За теб Свобода - Никола Вапцаров, Цветан Спасов, Христо Кърпачев
В памет на всички смели и свободолюбиви българи изправили се срещу фашизма и социалната несправедливост.
Вечна слава!
Ще строим завод,
огромен завод,
със яки
бетонни стени!
Мъже и жени,
народ,
ще строим завод
за живота!
Децата ни мрат
в отровната смрад,
без слънце,
в задушни коптори.
Светът е затвор.
Мъже и жени, народ,
ни крачка назад!
Ще строим завод
за живота!
Децата ни мрат
в задушната смрад
със жадни за слънце очи.
А ние? – Бездушно
превиваме врат
и мълчиме,
позорно мълчим.
Прокарахме мрежи
и в тях укротена тече,
да, нашата кръв
преминава
в проводните мрежи
и движи живота
а той ни помита,
влече
и ние го гледаме
с тъпа, наивна
небрежност.
Със нокти дълбахме скалите.
В гранита
тунели пробихме.
Опасахме с релси земята,
в недрата й
всичко открихме.
Антени замрежват небето,
където
в мъглите
забити
са небостъргачи,
а още нагоре в простора
стоманени
гарвани
грачат.
Другари,
да бъдем наясно –
не удрям клеймо
на прогрес
и знам прекрасно,
че не прогреса е, който ни души.
И ние не ще го рушим. –
Ще строим завод,
огромен завод,
със яки
бетонни стени.
Мъже и жени,
народ,
ще строим завод за живота!
Никола Вапцаров
На Христо Кърпачев - военен командир
на народните чети в Плевенски окръг,
убит на 23 май 1943 г.
Ще минат години, усилни години на горест,
тук новите хора в борба и във труд ще се родят,
а в малките къщи, загубени в мрак и във плесен,
ще светне пак радост, ще гръмнат и волните песни!
Тогава легенда за теб ще разказват охотно
и приказка чудна за гордата смърт на героя.
…Как в робски години, пиян от кръвта на народа,
беснял е тиранин, по родните краища бродил,
устата с юмруци запушвал, във тюрми ни хвърлял,
изтръгвал ни хляба и в нашите кърви ни къпел,
родината наша продал на невиждан разбойник,
жесток господар, зъл и бездушен тевтонец.
Прииждали в страх и тревога смълчаните нощи,
кънтели във мрака тиранските стъпки злокобни…
Но вест се разнесла, че нейде в горите дълбоки
юнаци се сбират и всички за бой се приготвят…
Започнали битки незнайни, нечувани битки,
изгрявало слънцето сутрин в пожари размирни,
по скрити места във кратки и кървави свади
ударен е падал и гинел врагът им омразен.
Юнаците ти си предвождал, герою прекрасен,
със ботевска песен кръвта неспокойна си палил
и в бой безпощаден, когато врагът е налитал,
пронизан си паднал и бил си безстрашно усмихнат.
Ще минат години, усилни години на горест,
тук новите хора в борба и във труд ще се родят.
Тогава легенда за теб ще разказват охотно
и приказка чудна за гордата смърт на героя.
Под нас реката с грохот разрушава
оковите на тежки ледове,
а слънцето през облак поздравява
напъпилите вече цветове.
Хей, поле широко,
широко, зелено, хей,
и Балкан ти роден,
хей, Балкан ти наш,
колко мъки знаеш,
колко тайни криеш,
хей, Балкан ти роден наш!
Във полята родни
момък славен се явил
от Балкана слезнал
с пушка във ръка -
командир на отряд
славен партизански,
хей, Балкан ти роден наш!
След него момците
със развени знамена
завземат в страната
градове, села.
Песен за свобода
пее днес народа,
хей, Балкан ти роден наш!
Текст народен
Вечна слава!
Ще строим завод
Ще строим завод,
огромен завод,
със яки
бетонни стени!
Мъже и жени,
народ,
ще строим завод
за живота!
Децата ни мрат
в отровната смрад,
без слънце,
в задушни коптори.
Светът е затвор.
Мъже и жени, народ,
ни крачка назад!
Ще строим завод
за живота!
Децата ни мрат
в задушната смрад
със жадни за слънце очи.
А ние? – Бездушно
превиваме врат
и мълчиме,
позорно мълчим.
Прокарахме мрежи
и в тях укротена тече,
да, нашата кръв
преминава
в проводните мрежи
и движи живота
а той ни помита,
влече
и ние го гледаме
с тъпа, наивна
небрежност.
Със нокти дълбахме скалите.
В гранита
тунели пробихме.
Опасахме с релси земята,
в недрата й
всичко открихме.
Антени замрежват небето,
където
в мъглите
забити
са небостъргачи,
а още нагоре в простора
стоманени
гарвани
грачат.
Другари,
да бъдем наясно –
не удрям клеймо
на прогрес
и знам прекрасно,
че не прогреса е, който ни души.
И ние не ще го рушим. –
Ще строим завод,
огромен завод,
със яки
бетонни стени.
Мъже и жени,
народ,
ще строим завод за живота!
Никола Вапцаров
Легендата, приказка чудна
На Христо Кърпачев - военен командир
на народните чети в Плевенски окръг,
убит на 23 май 1943 г.
Ще минат години, усилни години на горест,
тук новите хора в борба и във труд ще се родят,
а в малките къщи, загубени в мрак и във плесен,
ще светне пак радост, ще гръмнат и волните песни!
Тогава легенда за теб ще разказват охотно
и приказка чудна за гордата смърт на героя.
…Как в робски години, пиян от кръвта на народа,
беснял е тиранин, по родните краища бродил,
устата с юмруци запушвал, във тюрми ни хвърлял,
изтръгвал ни хляба и в нашите кърви ни къпел,
родината наша продал на невиждан разбойник,
жесток господар, зъл и бездушен тевтонец.
Прииждали в страх и тревога смълчаните нощи,
кънтели във мрака тиранските стъпки злокобни…
Но вест се разнесла, че нейде в горите дълбоки
юнаци се сбират и всички за бой се приготвят…
Започнали битки незнайни, нечувани битки,
изгрявало слънцето сутрин в пожари размирни,
по скрити места във кратки и кървави свади
ударен е падал и гинел врагът им омразен.
Юнаците ти си предвождал, герою прекрасен,
със ботевска песен кръвта неспокойна си палил
и в бой безпощаден, когато врагът е налитал,
пронизан си паднал и бил си безстрашно усмихнат.
Ще минат години, усилни години на горест,
тук новите хора в борба и във труд ще се родят.
Тогава легенда за теб ще разказват охотно
и приказка чудна за гордата смърт на героя.
Цветан Спасов
Другари
Под нас реката с грохот разрушава
оковите на тежки ледове,
а слънцето през облак поздравява
напъпилите вече цветове.
Потънали в народната тревога,
на калната земя лежим
и на живота с логиката строга
размирни планове кроим.
В тях смело блика робската стихия,
тъй както долу мътната река.
И слънчев блясък пъпките им пият
и в пролетни цветя цъфтят.
Дерзай, другарю, нека сме бездомни,
безследно дните нека си текат,
с куршум жандари нека да ни дебнат,
бесилки черни нека ни коват!
Смъртта от дивите чакали
да срещнем с огнени сърца!
Че в нашта кръв ний слънце ще запалим
да грей свободно над света.
на калната земя лежим
и на живота с логиката строга
размирни планове кроим.
В тях смело блика робската стихия,
тъй както долу мътната река.
И слънчев блясък пъпките им пият
и в пролетни цветя цъфтят.
Дерзай, другарю, нека сме бездомни,
безследно дните нека си текат,
с куршум жандари нека да ни дебнат,
бесилки черни нека ни коват!
Смъртта от дивите чакали
да срещнем с огнени сърца!
Че в нашта кръв ний слънце ще запалим
да грей свободно над света.
Христо Кърпачев
Хей, поле широко
Хей, поле широко,
широко, зелено, хей,
и Балкан ти роден,
хей, Балкан ти наш,
колко мъки знаеш,
колко тайни криеш,
хей, Балкан ти роден наш!
Във полята родни
момък славен се явил
от Балкана слезнал
с пушка във ръка -
командир на отряд
славен партизански,
хей, Балкан ти роден наш!
След него момците
със развени знамена
завземат в страната
градове, села.
Песен за свобода
пее днес народа,
хей, Балкан ти роден наш!
Текст народен