Назъм Хикмет


ПОЛЕМИКА

Ти виждаш утринния изгрев само,
аз виждам - и нощта.
Той вижда мрака нощен само,
а аз - и утринта.


АВТОБИОГРАФИЯ

Написана на 11 септември 1961 година в Източен Берлин

родих се през 1902
не съм се връщал там където съм роден
не обичам да се връщам
на три години научих че съм внук на паша от Халеб
на деветнадесет в Москва бях студент в Комуниверситета
на четиридесет и девет - пак в Москва гост на ЦК
в поезията съм от четиринайсетгодишен

едни познават видовете треви
други видовете риби
а аз видовете раздели
едни знаят наизуст имена на звезди
аз имена на раздели
спал съм в големи затвори и големи хотели
опитал съм вероятно всички блюда на света
и знам вкуса на глада
впрочем и вкуса на гладната стачка

на тридесет искаха да ме обесят
на четирийсет и осем
искаха да ме наградят с награда за мир
и я получих
на тридесет и шест
за половин година изминах четири метра
по бетонния под на килията
на петдесет и девет
за осемнадесет часа
прелетях от Прага до Хавана

не видях жив Ленин
през двадесет и четвърта стоях на почетен караул пред саркофага му
а в шестдесет и първа продължих да ходя при Ленин
в мавзолея на неговите книги
опитваха се да ме откъснат от партията ми
не стана
събориха идолите но парчетата
не ме премазаха

1951
в морето двама с млад другар
вървях срещу смъртта

1952
с разкъсано сърце
четири месеца
я чаках

безумно ревнувах
любимите
не съм завиждал на никого
дори на Чаплин
понякога мамех жените
приятелите никога

пих но не станах пияница
слава богу хляба си
вадех само на свой гръб
лъгах защото ме беше срам за другия
лъгах за да не обидя другия
а понякога лъгах и без причина

пътувах с влак летях на самолет
повечето хора нямат пари за това
ходих на опера
повечето не са чували тази дума
но пък от двайсет и първа година
не ходя по местата
където ходят повечето хора
в джамия в църква в синагога при врачки
макар че се е случвало да ми гледат на кафе

печатат ме на трийсет-четирийсет езика
в трийсет-четирийсет страни
в моята Турция
на турски
съм забранен

не съм болен от рак
впрочем това не е задължително
министър няма да стана
а и не искам
на война не съм бил
не съм слизал в бомбоубежище
никога не съм бягал
от пикиращ самолет
но се влюбих на шестдесет
накратко приятели
даже днес да умра като куче след раздяла
живях като човек
и още ще поживея
а кой знае
какво ще прекарам
какво ме чака

Снимка: Петър Ловигин
***
Родино, родино,
не остана върху мен даже шапка,
в теб изработена,
нито обувки,
носили твоите пътища.
Твоето последно сако, произведено в Бурса,
се износи отдавна на гърба ми…
Сега си по мен
само в тези бръчки по челото,
в новия белег на сърцето.
Родино, родино.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Песни за една страна – Испанска хроника

Тихият дон – филм 1957-58 год.