Почетен знак на „Червеният ездач за 2017 година

За високи художествени резултати, дейно сътрудничество и във връзка с петата годишнина на "Червеният ездач" се връчват следните почетни знаци на:

Електронно издание „Литературен свят“ – за принос към българската култура.

Стоян Вълев (посмъртно) – за цялостно творчество.

Ангел Чортов – за цялостно творчество.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Мирослав Моновски - портрети на будители

Изображение
"Тези българи са за следване! Техните имена трябва да се знаят и помнят!" Мирослав Моновски Христо Смирненски (1898-1923) поет, сатирик Ангел Каралийчев (1902-1972) писател Антон Страшимиров (1872-1937) писател Христо Ботев (1848-1876) революционер, поет, публицист Никола Вапцаров (1909-1942) поет, публицист Пеньо Пенев (1930-1959) поет Ана Карима (1871-1949) писател и публицист Александър Балабанов (1879-1955) литературен критик и публицист Гео Милев (1895-1925) поет, публицист, художник
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и...
Прочетете още