Асен Разцветников - три стихотворения
на размисъл, на грижа, на беда
душата на Разцветников ни гледа
с очите на магическа звезда.
Матей Шопкин
Безсмъртни
Още димят незагаснали клади,
ножът все още е остър и стръвен —
още над мъртвите степи припадат
дни на безумства и нощи на кърви.
Но — обгорени със въглен и пламък,
пили възторзи и черна невера,
ние отново издигаме рамо
и градовете отново треперат.
Мишците ни са твърди и здрави,
плещите — камък и черна земя са!
Ний сме безсмъртните мургави мравки,
ний сме милярдната жилава маса!
Ний ще преминем могъщи и горди
през трапища и гробове безкръстни —
и, разрушили железните порти,
ний забранения плод ще откъснем!
Не виждам разум
Не виждам разум в тоя свят.
Не знам защо си ме изпратил,
не знам кому дойдох да кажа
как теменугите ухаят
и твоето небе синей.
И тъй е тъмна твойта воля,
и тъй с десница ти отнемаш
това, що дал си ми с левица,
че в тая безпределна вечер
аз мълком спирам и се питам:
не си ли ти безумен сън?
Не си ли само: празна вечност,
а твойто име: горък стон,
изхвръкнал в мрака из душите,
чиято кръв тече в света.
Храбрите Щурци
Хвана Меца два щуреца
вдигна лапа — ще ги лапа.
Хвърлиха се два щуреца,
счупиха й два мъдреца,
пипнаха я за мъжеца,
па извикаха ловеца —
да й дере със три ножа
дебелата меча кожа.
Той одра я, не се мая,
па им рече най-накрая:
— Мога ли да ви предложа
и на вас по малко кожа
от любезната госпожа?
— Молим да ни извините! —
му отвърнаха щурците. —
Вий на нея я върнете,
че и трябва зиме, лете.
И послуша ги ловеца,
върна кожата на Меца
и завчас я тя облече.
И закле се, и зарече
да не хапва месо вече,
да се храни със тревица,
да се пои с водица.
