БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
"Тихият дон" - 1958г. филм по романа на Михаил Шолохов Филм епопея по едноименния роман на Михаил Шолохов за не простата съдба на донското казачество в началото на 20 век. Сюжета разказва за съдбата на казашкото семейство Мелехови на фона на първата световна и гражданската война през 1910-1920 г. Драмата на главният герой Григорий Мелехов, неговата трагична любов към съседката Аксиния, която той пренася през разделно време. Режисьор и сценарист - Сергей Герасимов. Киностудия им. М.Горького. (СССР 1957- 58гг) В ролите: Пётр Глебов — Григорий Мелехов Элина Быстрицкая — Аксинья Астахова Зинаида Кириенко — Наталья Мелехова (Коршунова) Людмила Хитяева — Дарья Мелехова Даниил Ильченко — Пантелей Прокофьевич Мелехов Анастасия Филиппова — Ильинична Николай Смирнов — Пётр Мелехов Игорь Дмитриев — Евгений Листницкий Наталья Архангельская — Дуняшка Мелехова Александр Благовестов — Степан Астахов Първа серия Втора серия Трета серия
Мюнхенската конференция на 29 септември 1938 г. и съглашението, подписано на следващия ден от ръководителите на Великобритания, Франция, Германия и Италия, стана встъпление към Втората световна война, развързвайки ръцете на агресора и недопусна на този етап създаването на единна антихитлеристка коалиция. Свой принос в настъпилото тогава разделяне на Чехословакия и последвалата ѝ ликвидация като самостоятелна държава внесе и Полша. Тя изигра в това не по-малка и дори по-срамна роля от Великобритания и Франция, разчитайки да забогатее за сметка на по-слабия си съсед и да окупира част от територията на Чехословашката република (ЧСР). Обаче само с това полското участие не свършва. Документите от архива на Министерство на външните работи на Русия убедително доказват, че главно именно позицията на Полша е станала фактор, обуславящ успеха на мюнхенската сделка, принудила Чехословакия да капитулира под натиска на водещите западни държави. За това, в частност, свидетелства о...