Този генерал – Рафаел Алберти

"Ядрено слънце", Хосе Кабалеро, 1971г.

ТОЗИ ГЕНЕРАЛ

— Ето, дойде генералът.
Какво иска генералът?
— Шпага иска генералът.
— Вече няма шпаги, генерале.
Какво иска генералът?
— Кон иска генералът.
— Вече няма коне, генерале.
Какво иска генералът?
— Още една битка иска генералът.
— Вече няма битки, генерале.
Какво иска генералът?
— Любовница иска генералът.
— Вече няма любовници, генерале.
Какво иска генералът?
— Голяма бъчва с вино иска генералът.
— Вече няма нито бъчва, нито вино, генерале.
Какво иска генералът?
— Вкусна мръвка иска генералът.
— Вече няма добитък, генерале.
Какво иска генералът?
— Да се напасе с трева иска генералът.
— Вече няма пасбище, генерале.
Какво иска генералът?
— Да се напие с вода иска генералът.
— Вече няма вода, генерале.
Какво иска генералът?
— Да заспи в леглото иска генералът.
— Вече няма нито легло, нито сън, генерале.
Какво иска генералът?
— Да се изгуби на земята иска генералът.
— Вече няма земя, генерале.
Какво иска генералът?
— Да пукне като куче иска генералът.
— Вече няма кучета, генерале.
Какво иска генералът?
Какво иска генералът?
Май генералът онемя.
Май вече го няма генералът,
да, и дори не като куче пукна генералът,
и в разрушения свят го няма генералът,
и светът започна отново, но без този генерал.

Рафаел Алберти
(Из стихосбирката „Сценични стихове“)

Рафаел Алберти, испански поет и драматург, е роден в градчето Ел Пуерто де Санта Мария, Кадис, Испания на 16.12. 1902 г. Смятан за един от най-известните испански поети, той печели Националната награда за литература през 1925 г. и наградата „Сервантес” през 1983 г. По време на Гражданската война активно участва в политиката и ръководи няколко комунистически ориентирани списания. Живее в изгнание до 1977 г. Творчеството му е близко до народната поезия: Стихосбирки: „Моряк на сушата” 1924 г., „Лозунги”, 1933 г., „Поетът на улицата” 1936 г., „Между карамфила и шпагата”, 1941 г. Драми: „Фермин Галан” 1931 г., „Фронтови нощи в музея Прадо” 1956 г. Мемоари: „Самотната гора” (1959). Умира на 96 г. в родния си град на 27.10. 1999 г.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Българи воювали в редовете на съветската армия – втора част