Жажда – Руслана Димова

Жажда


Спряха водата. Затегнах кранчето и с разочарована физиономия седнах да гледам родната телевизия. Но жаждата така човъркаше пресъхналото ми гърло, че ми се прииска да бъда камила. Не, че в днешно време всички не сме камили. Издържаме на свръх тежък товар от всякакво естество – предимно безпаричие и лъжливи химери, а когато ни налегне жажда за по-добър живот, зареждаме гърбиците си с търпение и магарешки инат, достатъчни да прекосим поредната пустиня. С тези пооръфани мисли храних още един миг постното си ежедневие и преглъщах апетитната реклама на Кока-Кола.
Лошо, много лошо нещо е жаждата. Ама мойта комшийка хептен е закъсала по това направление. И на нея и врътнаха кранчето, ала откъм любовния въпрос. Влюбила се, будалата, в женен мъж. В началото се гледаха като разгонени котараци – голяма любов, голямо чудо! Но жената на прелюбодееца взела, че разбрала, та хубавецът започнал да пуска капка по капка и накрая затегнал кранчето на комшийката. Сега Мимето /така се казваше комшийката/ седи като риба на сухо, фиксирала погледа си в една точка и не знае откъде изгрява слънцето. То, нейното е лесна работа, ще походи седмица- две като пияна хлебарка и ще й мине.
А народът кога ще се оправи, като го поят с морета от европеизирани вече обещания и от време навреме му пускат по някоя микроскопична капчица щастие в аванс под формата на навреме платена пенсийка или благотворителна вечеря с пилешка супа без пиле.
По избори е нещо друго, тогава ако трябва и на кебапчета ще станат властниците, и вино ще им покапе по езиците, само да им се вържеш на лозунгите. А като заемат поста си на петел в препълнения с кокошки народен двор, те черпят с чаша студена вода и те пращат да репетираш онази игра със зрънцето на късмета – тука има, тука нема. Лошото е, че на репетиция вдичко е илюзия.
Брей, че и тока ми спряха! Профилактика, казват! Знам я аз тази профилактика. Докато чакаш да те светнат по въпроса „българите европейци ли са, или просто българи” ще окьоравееш от взиране за по-добро бъдеще. И ако все пак видиш нещо, ще те осъдят за късогледство и народен егоизъм.
Така че, комшийке, натискай си парцалите, че току виж ти врътнат кранчето и откъм професия Живот.


Руслана Димова

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Тихият дон – филм 1957-58 год.