Олигархията само сменя маската


Олигархията само сменя маската


В България премина етап от изборите без избор. Някой дори се възприемат за победители, но това определено не е българския народа, трудовите хора. Дълго очакваната и така нужна промяна е подменена с оперетни генералски арии, умело дирижиране от "господарите" олигарси.

Структурата на държавният бюджет се запазва непроменена до 2019 година. Високи непреки данъци върху потреблението, нарастване на обедняването и експлоатацията, колапс на пазара, непосилен бюрократичен апарат. Създаване на дългова криза.

Запазване на политическата система и мястото на БСП като химера на крайно дясна партия по дела с леви лозунги. Продължаване на мутризацията на политическия живот (та Радев е частен кандидат на Гергов, Дъбов и Овчаров). Отсъствието на реална алтернатива в политическия живот.

България запазва своето колониално положение с крешящо висок износ на национално богатство. Наличието на боеспособна чужда армия на територията се разширява. Външната политика отново ще е слугуване на НАТО и войнствените му цели във свят на нов империализъм.

Обществото ще продължи, съществуването си в шок и обществена шизофрения с подменени ценности и загубен път.

Битката за спасяването на България предстои. Тя може да бъде само на българския народ срещу крадците олигарси. Борба за освобождаване на труда. Борба за достойнство, лично, обществено, национално. Въпреки силния натиск и саботаж от слугите на олигархията, трябва и ще се изгради народно движение за промяна, справедливост и обновяване.

Силата не е на генералите, тя е в нас обикновените хора!

Петър Загорлиев

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и...
Прочетете още

Високи сини планини – Младен Исаев

Изображение
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ...
Прочетете още