Истината и силата на фактите срещу лъжата и демагогията

За „жертвите“ на Народния съд и техните жертви

През годините на буржоазна демокрация, след 1989 г. не един и двама историци, политици, журналисти, нищиха темата за „жертвите на комунизма, жертвите на Народния съд“, ще си позволя да коментирам и аз тази тема. 

Загиналите антифашисти от Поповска околия до 9 септември 1944 са 57 души, малка част след присъда, като поповската героиня Мара Тасева, първата жена обесена за политическа дейност в България. По-голямата част от тези герои не са достигнали до съд. 

Въпросните „жертви на Народния съд“ получилите най-тежка присъда са също 57, съдили са на принципа „глава за глава“. В една статия не е възможно да се спра на делата на всички тези 57 осъдени, би се получило роман. Ще разгледам първите няколко случая. 

Борис III и Хитлер. Военен съюз между българските и немски фашисти.

Ястребинската трагедия – Ястребино е на 25 км от град Попово. Поповчани знаем подробности неизвестни за българската общественост. От Ястребино излизат партизани, ротата на подпоручик Йорданов от разградския полк е изпратен да раздаде възмездие. В кметството са арестувани членове на семействата и сродници на партизаните. Подпоручик Йорданов е едновременно следовател, прокурор, съдия и изпълнител на присъдата. След побой в кметството всички са осъдени на смърт. Впрочем не всички, арестуваните деца били 7 и жените 7. Подпоручик освобождава 1 от децата и 1 жена, останалите са 18, 6 деца, 6 жени и 6 мъже. Защо по 6 – през тази година Симеон Кобургготски навършва 6 години и да се харесат на монарха, командването на полка измислило „великата“ идея – да бъдат разстреляни по 6 човека. Разстрелът е осъществен дясно от пътя за Антоново в края на горичката. Подпоручик Йорданов идва на мястото на разстрела след като отекват изстрелите. Нагазва между телата и с изстрел в слепоочието доубива още живите. Неочаквано измежду телата се изправя 7 годишния Стойне. Войниците са го пожалили. Детето моли с разплакано гласче „чичко не ме убивай!“ 

Напразно, офицерът опира цевта в слепоочието и натиска спусъка. Този офицер е и учител по професия. 

Господа историци, политици, журналисти вие наричате този човек „жертва на Народния съд“ вие поставяте името му на паметници, на стената пред НДК – името на един брутален, зловещ убиец – обяснете защо, господа? 

Христо Панайотов Георгиев – полцейски началник в Попово. Бил зивестен с изключителната си жестокост при инквизиране на заловени антифашисти. Телата на жертвите му били завързвани на колело с проврян прът под коленете, следва бой с гумени палки до загуба на съзнание, заливане с вода и отново нечовешки бой. През мъченията на този човек са преминали много антифашисти между които Георги Петров и Мара Тасева. 

Константин Иванов Донев – полицейски началник в Попово, организира залавянето на парашутиста Август Попов край село Посабина през 1941 г. и жестоко го инквизира. През 1943 г. за проявено старание е назначен за началник на Първи полицейски участък в София. Организира убийството на нелегален антифашист в неговия район и получава награда 32 хиляди лева. По-късно същата година на арестуване на нелегален ремсист получава 10 хиляди лева. През юни 1943 година организира преследването и залавянето на групата английски парашутисти на м-р Томпсън, пуснати в полите на Витоша в помощ на партизанската бригада около София. 

Стойчо Лазаров Драгошинов – полицай, заедно с Йордан Николов Русев, подлагат на жестока инквизиция арестувания известен поповски антифашист Стамо Костов. Изкълчват ставите на ръцете и краката. Умъртвяват го скачайки с ботушите върху гърдите му. Това се случва в първата стая на четвъртия етаж в попоската гимназия, превърната тогава в полицейски участък. 

Ангел Костадинов Петров – поставя се в услуга на фашистката полиция. Събира сведения срещу семействата на партизани, антифашисти. На 22 декември участва в убийството на антифашиста Гочо Иванов Гочев от село Глогинка. 

Генчо Маринов Матев – поставил се в услуга на фашистката власт за преследване на антифашисти. Нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. убива партизанката Иванка Чобанова и ранява баща ѝ Димитър Чобанов. 

Иван Пеев Ковачев и Йордан Йорданов Авджиев – поповски полицаи, в началото на 1944 г. арестуват в село Долна Кабда, Мехмед Ахмедов Телки. С тояги натрошават ръцете и краката на Телки, тялото му е смазано от бой. Телки умира от зверския побой. Вечерта е заровен в края на селото. Телки се е занимавал с покупко-продажба на животни. Двамата отиват в къщата на Телки, вземат оборотните му пари – 8 хил лева и жестоко пребиват съпругата му. 

Мога да изброя още десетки имена и зловещите им дела, описани в обвинителния акт на Народния съд. 

Български партизани убити от полицията и жандармерията през зимата на 1943-1944 година.

Логично е да зададем въпроса: На кого са служили тези хора, нима на България? Не, служили са на един фашистки режим, на една власт, която прокарва в Народното събрание „закона за защита на държавата“ и забранява левите партии и организации в България. Злодейте служиха на монарха и управниците привързали България към Хитлеристката коалиция. Този факт тогава с гордост е обявяван като единствения път за решаване на националните ни идеали. Как звучи – националните идеали постигнати чрез фашизъм, терор и убийства. 

Днес политици от дясно, псевдо-историци оправдават монарха и тогавашните управници с тезата: Нямали са друга възможност! Нима, та нали точно тогава СССР предлага на България пакт за ненападение, в София идва външният министър Соболев за да подпише такъв пакт. Организирана е известната в нашата история Соболева акция. Българското правителство отказва, а е можело да обяви неутралитет. Ако наистина по неволя България е включена в Хитлеристката коалиция, защо господа „историци“ бе създаден толкова мощен полицейски и жандармерийски апарат, защо с такава дивашка жестокост бяха преследвани и избивани българските антифашисти. 

Прословутите партизански глави за по 50 000 лева.

През тези годни 1941г – 1944г – Европа бе окупирана от Хитлеристка Германия. Европа води кървава антифашистка борба, неделима част от тази борба беше и въоражената съпротива в България. Част от Европейската антифашистка армия беше НОВА създадена от БКП и ОФ. Това бяха десетте хиляди партизани и членове на бойни групи, 15 хиляди ятаци и помагачи. Тези години са героични страници в най-новата ни история, за които поколенията родени през последните 25 години не знаят нищо. От екрана на не една и две телевизии за съжаление и на екрана на националната телевизия застават историци с научни титли, леят сълзи за наказаните от Народния съд. Нима не знаете господа, че народният съд работи под контрола на Съюзническата комисия на победителите във втората световна война . Защо, господа, защитници на „жертвите“ на Народния съд, не казахте поне една дума и за другите жертви, инквизираните и избити в полицейските участъци до 9 септември 1944 г, защо не казахте, че от убийците не е търсена отговорност, нещо повече, раздавани са хиляди левове за награди. 

Како да мислим за вас, господа, „демократи“, вие на чия страна стоите днес – на световната антифашистка коалиция или благоговеете пред „великите идеи“ на фюрера. У нас остава усещането, че във вашите редици и днес стоят онези с окървавените ръце, с пречупените кръстове, надянали синьото наметало на буржоазната демокрация. 

Георги Георгиев, гр. Попово