В памет на Пабло Неруда
Блясъкът и смъртта на Пабло Неруда
През есента на 1973 година само за няколко дни (между 11 и 15 септември) Чили загуби трима най-достойни свои синове, които олицетворяваха духовния възход и възродената революция на цяла една латиноамериканска епоха - осъзнаването на Америка като единно отечество на народите от земите на древните доколумбови цивилизации. Това бяха президентът Салвадор Алиенде, певецът с китара Виктор Хара и поетът Пабло Неруда. Светът видя последните фотографии на Салвадор Алиенде, заснет с каска на главата, с пушка в ръце и с президентската лента на гърдите. Но вече мъртъв, поставен в троноподобно кресло от защитниците на двореца „Ла Монеда” като някакъв символ. Вероятно когато военните съзаклятници влизат най-после в окъртените от бомби и куршуми зали, тях ги посреща единственият останал на поста си - Народният президент Салвадор Алиенде с петна от собствената си кръв по копринената лента на властта…
Виктор Хара изчезна в трагично известния стадион в Сантяго. Между вратите на футболното игрище наблъскаха всички ония, които изглеждаха противници на военната диктатура - учители, студенти, миньори, селяни, рибари… Те трябваше да бъдат сплашени за дългите предстоящи години на мракобесие - и бяха сплашени със смъртта на странстващия бард на социалното непокорство…
Пабло Неруда угасна в дома си в Исла Негра (Черният остров), когато Чили бе вече с пребити от приклади уста и поради това погребението му бе смълчано. Великият поет от тихоокеанското крайбрежие бе заровен набързо и в страшна тишина. В същото време домът му бе преобърнат в търсене на забранени ръкописи.
Пабло Неруда бе най-известният по света чилийски поет. Не само заради Нобеловата награда, която получи малко преди смъртта си. Той бе най-близко до реалния живот на хората, поезията му бе отклик на събития с национален, континентален и световен смисъл. Той извърши един изключителен експеримент - написа книгата “Всеобща песен”, която представлява голям цикъл поеми, вдъхновени от миналото и настоящото на Америка и е всъщност най-значителният поетичен епос на двадесети век.. Поетът в естетическите си експерименти стигна дори до херметизъм в поезията си. Днес този период се възприема просто като възвисена особеност, като белег на изключителната разностранност на неговия талант.
Ръкописите наистина не горят. Наскоро в архивите на поета - останки от гениално творчество, изследователите намериха неунищожени от погрома непубликувани стихотворения, може би има още. Също така и някои прозаични фрагменти, речи или лекции, написани между 1956 г. и края на шейсетте години. Най-важното е, че чилийският Нобелов лауреат е съхранил в тези късни творби голямата енергия на любовта, както и изящна еротика. Както информира фондация „Пабло Неруда”, написаните на пожълтяла вече хартия са предимно лаконични, но има и отделни стихотворения до десетина страници.
Стана известно, че барселонското издателство Seix Barral ще ги публикува в края на 2014 и в началото на 2015 година едновременно в Испания, Мексико, Аржентина, Колумбия, Венесуела, Перу. Новата книга ще съвпадне с 110-та годишнина от рождението на Пабло Неруда и 90-годишнината на първата му стихосбирка „ Двадесет песни за любовта и една за отчаянието”.
“Много трудно разчитам евкалиптови листа”, пише Пабло Неруда в едно от стихотворенията, които излязоха на светло. Пред изследователи и издателски експерти, които са прочели вече новонамерените архиви, възниква въпроса какво се е случило с тези ръкописи, за да не бъдат издадени приживе?
Засега ще тръпнем в очакване на неизвестната поезия на Пабло Неруда. Но можем и да си спомним някои страници от великия поет, съхранени в паметта и разума на четящото човечество.
Горките млади
Много е трудно на тази планета
да се обичат хората:
всеки си пъха носа под юргана
и любовта е най-страшният грях.
Не стихват ужасните слухове
за някой си и за някоя,
които след дълги-предълги
митарства и размисли правят
незаменимото с нищо -
лягат в едно легло.
Бих искал да зная - а как е при жабите?
И те ли по същия начин се дебнат?
Блатата им също ли стенат от клюки
за извън брачно родени,
за земноводни любови?
Бих искал да зная - врабците, и те ли
си имат шпиони-врабци?
Дали се съветва бикът със вола,
преди да се срещне с кравата?
По улиците - очи като ластик,
тършува полиция в храстите,
хотелите с хиляди тайни са пълни,
прозорците всичко издават,
войска и оръдия в бойна готовност
под огън държат любовта,
работят без отдих на пост несменяем
езици, очи и уши...
А пък младежът с момичето
се носят на своите велосипеди,
принудени тъй да цъфтят.
Пабло Неруда
