Паметник под връх Персенк – Андрей Германов

Стиховете са посветени на Първа пловдивска партизанска бригада „Георги Димитров“ и героичното ѝ сражение на 26 юли 1944 година срещу многократно превъзхождащ я фашистки враг, въоръжен с картечници, артилерия и авиация.  

Скулптура в Братската могила, гр. Пловдив. Скулптор Любомир Далчев.


ПАМЕТНИК ПОД ВРЪХ ПЕРСЕНК

Имат светъл закон мъжете.
Във сражения, в битки безброй
освещаван през вековете,
саможертва се казва той.

….Те са малко. И прашни. И жадни.
И пребити от дългия път.
И по тия чукари прохладни
в страшен пръстен ги хваща врагът.

Като хищно озъбена челюст
ги обграждат планински била.
Имат те, имат сили и смелост,
ала нямат орлови крила.

И тогава излизат шестима.
Вместо всички ще срещнат смъртта,
за да има живот, за да има
свобода, мъжество, красота.

Те се пръскат. Залягат в скалите.
Стрелят те до последния дъх.
И се сливат навеки с тревите,
стават пръст,
стават лист,
стават лъх…

Дали някога, ако удари
пак такъв саможертвен час,
зарад своите верни другари
ще остане тъй някой от нас?

Андрей Германов


Разказ за сражението във вестника на партизанска бригада „Георги Димитров“, 
„Възстаническа борба“ брой 6, 30 август 1944 година.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Мирослав Моновски - портрети на будители

Изображение
"Тези българи са за следване! Техните имена трябва да се знаят и помнят!" Мирослав Моновски Христо Смирненски (1898-1923) поет, сатирик Ангел Каралийчев (1902-1972) писател Антон Страшимиров (1872-1937) писател Христо Ботев (1848-1876) революционер, поет, публицист Никола Вапцаров (1909-1942) поет, публицист Пеньо Пенев (1930-1959) поет Ана Карима (1871-1949) писател и публицист Александър Балабанов (1879-1955) литературен критик и публицист Гео Милев (1895-1925) поет, публицист, художник
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и...
Прочетете още