Как Европейският съюз доизяжда България
Статията е написана през 2013 година и важи напълно за положението днес в изпадналата в колониално безвремие България. Ч.е.
Добрите чичовци, приканващи към членство в Европейския съюз, се оказаха алчни, зли чакали, които изкупиха на безценица или откраднаха всичко ценно, което имаше в България. Страната се обезлюди, тотално обедня и бързо умира, поливайки мъката си с ракия.
Ако искате да разберете как ще живеете като страна-членка на в Европейския съюз, идете до България. Но не на почивка за разходки по крайбрежната алея от ресторант до ресторант. Това е маска, фасада. Пътувайте и навлезте на няколко десетки километра от морския бряг. Ще видите руините на заводите, ще видите бедността, която цари наоколо. Ще видите разбита от ЕС икономика, ще видите хора, които се опитват напразно да си намерят работа.
Това, което няма да видите, са щастливите млади хора, тъй като някои от тях са отишли да работят временно на Запад, а други - завинаги са напуснали страната.
Свобода на словото има. Можеш да ругаеш управляващите, но не много гръмогласно, за да нямаш проблеми в службата.
И ако, не дай Боже, произнесеш думите Русия, Путин, засечи време. След седмица ще получиш “вълчи билет” за никъде. Веднага ще бъдеш заклеймен като руски шпионин, съучастник и обвинен във всички смъртни грехове.
Границите са отворени - можете да отидете на почивка в Западна Европа, но кой ще отиде? Властите бодро отчитат, че безработицата е стигнала 18%, което е нагла лъжа! В действителност тя е два пъти повече! Един на всеки четири работоспобни българи не може да си намери работа. Затова, който може да си го позволи, заминава, границите са отворени. Но какво работят на Запад? Да не мислите, че ги наемат за мениджъри, технолози, инженери? Не, там те са черноработници, гастарбайтери, подвижни съдомиялни машини. Това е, което ни даде Европейският съюз - възможността без виза да напуснеш страната и да изкарваш хляба си с неквалифициран труд.
Европейска България
Да, присъединихме се към Европейския съюз, но Европейският съюз не влезе в нас. Остана ни същото корумпирано правителство, същите корумпирани служители, умножени от строгите стандарти, правила и директиви на Евросъюза. Ние се оказахме смазани, унищожени от Европейския съюз. Да, те ни дават по някой транш за развитие, но къде отиват парите - никой не знае. Всички пари остават в джобовете на чиновниците, а дори и да достигнат някъде, това е само за “свои хора” и за “наши” проекти.
Бездарното правителство взе кредити от МВФ, който започна да диктува своята нова икономическа политика. Бяха наложени строги условия, които в крайна сметка унищожиха икономиката на страната. Методично беше унищожена цялата индустрия.
На безценица беше приватизирано всичко, което можеше да бъде нарязано на скрап. Напълно унищожено е селското стопанство. Разрушена е системата на висшето образование. Изникнаха много нови университети, в които не е проблем да си купиш диплома за висше образование. Всичко, което можем да предложим за износ, е евтина, неквалифицирана работна ръка.
В България населението е намаляло от 9 млн. на 7 млн. Младите двойки престанаха да отглеждат деца. Който може - заминава. Разраства се пропастта между поколенията. Огромен брой българи работят на Запад. Децата им са отглеждани от баби и дядовци. Малките не виждат родителите си. Това е цената, която България плаща за членството си в ЕС.
Ние искахме различен живот, но не такъв. Бяхме жестоко измамени. Вкараха ни в този ЕС, без да попитат хората. Залива ни западната пропаганда. А се надявахме, че с присъединяването си към ЕС ще започнем да живеем по-добре. Не! Животът стана непоносим!
Каква получи обикновеният човек?
Присъединяването към ЕС беше от полза за шепа олигарси, които спечелилиха от разграбването на националната икономика. В България сега добре живеят много малко хора. Болшинството едва свързва двата края.
Когато в послушна България нещата станаха наистина нетърпими, 36-годишният фотограф, алпинист и революционер с романтичното име Пламен, извърши публичен акт на самозапалване на площада пред кметството в гр. Варна. В знак на протест срещу бедността, корупцията, несправедливостта и пренебрежението на властите. След като страната му умира - защо да живее?
Неговата смърт не беше единствена. Още пет души пламнаха като живи факли в края на мъчителната зима. Сред тях - бащата на пет деца, 53-годишният Венцислав Василев, който беше загубил работа си (съдия-изпълнител трябваше да опише имуществото на семейството му за неплатена вода в общинска квартира - 219 евро) и безработният Траян Петров (само на 26 години).
„Подобно нещо не се е случвало в историята на България!” - горчиво възкликна българската журналистическа легенда Валери Найденов. - Ние сме християнска държава, в която радикализъм и фундаментализъм не са познати. Самозапалването на хора е нещо неочаквано и шокиращо. За християните е принципно недопустимо политическото самоубийство. А не се съмняваме, че този самоубийства са политически. Ако човек иска да се самоубие, има много други, безболезнени начини. При самозапалване човек не умира веднага - следват две седмици на мъчения и агония “.
Какво стана с България - до неотдавна благодатна и процъфтяваща земя? Какво се случи с българите - най-търпеливият и толерантен европейски народ?
Хладилникът победи телевизора
“През януари 2013 стана много тежко - въздъхва моята приятелка Светла. Хората получиха сметки за електроенергия два пъти по-високи от пенсиите им. Но дори ако един пенсионер престане да се храни, все едно той няма да може да плати сметката си.”
Когато се стигна до реална заплаха от глад и студ (много апартаменти се отопляват с електричество), десетки хиляди хора от цялата страна излязоха на улиците. Избухна “електрическа революция”. Както остроумно се изрази един местен политик, “Празният хладилник накрая победи телевизора.” Не може да се хранят хората с речи за “европейските демократични ценности.” Но пукна пролетта и TV изглежда отново ще печели.
Един е изходът - бягство от страната
Гневът изпревари осъзнаването на проблема: хората излязоха на протест не като граждани, които имат ясни ценности, а като разгневени потребители. Те помахаха с ръце, покрещяха и се умориха.
Българите предпочитат да се спасяват поединично. Стана популярна шегата: “България има два начина за излизане от кризата - Терминал 1 и Терминал 2 на летището.”
Младите, талантливите и непреклонните стягат куфарите и бягат, без да поглеждат назад, оставяйки старите хора да умират в селата. Северозападната част на страната, където безработицата е (официално) 60% (!), обезлюдява.
Редките туристи я сравняват с Чернобилската зона. През последните 20 години страната са напуснали 2 млн. души. Страната е загубила повече хора отколкото в двете световни войни, но това сякаш не е пределът. Икономическата криза съвпадна с ужасяваща по мащаб демографска катастрофа. През 2060 г. населението на България ще бъде само 5 милиона души, от които 1,5 милиона цигани. Българите, като единен народ с древна православна култура са обречени.
“Миналата година са родени само 62 000 деца - казва телевизионният журналист Иво Христов. - Това е най-ниска раждаемост от 1945 г. насам. България се топи по-бързо от всяка друга европейска страна. По-лош резултат в ЕС има само Естония. За цялата си 1300-годишната история страната ни никога не е била толкова близо до разпадане “.
Свикнали сме да чакаме друг да ни спасява
- Наистина ли сега е по-лошо, отколкото по време на турското робство? - се изненадвам аз.
- По-лошо е. Демографската и икономическата кризи съвпаднаха с моралния упадък. Обществото сега е много по-развратено, отколкото по време на турското робство, когато хората са били обединени от идеята за освободителна борба. А вие какво очаквате от нас? Българите са кротки хора - проблясва искра на ирония в очите на известния публицист Светослав Терзиев. Бяхме петстотин години под турско владичество. Свикнахме. След това дойде Русия и ни освободи. По-късно се сдружихме с германците, но те се оказаха лоши съюзници. От тях пък ни освободи Червената армия. Заедно с нея дойде и Съветския съюз, който през 90-те години ни освободи от себе си. Какво е бъдещето ни? Но защо да му мислим за това? Да оцелее от сутринта до вечерта - и това не е лошо за нашенеца. Българинът е свикнал да седи и да чака кога ще бъде спасен.
Как се стигна до такъв живот?
Собствениците на транснационалните компании (ТНК) потриваха ръце от удоволствие, предвкусвайки печалбите в огромните, беззащитни територии с наивно население, объркано от лозунги за свобода. Планът на олигархията беше прост, като на завоевател от рода на Атила: тези територии предстоеше да бъдат завладени, покорени, унизени, разорени и от тях да се изстискат всички сокове, а населението им да се пороби завинаги. Да, планът беше прост, но методите - доста по-изтънчени.
В това време бяхме заети с нашата собствена трагедия - разпадането на СССР, и малко се интересувахме от съдбата на източно европейските страни. Наистина Полша с ликуване посрещна краха на Съветския съюз като освобождаване от омразното руско господство. Но имаше и други страни като братска България, съществуваща на базата на „сделката на века” : петрол срещу домати и неочаквано загуби своя покровител и опора.
О, дивен, нов свят!
В началото на 90-те години в страните на СНГ, Русия и Източна Европа на талази пристигаха американски икономически съветници и консултанти. Това бяха добре облечени и възпитани енергични хора на средна възраст и всички до един по възгледи - убедени крайно десни либертарианци.
(Либертарианството в икономиката е една от най-нехуманните теории, която напълно отхвърля социалната държава и нейното участие в икономиката. Всъщност това е икономически дарвинизъм: нека в свободна конкуренция да оцеляват силните, а слабите да загиват. Държавата трябва да се откаже от финансиране на здравеопазването и образованието, както и от контрол на данъчната политика, а пенсионните фондове да бъдат само частни. Ако не сте си осигурили доход за старини - сърдете се на себе си. А ако сте беден и болен - плачете за помощ пред вратите на благотворителни фондове. Вашите деца са само ваш проблем, не занимавайте с него държавата!)
В порядъчните страни от Западна Европа със силна социална политика либертарианците не бяха допускани до държавното управление (и биха ги смачкали войнствените тогава синдикати), но в бившите социалистически страни наплашените идиоти ги гледаха с възторг.
Те не само ги аплодираха и ги гледаха в устата, те на всичко отгоре им плащаха за консултациите. Местните политици стояха пред тях като зайчета на задните си лапи, омагьосани от фразите за “пазарните реформи”.
Рудата на белгийците, водата - на французите
„По времето на „цар” Симеон електроразпределителните мрежи бяха продадени на чехи, австрийци и германци. За французите остана водата и канализацията. „Медната руда, според слуховете , е отишла към белгийците - казва един от лидерите на националистите Ангел Джамбазки. - Това бяха тайните условия за присъединяването на България към ЕС. Всички стари държави осребриха своето съгласие и го продадоха скъпо. Поради предателството на самия връх на властта, България беше разпродадена на европейски търг “.
“От началото на 2000 г., България живееше като весела вдовица след смъртта на богатия си съпруг - казва журналистът Валери Найденов. - Тя продава къщата, земята, цялата собственост на съпруга и следващите пет години живее много по-добре, отколкото преди. И след това глупавата жена остава на боб и просия. До 2005 г. България показа голямо увеличение на БВП (защото се взимаше предвид всяка сделка за продажба). Т. е. ние продавахме националните си активи, и това се отразяваше в БВП като наш доход. Всички бяха доволни. Ах, какви чуждестранни инвестиции! Властите унищожиха националната икономическа наука и закриха утвърдени изследователски институти. И всички изследвания, възложени от правителството с парите на данъкоплатците днес се извършват от прозападни неправителствени организации (НПО).”
Към 2013 г. България загуби 60% от работните места, обезлюдя и се превърна в колония под политическото управление на ЕС. Най-добрата в света „доматена република” дори престана да произвежда домати!
Погребението на българските чушки
В рецептата на прочутата шопска салата вече се включва турски (или йордански ) „пластмасови” домати, „български чушки” от Холандия и Македония, лук от Китай и френско сирене. В местния пазар вече няма български домати, но колкото искаш холандски. 80% от всички зеленчуци и плодове са вносни. След като погреба българските чушки и домати, ЕС посегна на най-святото - на домашната ракия (производство на алкохол в частния сектор), но се усети и млъкна. Беше ясно, че такава гавра дори плахите българи няма да понесат. Ракията (спасението за душата) се вари в дестилационни казани в цяла България. “Село без казан е като село без църква.” - гласи народната поговорка.
Съседите
„Според социологически анкети 70% от българското население са русофили, но Русия е загубила политическата и медийна битка в България. Това е парадокс! - възкликва журналистът Иво Христов. - Защо Русия „отстъпи без бой” на Запада? Доминиращите идеи в медиите се подават от така наречените местни think tank („мозъчни тръстове”), които се финансират от американски и по-рядко от европейски фондове.
“Всички тези институти се самоцитират помежду си и задължително имат нещо „демократично” в името си: Институт за изследване на демокрацията или Институт за либерални стратегии и т.н. Те никога не афишират своята проамериканска ориентация.
Хората са в плен на русофобска истерия. Аритметиката е изтрита от дъската и на нея е написано с голема букви “ЕНЕРГИЙНА ЗАВИСИМОСТ ОТ РУСИЯ”. Това е европейското страшилище за деца. И новият български прозападен елит паразитира върху всяване на ирационални страхове.
Какво представлява днешна България? Нещо като жертвена пешка на шахматната дъска. Нейната роля е да бъде блокираща пионка на всички руски проекти. Ние обслужваме чужди интереси, разваляме отношенията си с Русия и губим пари от транзита на петрол и газ. А американските приятели потупват по рамото българите и казват: “Браво, момчета!! При вас има действително демокрация! “
Един български сатирик точно определи какво е демокрация: “Това не е власт на народа - това е власт на демократите”.
