Тук кой не поруга олтара – Анита Коларова
Отцеругателите хранеха мечти да заменят азбуката ни с латиница, измислиха новия прочит на историята и литературата ни. Нямало е робство, Батак и Перущица, насила потурчени млади жени… Защо и Стефан Цанев да не изкаже „компетентното” си мнение, като „изрови”, според собствения си израз, това-онова, с което ще направи поредица, която да се купува като топъл хляб ?!
Откровено казано, подразни ме интервюто му с Илиян Атанасов, където Цанев слага няколко акцента относно „Български хроники.” Ще се спра на някои от тях.
Първи акцент: „ Изнесъл съм малко известни и премълчавани факти”.
Коментар на А. К.: Преровил купища исторически архиви, писма и документи, Цанев пълни страниците на „Хрониките” с тях и после добавя коментар по свое усмотрение, т.е. историческите архиви са ползвани, както дяволът чете Евангелието. Поради което разбуниха духовете на добросъвестните историци.
Втори акцент: „Навсякъде съм се позовавал на исторически документи и изследвания, като съм си позволил един художествен език”!
Коментар на А.К.: Ако заиграването с пикантни историйки в стил в. „Шок” може да има претенции за художественост! Ето един изнесен от Стефан Цанев „премълчаван факт”: Иван Вазов убил поп Кръстю, посочвайки го като предател, наричайки го с най- обидни епитети. Месец след излизането на одата „Левски” отецът се споминал. А не влиза ли нашият известен драматург с това твърдение в роля, която приписва на Вазов? Къде е посочил поетът точното име на предателя? Да си припомним стиховете: „…и чието име не ще спомена/ от страх мойта ода да не оскверня”. Не може дядо Вазов да се защити, отдавна го няма, нито аз ще му ставам адвокат. Стиховете му сами казват истината.
Трети, много важен и красноречив акцент: Цанев нямал намерение „да лъска ореолите” на българските възрожденци и герои, а да се „вгледа в човешките им отношения”.
Коментар на А.К.: Как? Ами по един забавен, дори карикатурен начин, така по-лесно щели да се запомнят! Ореолите нека хванат ръжда, те това заслужават! Целта е демократично разкрепостената младеж да вземе да му повярва, че героите ни съвсем не са герои и да им занесе ръждясалите ореоли на вторични суровини за жълти стотинки. Там никога няма да вземат колкото е взел оня библейски омерзителен образ, като е предал Христа! Всъщност дегероизацията не е нещо ново за България. Сам Цанев признава в това интервю, че ние държим първенството по предателства, докато в националноосвободителните си борби гърците нямат нито един предател. И заключава: историците им не са ги посочвали. Ами така ще да е. Защо не вземе и той пример от хитрите византийци, а черни историята ни? Най-опасна е тезата на Цанев, че героите са „нормални” хора, т.е. обикновени. Не, г-н Цанев, гениите на Българското възраждане не се вместват в „нормални” рамки, освен физиологически. Иначе защо Вазов щеше да възкликне в романа си „Под игото”: „Лудите, лудите, те да са живи!” Не смейте да се съизмервате с тях! Докато нормалните се криеха под полите на жените си, лудите тръгнаха отпървом с перо, а после и с кръстосаните над пряпореца кама и револвер на явна смърт, защото не можеха да гледат как „турчин бесней” в бащиното им огнище. В това ли ги обвинявате?
Четвърти акцент: Цанев твърди, че накарал българчетата да четат. Това му го казал авторът на „Време разделно” Антон Дончев.
Коментар на А.К.: Напразно му е направил комплимент! Де да беше вярно. Срам ме е да го напомня - да четат ги накара Джоан Роулинг със съмнително ценната си книга „Хари Потър”. Могъщата PR машина добре си свърши работата по цял свят. Милиони екземпляри. Милиони долари!
Но нека видим какво четат българчетата, утрешната бодра смяна:
- Това, че превземането на „Радецки” е п ъ р в и я т т е р о р и с т и ч е н акт в Европа!!! И Н. Обретенов, и З. Стоянов пишат за радушния прием от страна на капитана и целия екипаж, когато разбират, че на кораба са четници, тръгнали да освобождават отечеството си!
- Това, че Европа нямало и да чуе за Априлското въстание, ако не е бил смелият журналист Я. Макгахан! Но ако не бе избухнало въстанието, ако не бяха реките от кръв, щеше ли уважаваният от всеки българин американски журналист да потегли към България, която от благодарност издигна паметник в родното му място?
- Това, че Л. Каравелов е „причина” за залавянето и обесването на Левски!
/Догадки, без доказателства !/
- Това, че Ботев и Бенковски са се самоубили! Пълно оневиняване на османците. В интервюто Цанев първо е напълно категоричен - изнесъл премълчавани факти!
По-надолу в разговора следват обаче увъртанията на драматурга: „Най-вероятно се е самоубил. В една театрална драма такъв един герой няма друг изход, освен самоубийството”. Ами Бенковски? Надупчен на 6 места от турски куршуми, гордият водач на Хвърковатата чета вдига ръка към слепоочието си. Но това самоубийство ли е?
- Това, че Ботев лежал в румънски затвори за кражби под влияние на „анархо-комунистическия си идеализъм”, а не от нуждата да се закупи оръжие за сформиращата се чета. Нали си представяш, читателю, как може да се възприеме това: „Разбивал и обирал домовете на богати влашки търговци!”, ако учителките по история го казват на учениците!? Да твърдиш подобни неща за национални герои в Гърция, Сърбия, Израел и др. е немислимо. Защото там патриотизмът стои над всичко, а не склонността към „новаторски открития”.
- Това, че Райна Попгеоргиева, наречена княгиня от народа ни, не е просто „измъчвана”, както пише в учебниците, а събличана и изнасилвана. В нейно лице отоманците изнасилвали България.
- Това, че дядо му Цаньо, умен като един Сократ, четял много, дори Омира, но за Ботев казвал: „Махай го тоя оттук, те са се избили на Балкана за пари!” Каква точна морална присъда над автора на „Хаджи Димитър” и „На прощаване”, а?
***
Стефан Цанев твърди още много, меко казано, достойни за упрек неща. Той е горд, че е написал „Забавна история на България” непринудено, без автоцензура, с един „художествен” език, тоест създал е голяма литература,чиято основна характеристика е четивността. Но голямата литература се чете трудно, г-н Цанев, спомнете си Толстой, Достоевски, Булгаков, Пруст, Джойс, Кафка, Хемингуей.
И, докато Вие загърбвате ореолите без капка угризение, други са се възползвали, за да лъскат тези на своите „герои”. Справка: „Великолепният век”, рекламиран нон стоп от Българското национално радио!, филм, излъчван всяка вечер по канал TV 7, където кръвта на неверниците шурти като „бахчисарайски фонтан”, където страшно гледа Сюлейман Великолепни, преди да стъпи на картата на Европа и да тръгне да коли братята ни в Белград и, заканвайки се да зароби Венеция, призовава своите „лъвове” да не умират, а да убиват. Където девизът е „Разделяй и владей!, а заплахите са явна препратка към всички, които не изповядват исляма в нашето съвремие. Нима от такива писания не доби кураж и Комисията за защита от дискриминация, която наскоро поиска твърде нагло да бъдат извадени от учебниците Ботев и Левски, а и не само те?
Рафинираният манипулатор днес е често срещано явление. Той или пише по поръчка, или има свой неясен „идеализъм”. Зашеметен от успеха на жълтото си недоносче, Цанев се опита да излее помия над гордия дух на предците ни във време, когато „основополагащи митове за героични и титанични актове”* се отричат целенасочено, а са съдбоносно нужни, за да намерим себе си в изгубената, вече толкова години, национална кауза!
Анита Коларова, публикувано в „Литературен свят“
