Стъпването на съветските войски в България и събарянето на фашистката диктатура от въстаналия народ
Стъпването на съветските войски в България и събарянето на фашистката диктатура от въстаналия народ
Мои слушатели!Повече от три години съветският народ води освободителна война срещу Хитлерова Германия и нейните сателити. СССР беше принуден да влезе във войната, за да защити своята земя, да защити завоеванията, честта и свободата на своя народ от германските империалистически хищници, да помогне на поробените народи в тяхната освободителна борба срещу германските поробители и техните помагачи.
Сега делото на пълния разгром на германските армии се приближава към своя край. Под мощните удари на героичната Червена армия и нейните съюзници се руши цялото създадено от германците здание на така наречения „нов ред“.
Всички свободолюбиви народи са обхванати от чувството на безкрайна благодарност към Съветския съюз и неговата доблестна Червена армия заради спасяването на човечеството от надвисналата смъртна опасност от германо-фашистко заробване.
С чувството на голямо облекчение и безкрайна благодарност българският народ посреща Червената армия в своята страна. Той посреща Червената армия в страната, освободена от петвековно чуждо иго с кръвта на бащите и дедите на днешните съветски воини, посреща я като свой другар, по-стар брат – освободител от позорното германско робство.
Българският народ никога не ще забрави, че през тези тежки за Съветския съюз и за всички свободолюбиви народи години България, макар и против волята на самия български народ, се намираше в лагера на коварните врагове на Съветска Русия. България единствена от всички славянски страни водеше на дело война срещу своята освободителка – и българският народ никога не ще забрави това. От това той ще направи всички изводи, Продалите се на германците управници на България покриха страната с позор. Немалка отговорност за това престъпление и светотатство носят и широките обществени кръгове в България, които не съумяха да попречат на предателите и да отведат страната от гибелния път на съюз с Германия.
През цялото време на войната България служеше като плацдарм за Хитлер във войната срещу Съветския съюз. Сключвайки съюз с Германия, българското правителство предостави на разположение на германците територията и ресурсите на страната. Германците станаха господари на българските пристанища, както и на железните пътища и на летищата. Софийските лакеи на Хитлер хранеха и издържаха за сметка на бедствуващия български народ германските войски. Те изпращаха по искане на германците и за свои грабителски цели многочислен окупационен корпус в Югославия и войски в Гърция. Те даваха възможност на Хитлер да изтегли от Балканския полуостров много дивизии и да ги хвърли срещу Червената армия на съветско-германския фронт.
Бъдещите поколения ще се червят, загдето в продължение на повече от три години подкупените от германците български хитлеристки писачи официално и безнаказано клеветяха великия руски народ, своя освободител и създател на независима България, който пое главното бреме на борбата с германските варвари и поробители.
Когато Червената: армия, разгромявайки германците, стигна до границите на България, притиснатата до стената фашистка клика обяви прословутия „неутралитет“. Багрянов и Драганов публично се задължиха да обезоръжат и интернират германските части, които след разгромяването им от Червената армия в Румъния се спасяваха в територията на България. Но всичко това се оказа измамничество от страна на политически мошеници, алтернативна маневра, съгласувана с германците. Под маската на неутралитет хитлеристките помагачи продължаваха да служат на Хитлер, продължаваха на дело военното сътрудничество с Хитлер във войната му срещу Съветския съюз. България продължаваше да служи като плацдарм за германците. От българска територия през Дунав се прехвърляха германски части срещу Червената армия. Отстъпващите от Румъния разгромени германски войски се отправяха по българските железници в Сърбия за по-нататъшно участие в боевете, а германските войски в България се съсредоточаваха за по-нататъшни операции на Балканите.
На тази нечувана провокация отговорът от страна на съветското правителство можеше да бъде само един: обявяване положение на война с България.
Последвалите събития показаха колко навременна е била тази крачка на съветското правителство, продиктувана от необходимостта да бъде ликвидирано положението, при което България, укривайки германците върху своята територия, им предоставяше възможност да създават тук нов плацдарм за военни действия срещу Съветския съюз и неговите съюзници.
Въпреки многократните изявления на правителството Муравиев, че в България няма вече германски войски, от оперативното комюнике на Съветското информбюро от 9 септември се вижда, че само в района на Разград войските на III украински фронт са взели в плен повече от 4000 германски войници и офицери.
„Операциите на нашите войски в България – се казва в заповедта на Върховния главнокомандуващ, маршала на Съветския съюз И. В. Сталин, до генерала от армията Толбухин и адмирал Октябърски – бяха започнати, защото българското правителство не искаше да скъса отношенията си с Германия и защото даваше приют на германските въоръжени сили върху българска територия...
В резултат на успешните действия на нашите войски целта на военните операции е достигната: България скъса отношенията си с Германия и ѝ обяви война. С това България престана да бъде опора на германския империализъм на Балканите, каквато тя беше в продължение на последните тридесет години.“
Както съобщава българското радио, в България е назначен с указ нов регентски съвет и ново правителство, начело с Кимон Георгиев. Според съобщение на същото радио министерският съвет е наредил да бъдат арестувани всички провинени в довеждане страната до катастрофа, а именно – всички министри от правителствата след 1 януари 1941 г. и всички депутати от 25-то народно събрание, които одобряваха провежданата противонародна политика. Имотите на всички тези лица се конфискуват.
Министерският съвет – съобщава българското радио – назначава делегация в състав: професор Димитър Михалчев, генералщабния полковник Славчев и Димитър Ганев, която да влезе в контакт с командуващия III украински фронт генерал от армията Толбухин за проучване окончателните условия по примирието за прекратяване войната между Съветския съюз и България, за възстановяване дипломатическите отношения със Съветския съюз и за разработване плановете за съвместни действия на българските и съветските войски за изгонване на германците от България.
По решение на Министерския съвет възстановяват се всички политически свободи и права. Свободата на словото, събранията и организациите се гарантират. По решение на Министерския съвет отменяват се също всички извънредни и противонародни закони.
Всички печатни органи, които са съдействували затова, щото България да се окаже пред гибел, се спират. Всички останали печатни органи на българската общественост ще се ползуват със свобода. Цензурата се отменява.
В публикуваното на 10 септември в съветските вестници съобщение на Информбюро при Наркоминдела на СССР се казва:
„Предвид на това, че българското правителство скъса отношенията си с Германия, обяви война на Германия и се обърна към съветското правителство с молба за примирие, съветските войски от 10 часа вечерта на 9 септември прекратиха военните действия в България.
Съветското правителство и правителствата на Великобритания и Съединените американски щати по настоящем изработват условията по примирието с България.“
Създадени са по този начин условията за излизането на България от тежката криза и за нейното спасение от неминуема катастрофа, към която я тласкаше хитлеристката агентура. Нанесен е нов силен удар на хитлеристкия разбойнически блок, който вече окончателно се разпада. Създадена е благоприятна обстановка за сътрудничество на българския народ и българската армия с всички демократични и свободолюбиви народи в борбата им против Хитлерова Германия – този заклет враг на свободата и независимостта на българския народ.
Васил Коларов, 10 септември 1944 год.
по радиостанция „Христо Ботев“.
