Червени лалета – Иван Северняшки

Цветя на признателност пред вечния огън в Киев.

Червени лалета

В една майска привечер радостна възбуда беше обхванала киевчани – млади и стари. Тротоарите гъмжаха от хора – бързаха за някъде. Сред шумния поток очите ми се спряха на висок, сух човек, леко приведен, но с изправена глава. Може би зрението му беше увредено, защото се взираше внимателно в навалицата и си проправяше път напред.На черния му костюм блестяха няколко ордена, а подир тях – знаците на много други. Помъчих се да си обясня кое в този човек ме привлича и буди почит и уважение. В този миг стана нещо, което сви гърлото ми от вълнение: забързано младо момиче се спря пред него, мушна в ръката му букет от разкошни червени лалета, целуна го и бързо изчезна в шумния поток от хора.

Старецът спря, обърна се да разбере кой му даде цветята. Русата коса от време на време изплуваше сред множеството, докато най-после потъна съвсем. По лицето му премина вълна от радостна изненада. По сухите му бузи се стекоха две сълзи, бляскави като водните капки по листата на кестените. Впери погледа си пак напред, вдигна високо глава и потъна сред навалицата, опрял до гърдите си червените лалета.

За къде бързаше той? Може би на среща с другарите си – ветерани от войната, а може би на среща със самия живот – радостен и пълнокръвен, заслужено честит!

Иван Северняшки

Заветът на Девети май

Девети май! 

Ден на победата над войната, от която останаха пепелища, от която се изживяха неописуеми страдания, от която останаха спомени за дива, нечовешка жестокост и за всеизгарящото родолюбие. Война на човеконенавистните идеи на хитлеризма срещу най-хуманната идеология, позната на човечеството. 

Страшно е да се споменава такова събитие, каквото е войната. То не се чества. Не се превръща в празник. Не се възхвалява. 

Войната се споменава, за да държи будна паметта на човечеството. 

Много преди нас е казано, че миналото е лампа пред входа на бъдещето. По-точно не би могло да се каже. Преценката на постъпките, тласъкът на действието – всичко минава под тази светлина на миналото, ако човек наистина е разумен. А щом това е важно за отделния човек, за народите е съдбовно. 

Девети май доведе до победата над хитлеристка Германия, до гибелта на фашистките водачи, нагърбили се с ролята на кръстоносци. Тръгнали с огън и меч да покоряват народи, вдигнали знамето на „жизненото пространство“, обезумели от ненавист срещу социалистическата идея и славянството, новите тевтонци изпитаха на гърба си гибелните удари на Червената армия. 

Девети май, 1945 година! Тази дата не бива да се забравя! Тя говори! Тя предупреждава. Да пазим мира! Неуморно, последователно, с всички сили! 

Това е заветът на Девети май – Денят на победата! 

Иван Северняшки

С благодарност на „Конфедерация на българските писатели - Бяла“ за предоставените разкази.