Стихове – Хайнрих Хайне
 |
| Поета Хайнрих Хайне на гости на Карл Маркс в Париж. Художник Н. Жуков. |
На един политически поет
Досъщ Тиртей възпяваш тиюнаците в поеми,
обаче лошо си избрал
и публика и време.
Внимателно те слушат те
и хвалят те безкрайно:
Какъв летеж на мисълта,
какви слова омайни!
Със пълна чаша във ръка
възторжено те славят
и бойните ти песни в хор
с гръмовен глас запяват.
По кръчми пее всеки роб
за свободата мила —
подслажда виното му то
и гостбата му смила.
Карл I
Сред гората, в хижа въглищарска,кралят, в мисли горестни унесен,
малкото дете на въглищаря
полюлява със приспивна песен:
„Нани-нани, вън овцете блеят,
в сламата пошавна нещо тихо…
Ти със знак роден си на челото
и в съня си се усмихваш лихо.
Нани-нани, котката е мъртва…
ти със знак се на света намери.
Мъж ще станеш, брадвата ще дигнеш
дъбовете вече вън треперят.
Вярата у старите изчезна,
малките деца на въглищаря,
нани-нани, в господа не вярват,
дваж по-малко в краля хранят вяра.
Мъртва котка… мишките ликуват…
станахме за присмех на децата…
нани-нани… господ във небето
и аз, кралят, тука на земята.
Болно е сърцето ми и става
все по-болно, моят дух е мрачен…
Нани-нани, рожбо въглищарска,
нявга ще ми бъдеш ти палача.
Твойта песен люлчина е моя
погребална песен… нани-нани…
ще отрежеш къдрите ми първом,
после пред дръвника ще застана.
Нани-нани… в сламата пошавна…
Завладя ти кралството ми цяло,
моята глава ще се търкулне…
котката е, виждате, умряла.
Нани-нани… в сламата пошавна,
а овцете блеят в двора мрачен…
Мъртва котка, мишките ликуват…
Спи спокойно, малък мой палачо!“
Отговор
Добър е пътя, що поемаш,обаче сбъркал си по време —
измамно е това ухание,
което лъха от Германия.
Победа да тръбим не бива —
все още дебнат детективи,
змии в любов ни уверяват
и вълци свободата славят.
***
Атлас нещастен аз, понесохцял свят от скърби и несрети —
непоносимо тежко бреме,
което смазва ми сърцето.
. . .
Хайнрих Хайне
В превод на Димитър Стоевски
