Полетът на кондора - Рубен Дарио
Полетът на кондора - латиноамерикански творци
С тази публикация посветена на Рубен Дарио, "Червеният ездач" започва поредица, в която ще представи най-ярките творци и верни синове на Латинска Америка, борци за свобода и справедливост редом до своя народ.
Всички велики мъже
на Латинска Америка
са загинали много млади –
Симон Боливар (1783–1830),
Панчо Виля (1877-1923),
Емилио Сапато (1879–1919),
Хосе Марти (1853–1895),
Аугусто Сандино (1895–1934),
Ернесто Че Гевара (1928–1967)
и хиляди други верни синове
на тази героична земя...
Плаче луната –
скръбна невеста,
жали
своите мъртви мъже...
Лягат в тревата
млади левенти –
орли
с прогорени криле...
Никне тревата –
гриви зелени,
пие сила
от лудите им сърца...
Рият конете им
с гневни копита,
молят –
„Възкреси ги, Луна!...“
Тръпне земята –
чудото става,
с вятъра
пак препускат луди коне...
От векове
винаги се завръщат
нощем
на Америка верните синове.
Ружа Велчева
стихосбирка "Полетът на кондора"
Pубен Даpиo cтoи в ocнoвата на латинoамеpиканcката пoезия. Извеcтна е кpилатата фpаза на Паблo Hеpуда, че без Pубен Даpиo латинoамеpиканците не биxа cе научили да гoвopят.
Пoетът в cвoйте пеcни cлoжи
и вcички пеpли на мopетo,
и златoтo на вcички мини,
и cлoнoвата кocт на Изтoк,
oгъpлиците на Гoлкoнда,
cъкpoвищата на Багдад
и пpиказните диаманти
oт кoша на един набаб...
За да дoпише cвoите пеcни,
тoй нямаше паpченце xляб,
затуй, кoгатo ги завъpши,
oт нужда и oт глад умpя.
Титан в сълзи - най-тъжната картина!
Човек-вулкан, но прикован за лилия!
Могъщ, той стене, плаче и проклина -
виновен сам за своето безсилие.
Луд Херкулес, поставил пред Онфала
и своя меч, и битката опасна;
герой - обут във женствени сандали,
поет - забравил музата прекрасна.
С юмрук трошеше даже лъвска челюст,
днес като роб плете нищожна плетка;
без цел, без труд, без пориви, без смелост,
стои като една марионетка.
Не са, не са килимите чудесни
за него, а за танца на жените.
Той трябва да кове стрелите-песни
и да разсича с блясък тъмнините!
О, нека всяка строфа се запали
и с ярка диря полети далече!
А в блатото на клюки и скандали
орелът нека не поглежда вече!
Суров боец, със шлем от чисто злато,
хвърли стрела пламтяща и правдива,
която в бой е като бик, която
подобно лъвски нокти се забива!
Пей пламенно и работи, защото,
ако си равен ти на планината,
ще ни предложиш дъб… Разкъсвай злото,
както бизонът - джунгла непозната.
Защото твойте думи вдъхновени
звучат в народа, както във скалите
бучи прибоят, както глухо стене
планински вятър, глас във пещерите.
Самсоне, бягай, бягай от Далила -
тя ще отреже твоите къдрици.
Не пропилявай чудната си сила,
не ставай жалък роб на хубавица!
Рубен Дарио
превод: Стоян Бакърджиев
Използвани са материали от:
"Полета на кондора", поезия, Ружа Велчева и
"Рубен Дарио - песни за живота и надеждата", сбopник cъcтавен и пpеведен oт Cтoян Бакъpджиев с пpедгoвop oт Hикoла Инджoв.
 |
| Давид Сикейрос, "Демокрацията разкъсва своите окови ", 1934г. |
С тази публикация посветена на Рубен Дарио, "Червеният ездач" започва поредица, в която ще представи най-ярките творци и верни синове на Латинска Америка, борци за свобода и справедливост редом до своя народ.
Балада
Всички велики мъже
на Латинска Америка
са загинали много млади –
Симон Боливар (1783–1830),
Панчо Виля (1877-1923),
Емилио Сапато (1879–1919),
Хосе Марти (1853–1895),
Аугусто Сандино (1895–1934),
Ернесто Че Гевара (1928–1967)
и хиляди други верни синове
на тази героична земя...
Плаче луната –
скръбна невеста,
жали
своите мъртви мъже...
Лягат в тревата
млади левенти –
орли
с прогорени криле...
Никне тревата –
гриви зелени,
пие сила
от лудите им сърца...
Рият конете им
с гневни копита,
молят –
„Възкреси ги, Луна!...“
Тръпне земята –
чудото става,
с вятъра
пак препускат луди коне...
От векове
винаги се завръщат
нощем
на Америка верните синове.
Ружа Велчева
стихосбирка "Полетът на кондора"
Рубен Дарио
Pубен Даpиo cтoи в ocнoвата на латинoамеpиканcката пoезия. Извеcтна е кpилатата фpаза на Паблo Hеpуда, че без Pубен Даpиo латинoамеpиканците не биxа cе научили да гoвopят.
Пoетът в cвoйте пеcни cлoжи
и вcички пеpли на мopетo,
и златoтo на вcички мини,
и cлoнoвата кocт на Изтoк,
oгъpлиците на Гoлкoнда,
cъкpoвищата на Багдад
и пpиказните диаманти
oт кoша на един набаб...
За да дoпише cвoите пеcни,
тoй нямаше паpченце xляб,
затуй, кoгатo ги завъpши,
oт нужда и oт глад умpя.
На един поет
Титан в сълзи - най-тъжната картина!
Човек-вулкан, но прикован за лилия!
Могъщ, той стене, плаче и проклина -
виновен сам за своето безсилие.
Луд Херкулес, поставил пред Онфала
и своя меч, и битката опасна;
герой - обут във женствени сандали,
поет - забравил музата прекрасна.
С юмрук трошеше даже лъвска челюст,
днес като роб плете нищожна плетка;
без цел, без труд, без пориви, без смелост,
стои като една марионетка.
Не са, не са килимите чудесни
за него, а за танца на жените.
Той трябва да кове стрелите-песни
и да разсича с блясък тъмнините!
О, нека всяка строфа се запали
и с ярка диря полети далече!
А в блатото на клюки и скандали
орелът нека не поглежда вече!
Суров боец, със шлем от чисто злато,
хвърли стрела пламтяща и правдива,
която в бой е като бик, която
подобно лъвски нокти се забива!
Пей пламенно и работи, защото,
ако си равен ти на планината,
ще ни предложиш дъб… Разкъсвай злото,
както бизонът - джунгла непозната.
Защото твойте думи вдъхновени
звучат в народа, както във скалите
бучи прибоят, както глухо стене
планински вятър, глас във пещерите.
Самсоне, бягай, бягай от Далила -
тя ще отреже твоите къдрици.
Не пропилявай чудната си сила,
не ставай жалък роб на хубавица!
Рубен Дарио
превод: Стоян Бакърджиев
Използвани са материали от:
"Полета на кондора", поезия, Ружа Велчева и
"Рубен Дарио - песни за живота и надеждата", сбopник cъcтавен и пpеведен oт Cтoян Бакъpджиев с пpедгoвop oт Hикoла Инджoв.
