БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
"Тихият дон" - 1958г. филм по романа на Михаил Шолохов Филм епопея по едноименния роман на Михаил Шолохов за не простата съдба на донското казачество в началото на 20 век. Сюжета разказва за съдбата на казашкото семейство Мелехови на фона на първата световна и гражданската война през 1910-1920 г. Драмата на главният герой Григорий Мелехов, неговата трагична любов към съседката Аксиния, която той пренася през разделно време. Режисьор и сценарист - Сергей Герасимов. Киностудия им. М.Горького. (СССР 1957- 58гг) В ролите: Пётр Глебов — Григорий Мелехов Элина Быстрицкая — Аксинья Астахова Зинаида Кириенко — Наталья Мелехова (Коршунова) Людмила Хитяева — Дарья Мелехова Даниил Ильченко — Пантелей Прокофьевич Мелехов Анастасия Филиппова — Ильинична Николай Смирнов — Пётр Мелехов Игорь Дмитриев — Евгений Листницкий Наталья Архангельская — Дуняшка Мелехова Александр Благовестов — Степан Астахов Първа серия Втора серия Трета серия
За „жертвите“ на Народния съд и техните жертви През годините на буржоазна демокрация, след 1989 г. не един и двама историци, политици, журналисти, нищиха темата за „жертвите на комунизма, жертвите на Народния съд“, ще си позволя да коментирам и аз тази тема. Загиналите антифашисти от Поповска околия до 9 септември 1944 са 57 души, малка част след присъда, като поповската героиня Мара Тасева, първата жена обесена за политическа дейност в България. По-голямата част от тези герои не са достигнали до съд. Въпросните „жертви на Народния съд“ получилите най-тежка присъда са също 57, съдили са на принципа „глава за глава“. В една статия не е възможно да се спра на делата на всички тези 57 осъдени, би се получило роман. Ще разгледам първите няколко случая. Борис III и Хитлер. Военен съюз между българските и немски фашисти. Ястребинската трагедия – Ястребино е на 25 км от град Попово. Поповчани знаем подробности неизвестни за българската общественост. От...