Боян Дуранкев - Бюджет 2017 е по система Станишев, Орешарски, Дянков
 |
| Боян Дуранкев - Доктор по икономика, професор в Университет за национално и световно стопанство |
Бюджет 2017: напредваме със скоростта на костенурката, но със заешки страх от промени
Предупреждение: хората с по-слаби нерви да не четат зачертаното!
Ще започна с основния си извод: „Бюджет 2017“ е в рамките на възможното за прокарване и приемане в парламента от управляващия нестабилно „стабилен“ политически картел – десница и десница-център.
Предвижда се икономическият растеж на България през 2017 г. да забави до 2,5%, а за периода 2018-2019 г. се очаква постепенното му „ускоряване“ (само с 0,2, но терминологията е на Горбачов) до 2,7% през 2019 г. За същия период реалният растеж на световната икономика ще е съответно 3,4% (2017 г.), 3,6% (2018 г.) и 3,7% (2019 г.). Сравнителният анализ подсказва че България ще има „изоставащо развитие“ спрямо световните тенденции и ниски темпове на растеж.
Що се отнася до икономиките на Европейския съюз, то средният растеж се прогнозира на 1,6% (2017 г.), 1,8% (2018 г.) и 1,8% (2019 г.). Ако приемем за база последните данни (2015 г.)1, то БВП на човек в България е бил 6300 евро, на всички страни-членки на ЕС – 28800 евро. При 2,5% растеж българинът ще има 6458 евро БВП през 2017 г., а средният европейски гражданин при растеж от „скромните“ 1,8% - 29318 евро. Обратно казано, през 2015 г. разликата между българин и европеец е била 22500 евро, а през 2017 г. ще набъбне на 22860 евро. България ще продължи да има не „догонващо развитие“, а „отдалечаващ растеж“. Отличен (3) на държавата и бизнеса, предполагам!
Фискалната (и в частност данъчната) философия остава в рамките на „класиката“,написана от Станишев, Орешарски, Дянков:малък дефицит, „плосък данък“, високи косвени данъци, скромно увеличение на заплатите и повишаване на осигуровките и пенсионната възраст.
Дефицитът ще се свива, но няма да се премине към излишък: за периода 2017-2019 г. ще е съответно 1,4%, 1,0% и 0,5% от БВП. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2017-2019 г., съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да бъде около 25% към края на периода. След като през „лошата“ 2013 е бил 13,978 млрд. евро, през 2017 г. ще е под 23,900 млрд. лв.Несъмнен плюс за управляващите, нали?
Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазване на този размер за 2018 и 2019 г. С други думи, на 31.12.2019 г. българинът ще осъмне с минимална заплата, равна на тази в Румъния от 1.01.2016 г. – едно истинско постижение…на съседите! Без Румъния, приближаваме възможностите на такива страни като Македония и Албания, при това – след две „петилетки“ членство в ЕС –едно истинско опасение за бъдещи кандидат-членки.
Едва ли ще нараства с висока скорост средната работна заплата. „Българинът се видя с пари“, но едва една-две десети от българите. Получилите етикети „олигарси“ и „новобогаташи“ обитават зоните на „капиталистическия комунизъм“ (доходи, имоти, активи, обществени поръчки, еврофондове), докато „трудещите се“ се притискат в мрачния „реален капитализъм“. Частният бизнес е огромен длъжник на стоката, която пазарува евтино – работната сила. Ето фактите: производителността у нас е 2,3 пъти по-ниска от средноевропейската, докато разходите за труд са 6,1 пъти по-ниски.Ако следваме „европейската статистика“, то МРЗ трябва да е… 1113 лв. (това да не се гледа от никой с евроатлантически ценности!)
Големите проблеми, които остават пред този и следващите бюджети:
1. Как държавата да натисне икономиката, за да заработи на високи обороти от поне 5-6% средногодишен растеж. Сегашните управляващи не знаят.
2. Как да се подбутне жизненият стандарт особено на най-младите и специалистите, които – ако не получават поне 1000-1200 лв. стартова заплата, безплатно образование и безплатно здравеопазване (каквото има в страните-конкурентки от ЕС) – ще напуснат с радост бащата и майката (и в пряк, и в преносен смисъл). Управляващите привличат по 100-200 млади специалисти „отвън“ на високи постове тук, в същото време хиляди млади българи „кристинализират“ навън!Сегашните управляващи не знаят какво да правят по въпроса.
3. Как да се повиши жизненият стандарт на обикновения български гражданин и как държавата да му „дава повече“ а не „взема повече“. Ако приходите от винетките не покриват разходите по поддръжка на магистрали – пари има; ако трябва да се плаща повече на хората, пари пак ще се намерят! Несправедливият „плосък данък“ – корпоративен и на физически лица,въведен от правителството на Станишев, трябва да се замени с нова плавна, но стръмна, данъчна система.Сегашните управляващи не знаят какво да правят по въпроса.
Време е за нови политики и нови личности, хората го искат, животът го налага!
Проф. Боян Дуранкев
1 http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tec00001&plugin=1
