дъждовете бял и синкав.
Бикът испански се завърна.
Арена му е цялата Испания.
Ако е той неудържима ярост
и кремък от негаснещи искри,
какво го пали и какви мъгли
насреща меча му излизат?
Ако във Барселона вчера скочи,
ако безстрашен скочи във Мадрид,
днес вече скача през Севиля
и през Астурия, и през Бискайя…
събуждат даже мъртъвците
навред, отдето преминава.
Стремглавият му ход е клада,
куршум изстрелян — яростта му.
Днес няма глупави да се сражават,
ни копия, ни наметала,
ни бандерили — за да го превият,
ни шпаги — за да го накарат
праха да хапе, ни катъри
да го измъкват. Няма вече!
Гневът му само, новите сияния
във планините горди на Испания.
Рафаел Алберти
