Източна Германия – 30 години след падането на Берлинската стена



Зад бляскавата фасада на тържествата по повод тридесетата годишнина от падането на Берлинската стена се крият безуспешните опити на източните немци, да заемат достойно място в единната страна.
– 77% от ръководните длъжности на изток са заети от западни немци или чужденци. 84% от върховните съдии в източна Германия са западни немци. Разбира се, веднага след обединението на Германия трябваше да се смени елита, но как да си обясним, че след 30 години така и не се намериха местни жители за ръководните длъжности. – разказва блогера Франциск Шрайбер
Поколението източни немци, които не са заварили ГДР, обсъждат това в социалните мрежи и задават въпроса „Защо пътя нагоре за нас, сякаш е затворен?“.
– Няма нито един ректор на университет от Източна Германия!
– По-малко от 1% от генералите в Бундесвера са източни немци!
– От 190 председатели на управителни съвети на фирми, обхванати от борсовия индекс DAX, само 5 са източни немци. – продължава блогера.


Като резултат, повече от половината източни немци, съгласно проучванията се чувстват хора втора класа. Разбира се, съществува Меркел, но тя макар израснала в ГДР се е родила на запад.
Матиас Платцек, премиер министър на земя Бранденбург през 2002-2013 година сподебля: “Попитах свой колега от Бавария: Как при вас биха се отнесли, ако 80% от водещия кадрови състав, ректори на университети, главни редактори на вестници и т.н. са източни немци от Саксония или Тюрингия? Тай ме погледна и каза – На другия ден революция!„
По рано е имало шеги за немците от ГДР, че техния първи банан е краставица. Сега те са обявени за политически некоректни. Нараства броя на ултрадесните. Цяла Саксония, днес в пресата я отбелязват в кафяв цвят. Младежите от своя страна заявяват – Ние сме от Източна Германия, ние не сме нацисти.

По материали посветени на тридесетата годишнина от падането на Берлинската стена.




Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и
Прочетете още

Българи воювали в редовете на съветската армия – втора част

Изображение
„Българският народ заради мен няма да се черви.“ – майор Карло Шабански Орден „Александър Невски“, какъвто е получил генерал-майор от Червената армия – Петър Панчевски Голяма част от българите, участвали във войната, извървяват фронтовите пътища до победата над хитлерофашизма и японския милитаризъм. Те са много и не може да се напише за всички. Ще посоча само част от тях, опитвайки се да ги систематизирам като работещи в щабовете, командири, политработници, участвали в подготовката на офицерски кадри за Червената армия, работили във военната промишленост на СССР, партизани действали дълбоко в тила на противника. Михаил Антонов - полковник, дългогодишен секретар на Народния комисар на отбраната на СССР маршал Ворошилов. В годините на Великата отечествена война е назначен за заместник-началник на Главното автомобилно управление на Червената армия и умело съдейства за високата боеспособност на мотомеханизираните части на Червената армия на фронта. Автомобилният транспорт е о
Прочетете още