Пърси Биш Шели – Песен на британците
Защо, британци, се потите над земите
на господари сити и пресити?
Защо тъчете, в грижи оковани,
разкошните одежди на тирани?
Защо обличате и храните ония,
които силите ви и кръвта ви пият,
и сте слуги на търтеи бездарни
с души жестоки и неблагодарни?
Пчели на Англия, защо ковете
оковите, камшиците проклети,
та търтеите с тях да ви владеят
и от труда ви черен да живеят?
До вас не стигат радости и обич,
за вас почивка няма — вий сте роби!
Защо прегърбва ви животът жалък
и плащате със болка всеки залък?
Вий дрехи шиете, безделници ги носят;
хляб месите, а братята ви просят;
вий сеете, а чезне плод обилен;
ковете пушки, други с тях е силен!
Пак шийте дрехи, но за вас самите;
месете хляб, но вий бъдете сити;
пак сейте — но за вас — нивя обилни
ковете пушки — вий бъдете силни!
Защо се крийте в тъмните бордеи?
Огледайте се, храбростта ви де е?
Веригата във пламък закалена
от вас — за вас, тресе се разгневена!
И сякаш вий самите, клети роби,
със кирките копаете си гроба,
тъчете си надгробните савани,
та Англия ковчег за вас да стане!...
Пърси Биш Шели, 1819 г.
Превод Цветан Стоянов 1959 г.
