Канибали
 |
| Среща на Дж.Кенеди с Н.Хрушчов в Виена 3 юни 1961 |
Канибали
Андрей Фурсов
превод: Татяна Любенова
1961 г. е парадоксална година в нашата история. Това е едновременно нейният пик, космическият скок на Гагарин, като че ли изправен върху раменете на този, който се е разписал върху райхстага и е бил удовлетворен от неговите развалини, към бъдещето, в света на ефремовския Голям пръстен - и начало на пътя надолу, в еснафското блато на консуматорството, от което през 1980 г. ще изпълзят водни таласъми и прочие зли духове на перестройката.
Работата е в това, че на ХХІІ конгрес на КПСС (17-31 октомври 1961 г.) в новата програма на КПСС бе фиксирано, че една от главните задачи на партията е удовлетворяване на растящите материални потребности на съветските граждани.
По такъв начин в проекта за строителството на комунизма беше заложена, ако може така да се каже, еснафско-консуматорската линия; системният антикапитализъм (а социализмът беше именно системен антикапитализъм) започнаха да измерват с чужди на природата му пазарни потребителски параметри, т. е. да се прилага капиталистическа мярка за оценка нивото на развитие на антикапиталистическото общество. Естествено, с такава мярка да победиш капитализма в идейната, психоисторическа борба е невъзможно.
“Материализацията” и “овеществяването” на целите на КПСС, материализацията на комунизма - беше като социосистемна бомба, много по-мощна от “антикултовския” докад на Хрушчов. Това е социален аналог на избухналата в предпоследния ден на ХХІІ конгрес 58-мегатонна бомба (3 хиляди “хоришими”) над Нова Земя. И беше, разбира се, завой от реалния социализъм към това, което възтържествува във времената на горбачовщината и елцинщината. Повратът, символично беше отбелязан с изнасянето на 31 октомври, в същата тази 1961 година, на тялото на Сталин от Мавзолея и погребването му до Кремълската стена: психоисторически това стана началото на края на съветския комунизъм.
1960-те години станаха граница в развитието на съветското общество както в социален, така и в научно-технически план - на границата между 60-те и 70-те години на ХХ век започна задържането на научно-техническия прогрес (отказ от собствена компютърна програма, от лунната програма). Но и на Запад в тези години се случи същото - задържане на научно-техническия прогрес, на научно-промишленото развитие.
Всъщност в този период се промени векторът в развитието на човечеството, по-точно, промениха го тези, които контролират властта (енергията), собствеността/ ресурсите (веществата) и СМИ (информацията).
Ако епохата между 1945 - 1975 година, следвайки френският социолог Ж. Фурастие, можем да наречем “славно трийсетилетие”, устремено в бъдещето, то заменилото го трийсетилетие от 1980 до 2010 г. напълно можем да наречем безславно и устремено към миналото - независимо от всички компютърни революции и глобализации взети заедно.
Научно-техническият и социален прогрес на човечеството, и на Запада в частност, достигнат през 1950-1960 г., доведе до засилване на социалните позиции на средните слоеве и значителна част от работническата класа.
От този момент това започна да се превръща в политическа заплаха за върхушката на световната капиталистическа класа. Отговорът от нейна страна стана неолиберална контрареволюция, задържаща научно-промишленото развитие на Запада. Изборът в полза на развитието на информационните технологии (”постиндустриални”), а не нов пълноценен индустриален скок, беше чисто класов. Новите информационни технологии, първо, не изискват многобройна работническа класа; второ, тяхното развитие открива нови, невиждани възможности за манипулиране на хората, тяхното поведение, съзнание, възможности за социален контрол.
Антинаучният и антипромишлен неолиберален поврат беше предшестван от идейно-пропагандна подготовка: през 1962 година с пари на Рокфелер беше създадено екологично (антипромишлено) движение, след това на бял свят се появиха движението на секс-малцинствата, феминисткото движение и младежката субкултура (”рок-секс-наркотици”). И още в 1980-те години, заедно с неолибералната контрареволюция, започна настъплението на фентъзито - жанр, който измести фантастиката. Фентъзито - това е бъдещето като минало, футуроархаичен свят на йерархия, построен върху достъпа до магическа власт и разбира се, съвършено недемократичен.
Съвпадението по време на задържането на научно-техническия прогрес в СССР и на Запад, на границата на 60-те и 70-те години на ХХ век, не беше случайно. Именно тогава започна да се създава съюзът между западните глобалисти-корпоратократи, изграждащи свои нови структури (”Римският клуб”, “Тристранната комисия” и други подобни, зад които се крият много по-стари и мощни организации), и част от съветската номенклатура, свързана с външната търговия и съветската сенчеста икономика. Този съюз победи (1989 - 1991 г.), премахвайки почти всички съществуващи до този момент прегради по пътя на глобализацията.
В съвременния свят съществуват два проекта за бъдещето. По-точно, Бъдеще и бъдеще, които се отличават един от друг като световете на Дар Вятъра (герой от “Мъглявината Андромеда” на Иван Ефремов) и на Дарт Вейдър (героят от “Звездни войни” на Джордж Лукас). Същността на втория се състои в деиндустриализация-глобализация, т.е. свят, в който промишлеността се концентрира в особени зони (главно в Източна и Южна Азия); свят, числеността на населението на който, в сравнение с настоящето, е съкратена на 80 - 90 %; свят, организиран на кастов принцип, с почти биологически различия между кастите.
Този проект е на определена част от западния истаблишмънт, зад който стоят редица ложи, клубове, орденски и неорденски организации, а може би и някои други структури на “господарите на историята” (Бенджамин Дизраели).
Голяма роля в реализацията на този канибалски проект играят някои “екологични” и “природоопазващи” организации, които почти не скриват своите цели и заявяват за необходимостта да се намали натискът на човешката маса върху природата.
Свързаният от 1976 година с Фонда за защита на дивата природа британски принц Филип, (същият и герой на сексуалните скандали и порноалбуми на британската върхушка от 50-60-те години на ХХ в. ), публично заяви, че в бъдещия си живот иска да се върне на Земята като смъртоносен вирус, за да реши веднъж завинаги проблема с пренаселеността на планетата.
Рязкото съкращение на числеността на Земята е един от централните пунктове в дневния ред, който пробутват глобализаторите и който удивително напомня целите на Третия райх и неговият проект за “нов световен ред”.
в. Своими именами, № 36 (104), 4 септември 2012 г.
Източник: http://literaturensviat.com/?p=63233
За автора: http://literaturensviat.com/?p=63229
