Хосе Марти – Две родини имам: Куба и нощта.

„Портрет на Хосе Марти“, художник Хорхе Арсе, 1943 г.

ДВЕ РОДИНИ

Две родини имам: Куба и нощта.
А една не са ли двете? Щом оттегли
блясъка си слънцето, с воали дълги
и със карамфил в ръката, мълчалива,
Куба среща ме като вдовица тъжна.
Знам какъв е карамфилът кървав,
който трепка в пръстите й. Тъй е празна,
тъй е празна и разбита мойта гръд,
дето бе сърцето! И е вече време
да вървим на смърт. А хубаво е нощем
да се каже сбогом. Пречи светлината,
пречи словото човешко. От човека
по-добре вселената говори.
             Като знаме,
канещо за битка, аленият пламък
на свещта пламти. Прозорците отварям,
душно ми е. Листите на карамфила
ронейки, безмълвни като облак,
заслонил небето с черната си сянка,
Куба, тъжната вдовица преминава.

Хосе Марти


ХОСЕ МАРТИ И ВЯРАТА В СПРАВЕДЛИВОСТТА

Две държави и два народа, макар и географски отдалечени един от друг, имат сродни съдби. Куба и България - островът на Свободата и зеленият оазис на Балканите.

Общото е, че народите на тези две страни еднакво силно обичат свободата и имат за свои идоли двама гении на поезията и революцията - Хосе Марти и Христо Ботев. Родени в един и същ месец - януари, което означава начало на всичко. И рожденните им години са близки. Разликата е само пет години.

Хосе Марти е роден на 28 януари 1853 г. и през своя кратък живот се е изградил като неповторим поет, възхитителен публицист, мъдър философ, обществен трибун, неподражаем оратор и революционер, който не се е подвуомил да отдаде живота си за освобождението на Острова на свободата.

По стихове на Хосе Марти е създадена най-популярната песен на Куба. Всичко най-важно в тази държава се нарича Хосе Марти, ала неговото име няма само външни изражения. То е закодирано във всяко сърце, в личностното съзнание и в чувствата на кубинците и на всички хора, превърнали отечествената свободата в свое Символ Верую.

Този вулканичен поет е еманация на всичко, за което човек мечтае и се бори. Успял е да извиси и приятелството като най-висша добродетел, защото готовността да помогнеш и дори да загинеш за ближния си е повече от религия.

Леопардът има планината,
дето сури канари го вардят.
имам повече от леопардът,
имам си един добър приятел…

Има дивен замък феодала,
птицата - крило, бедняк - зората.
А на мен съдбата ми е дала
там, във Мексико - един приятел.

Едва шестнадесетгодишен, Хосе Марти издава вестник с името „Свободна Родина”. Обявява се против колониализма, но му коства каторга и екстрадиране в Испания.

Там завъшва Мадридския университет с магистърска степен по хуманитарни науки. Използва натрупаните знания по философия, литература и право, за да създаде идеология, сочеща пътя към постигането на освобождението не само на Куба, но и на цяла Латинска Америка.

След изгнанически години във Венецуела, Франция и Гватемала, през 1879-а отново е родината си и готви своя народ за въстание против испанското потисничество. Принуден е да емигрира в САЩ и петнадесет години оттам подготвя народа си за освободителната борба. През 1895 г. се завръща в своята родина и загива за нея, за да остане вечно жив, но преди това е написал:

И няма по-щастлив да бъда,
щастлив тъй, както в часовете,
когато смъртната присъда
ми тъмничарят с плач прочете.

Да живееш само четири десетилетия, а от тях двадесет години в изгнание! Далеч от родния дом, от приятелите, от лазурните брегове на океана. Далеч от всичко онова, към което всяко човешко сърце е привързано за цял живот.

И Хосе Марти превръща приятелството, любовта и свободата в стожери на своята поетика. Те блестят по-яснолико от диамантите, които са не само най-красивата, но и най-твърдата форма на материята. Когато Хосе Марти гали своята любима, той сякаш гали живота. И пише:

Два пъти, бърза като пламък,
душата си видях сломен,
когато клет умря баща ми,
когато тя прости се с мен…

Сто шестдесет и пет години изминаха от рождението на Хосе Марти. А стиховете му са все така мъдри, модерни и впечатляващи. И делото му е все така вдъхновяващо. Това означава, че времето постоянно и неумолимо уголемява преклонението пред неговия гений.

Хосе Марти е не само символ на свободата. Той символизира устрема на хората към съвършенство и постоянство в отстояването на вярата, че приятелството и любовта са нашето единствено спасение.

Хосе Марти е вдихновител и за българските писатели, които с делата си доказват своята непреклонна увереност в справедливостта.

Боян Ангелов


НЕПРИЯТЕЛЯТ ЖЕСТОК НОЩЕ...

Неприятелят жесток ноще
пали къщата със смях нахален,
под тропическия месец ален
улиците сабята мете.

Малко хора тук се отърваха
живи от испанската ръка,
сутринта във кървава река
се превърна улицата плаха.

Сред куршумите кола се мярна,
внасят, плачейки, една убита,
удря нечия ръка вратите
в чернотата на нощта коварна.

Зло олово в портата голяма
се забива. Удря с всичка сила
таз, която беше ме родила:
виждам, иде да ме търси мама.

Пред устата зла на гибел мрачна
на Хавана жителите смели
шапките си снеха, занемели
от възторг пред майката юначна.

Лудо се целунахме двамина,
мама ме поведе към дома:
„Да вървим! Сестра ти е сама.
Да вървим по-бързо, хайде, сине!“

Хосе Марти

Превод на стиховете Атанас Далчев и Александър Муратов

По материали от „Литературен свят“