„Червеният ездач“ започва своята шеста година


"ЧЕРВЕНИЯТ ЕЗДАЧ" ЗАПОЧВА СВОЯТА ШЕСТА ГОДИНА!

Скъпи творци, съмишленици и приятели, изминаха 5 години от вечерта на 8 септември, когато първите публикации на "Червеният ездач" извисиха глас за един по-справедлив и човечен свят чрез творбите на съвременни и от минали поколения автори.

Благодарим Ви за участието с произведения на вашето изкуство, съпричастността и приятелската подкрепа, чрез които имаме общ принос към българската култура.

Започваме шестата година с достойнството на свършеното, богатството от съмишленици и с устрема към ново творчество!

Популярни публикации от този блог

По дирята на безследно изчезналите - 1925

Изображение
Погрома 1925 - по дирята на безследно изчезналите. С тази публикация "Червеният ездач" започва възпоменание на избитите без присъда, светли и смели българи през пролетта на 1925 г. "Червеният ездач" се обръща към гражданите и обществеността да почетат непрежалимите жертви на фашизма, синовете и будителите на българския народ. Вечна памет! Задушени са големи и силни таланти: Гео Милев и Христо Ясенов, Сергей Румянцев и Йосиф Хербст. Васил Карагьозов и Иван Минков, Георги Шейтанов и Иван Шаблин. . . Замлъкнали са чисти и вдъхновени борци: Петко Д. Петков и Тодор Страшимиров, Вълчо Иванов и Яко Доросиев, Жеко Димитров и Ламби Кандев, Ана Маймункова и Николай Грамовски, Вела Пискова и Елена Гичева, Хараламби Стоянов и Николай Петрини, Темелко Ненков и Петко Енев, Димитър Грънчаров и братя Мулетарови, Димо Хаджидимов и Иван Манев, Кирил Павлов и Петър Янев, Георги Зуйбаров и Христо Косовски, Найден Киров и Паун Грозданов, Нено Цървуланов и Васил Иванов. . . Посечени...
Прочетете още

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Памет за Пеньо Пенев - Спомен от Димитровград, май 1969 - Ружа Велчева

Изображение
Спомен от Димитровград, май 1969 година ...Същата година, 1969-а, два месеца по-късно, в Димитровград, стоях пред гроба на друг трагичен български поет и сълзите ми попиваха в черната земя. Месец май беше наситен с емоции и срещи. Първо в Трявна станах първият носител на наградата за поезия на името на Петко и Пенчо Славейкови за стихотворението “Разговор със страха”. На следващия ден участвахме в голямото литературно четене в Севлиево, посветено на 10 години от смъртта на Пеньо Пенев и на другия ден заминахме за Димитровград – от Габрово аз, Борис Данков и Емил Розин и от Севлиево – Димитър Васин и Пеньо Донев Пенев. С командировки за три дни от Съвета за култура. Държавните институции бяха решили да платят огромна индулгенция, дано Бог им опрости греха спрямо Пеньо Пенев!... Поети от цяла България, литератутни критици и светила от София – солидна група от Съюза на българските писатели… Приятели и почитатели, изследователи и палачи на Пеньо… Стаи в хотела за всички гости, те...
Прочетете още