Източна Германия – 30 години след падането на Берлинската стена



Зад бляскавата фасада на тържествата по повод тридесетата годишнина от падането на Берлинската стена се крият безуспешните опити на източните немци, да заемат достойно място в единната страна.
– 77% от ръководните длъжности на изток са заети от западни немци или чужденци. 84% от върховните съдии в източна Германия са западни немци. Разбира се, веднага след обединението на Германия трябваше да се смени елита, но как да си обясним, че след 30 години така и не се намериха местни жители за ръководните длъжности. – разказва блогера Франциск Шрайбер
Поколението източни немци, които не са заварили ГДР, обсъждат това в социалните мрежи и задават въпроса „Защо пътя нагоре за нас, сякаш е затворен?“.
– Няма нито един ректор на университет от Източна Германия!
– По-малко от 1% от генералите в Бундесвера са източни немци!
– От 190 председатели на управителни съвети на фирми, обхванати от борсовия индекс DAX, само 5 са източни немци. – продължава блогера.


Като резултат, повече от половината източни немци, съгласно проучванията се чувстват хора втора класа. Разбира се, съществува Меркел, но тя макар израснала в ГДР се е родила на запад.
Матиас Платцек, премиер министър на земя Бранденбург през 2002-2013 година сподебля: “Попитах свой колега от Бавария: Как при вас биха се отнесли, ако 80% от водещия кадрови състав, ректори на университети, главни редактори на вестници и т.н. са източни немци от Саксония или Тюрингия? Тай ме погледна и каза – На другия ден революция!„
По рано е имало шеги за немците от ГДР, че техния първи банан е краставица. Сега те са обявени за политически некоректни. Нараства броя на ултрадесните. Цяла Саксония, днес в пресата я отбелязват в кафяв цвят. Младежите от своя страна заявяват – Ние сме от Източна Германия, ние не сме нацисти.

По материали посветени на тридесетата годишнина от падането на Берлинската стена.




Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Високи сини планини – Младен Исаев

Изображение
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ...
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и...
Прочетете още