Изборите като инструмент за преконфигурация на олигархията


Публикуваме анализа на електронното издание "Гласът на борбата", като един от малкото, ако не и единствен марксистки, класово-революционен анализ на приключилите наскоро президентски избори в България.
В тази статия нашата редакция (Гласът на борбата) накратко се опита да изложи своя поглед върху събитията около президентските избори. Разбира се, че има още какво да се каже, ситуацията е динамична, но смятаме, че като за начало това е достатъчно.

Изборната загуба на ГЕРБ бе един очакван финал на коалиционното правителство дошло на власт през есента на 2014 година. Империалистите и слугуващата им олигархия рано или късно щяха да свалят от сцената своите изхабени марионетки. Естествено те няма да останат дълго зад кулисите. Когато отново има нужда от тях те ще бъдат използвани за нови престъпления срещу народа.

Самият кабинет пък бе едно своеобразно военновременно правителство. То бе назначено да „управлява“ в момент, в който конфликтът на интереси между Американските и Руските империалисти бе достигнал своят връх. (Тук трябва да отбележим, че няколко поредни български правителства дадоха подаръци на турската олигархия и фашисткото управление на ПСР в областта на ядрената енергетика, суровинното преразпределяне, селското стопанство и хранителната промишленост. Ч.е.)

През своето кратко но „ползотворно“ от гледна точка на олигархията съществуване това правителство прие редица закони ограбващи трудовите и социалните права на народа. Всяко приемане на законите засягащи пряко живота на трудовия народ бе съпроводено от изостряне на риториката на управляващата коалиция.

Веднъж те използваха расизма, друг път анти-комунизма, служиха си умело със страховете на хората, от „нашествието“ на бежанци и мигранти. По този начин те прецизно променяха дневният ред на обществото. Разбира се и буржоазните медии, незаменими помощници на олигархията с „радост“ използваха възможността за да докажат своята преданост.

Впрочем и без това в олигархичните медии не може да бъде видяно мнение различно от това на буржоазията.

Расизмът ксенофобията и външнополитическата „ориентация“(т.е към коя от империалистическите държави да се прикрепи олигархията за да има най-голяма изгода) оставиха своя отпечатък и върху т.нар. предизборна кампания за президент. Кампанията, която като цяло премина вяло, бе умело използвана най-вече от фашистките и ксенофобски партии за да яхнат анти-мигрантската вълна, която с всеки изминал ден набира все по-голяма и по-голяма сила. Естествено, те свързваха омразата към прокудените от страните им хора с някаква извратена форма на патриотизъм, според която ако в България няма мигранти всички социални проблеми ще се решат мигновено, а недъзите на капиталистическото общество ще останат в миналото.

Анти-имигрантската и расистка риторика беше много удобна на олигархията. По този начин тя хем тровеше съзнанието на народа и го отдалечаваше от реалните му проблеми, създадени от капиталистическата експлоатация и империалистическия гнет, хем пък фашистките партии имаха удобно поле за изява, в което те набираха поддръжници. Така олигархията си създаваше един верен съюзник, или по-точно една стабилна патерица, която бе кандидат за „управляващ“ на колониална България.

На същата тази риторика заложи и възпитаникът на НАТО-вските школи Румен Радев.

Издигнат от „инициативният комитет“, който се явяваше един удобен параван за Б „С“ П, която само преди една година, на местните избори претърпя може би най-тежката си изборна загуба от своето създаване през 1991 година, при която трудно успяваше да вземе дори места за кметове в селата, на тези избори тя бе облечена в „нова премяна“.

Скрита зад „инициативния комитет“ олигархичната Б „С“ П бе изложена на витрината на изборите като „алтернатива“ на управлението на ГЕРБ, което според много от реформистките кръгове сателити на „соц“ партията било вредно за България. Сякаш периодите, в които управляваше „Позитано“ бяха много полезни за народа и страната ни, че това на ГЕРБ да е по-вредно за трудещите се. И двете партии са лакеи на Американските и европейските империалисти, те защитават техните интереси, и съответно тя няма как да бъдат „полезни“ за народа и страната ни. Но манипулациите на т.нар. „социалисти“ очевидно дадоха резултат, тъй като отново се задейства „правилото“ на по-малкото зло. Погледната от друг ъгъл обаче победата на НАТО-вския възпитаник е умел ход на олигархията, с който тя изпрати сигнал на Б „С“ П, че ще я използва по-активно от преди през следващият период. Но тепърва предстои да видим дали износената маска от „позитано“ ще съумее да заслужи „лидерската“ позиция в театъра на демокрацията. Това пряко зависи и от мащабите, които ще придобие кризата на статуквото у нас.

Чрез изборната загуба, олигархията изпрати послание и на ГЕРБ. По този начин империалистическите господари на управляващата партия ѝ дадоха ясен сигнал, че трябва да се постарае повече и да им служи по-добре от преди. Приетите до сега анти-народни закони очевидно не са достатъчни за да удовлетворят ненаситните монополи. Трябва да бъде създаден такъв „бизнес климат“, че империалистическите грабители да плячкосват всичко що е останало в нашата родина, необезпокоявани от никого.

Ще кажат някои, а кой ги обезпокоява? Веднага бихме отговорили на този въпрос. Да, колкото и да не вярват повечето така наречени „леви“ и „комунисти“ в нашата страна, че в нашият народ има потенциал за борба, ние смеем да твърдим, че има и той ще расте тепърва. Нека нашите „комунисти“ да продължават да се надпреварват да плюят народа да го обвиняват, че той сам си избрал тези „управляващи“( в случая президент), у нас заедно с нарастването на империалистическият гнет, експлоатацията на целият народ става все по-жестока.

Неизменното правило, че колкото повече нараства експлоатацията, толкова повече расте и недоволството у народа, действа с пълна сила и в България. А има ли недоволство, това означава, че има и заплаха за статуквото. Това неминуемо води до засилването на репресиите срещу народа и развихрянето на фашисткия терор.

Прикритият зад фасадата на „представителната демокрация“ фашизъм, в следващите години постепенно ще започне да показва, своето грозно и кърваво лице. Сега тези думи могат да звучат като безсмислици и глупости, но реалността е такава. Историческият опит показва това, събитията по света през последните години също доказват тази наша теза. Впрочем, не ние сме измислили сами тази теза, това е видно и от произведенията на класиците на Марксизма-Ленинизма, достатъчно е човек да прочете поне част от техните произведения, да е запознат с историята на революционните борби на народите по света за да стигне до същият извод, който правим и ние сега.

Фашистките партии увеличават своята подкрепа. Тенденцията, която вече придоби световни мащаби, очаквано се прояви и в колониална България. Фашистите в България, този път не заеха челната позиция на изборите, вместо тях олигархията предпочете Б „С“ П, която очевидно ще играе ролята на една българска СИРИЗА, с която буржоазията ще се опита да преодолее кризата, в която е изпаднала.

Специфичните условия на България, накараха олигархията и империализма да предприемат този ход. Поради тази причина фасадната демокрация не бе заменена от открит фашизъм. Това обаче не изключва възможността той да бъде приложен от друга буржоазна партия, която не може да бъде определена като открито фашистка партия.
Според нас, кризата на статуквото ще продължи да се задълбочава, тъй като колкото и разните буржоазни „икономисти“, „анализатори“ и прочее драскачи и говорители да облъчват народа с мантрите си за „стабилност“, „растеж на икономиката“ и „просперитет“, реалността в нашата страна е съвсем друга, коренно различаваща се от „розовия“ свят в който живеят гореизброените персони.

Това се дължи, на проблемите във всички сфери на живота натрупани през последните години на реставрация на капитализма у нас. Тези проблеми, които са известни на почти всеки от нас, с всеки изминал ден се задълбочават и правят съществуването на народа ни все по-тежко и мъчително. Поради тази причина, недоволството у народа расте, като намира проявление под различни форми. Но все още поради слабото класово съзнание и липсата на адекватни организационни структури, които да се ангажират с борбата на народните маси, както и поради все още осезаемото влияние на буржоазните партии, и то най-вече на фашистки и на реформистки псевдолеви такива, борбата на трудещите се у нас за едно достойно съществуване без експлоатация, в независима от волята на империалистическите господари свободна и демократична страна не може да бъде развита на нужното ниво, за да бъде тя алтернатива на това прогнило статукво.

Буржоазията от своя страна съзнавайки, че е изправена пред тежък и труден период, който може да има непоправими и дори фатални последици за съществуването ѝ, е в търсене на алтернатива, която да продължи статуквото. Както вече писахме по-горе тя засега избира пътя на социал-реформизма, като инструмент за удължаване на живота на капиталистическия строй у нас.

Но въпросът е докога тази система ще може да работи все така? Предстои тепърва да видим. 
Гласът на борбата, 28.11.2016 г.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Тихият дон – филм 1957-58 год.

Песни за една страна – Испанска хроника