Публикации

Показват се публикации от Декември, 2014

Айседора Дънкан

Изображение
Айседора Дънкан - танцувачка с всесветска слава - преди две години напусна сцените на западните театри и замина за Русия. „Само там мога да намеря истинска свобода и пълно покровителство на изкуството.“ Надеждите и не останаха излъгани. Съветското правителство и помогна да открие едно балетно училище, където тя обучаваше в пластично изкуство повече от 1000 пролетарски деца. Неотдавна Дънкан се венча за младия руски поет Сергей Есенин и замина за Берлин. Нейното излизане от Русия даде повод на буржоазната преса да пълни колоните си с нови нелепици и клевети против съветското правителство, от което знаменитата танцувачка се била „разочаровала“. Буржоазията бързаше да се реабилитира. Презрението, което бе получила от Дънкан, гореше душата и. А буржоазията има да се оправдава и отплаща за много такива плесници. Нима бузата и не е още зачервена от страшната плесница, която Анри Барбюс и нанесе със своя роман „Огънят“ - една потресающа илюстрация на войната и буржоазното господство? Нима бу…

Поема в синьо - Янис Рицос

Изображение
На Гео Милев
Той обичаше света,
но бе с едно око – виждаше
половината ден син, половината черен.
А той искаше целият ден да бъде син,
целият свят да бъде светъл –
всеки човек да има своята усмивка
и своя декар лазур всред всяка нощ. 

Беше едноок. Не искаше да огорчава близките си
и носеше в празната си орбита изкуствено око –
тънко изписано, синьо,
защото искаше целият ден да бъде син –
едно око грижливо, обърнато към празнотата,
което страдаше за празните ръце, за празните стомаси,
за черната празнота в очите на хората.
Той искаше целият живот да бъде ясносин.
Това око се взираше и различаваше всичко в нощта. 

Един едноок. С име Гео Милев.
Пишеше стихове. Написа „Септември“.
Едноок. А виждаше с хиляди очи неправдата,
забиваше като меч празното си око в гърдите на неправдата,
искаше всичко да бъде синьо.
Арестуваха го. Изгориха го жив.
Човекът, който искаше душите ни да бъдат лазурно-сини.
Изгориха го. Но окото му не изгоря.
Остана като капка синя светлина
вътре в изгорения му череп. 



Б…

Културен календар на "Червеният ездач"

Рождество христово през 1923 зима

Изображение
Сказание има от Марка, 
обвито с мистична тъма: 
„Мария бе с Йосиф другарка, 
роди и остана мома…“ 

А тоз път тръби не тръбиха, 
нема и звезда да сияй, 
но два магазина разбиха 
и биде обран Мордохай. 

Мария, макар да бе проста, 
разбираше много неща, 
отнесе Исуса на моста 
и мигом изчезна в нощта.

Детето обвито бе с вестник 
и с молив бе писано там: 
„Родители бедни, но честни 
харизват отрочето вам.“

Един херувим с карабина 
се люшкаше татък пиян: 
край моста тържествено мина 
и спря се за миг замечтан.

Пристъпи усмихнат и весел, 
затрогнат от детския вик, 
но щом се на д него надвеси - 
изтръпна и дръпна се в миг:

видя младенеца застанал 
на своите детски крачка - 
стои, героически хванал 
солиден револвер в ръка:

„Приятелю, горе ръцете!…“ 
Стражарят не бе толкоз прост - 
повдигна ръце и усети 
как в джоба му бръкна Христос…

Христо Смирненски, 1923г. 
Александър Жендов, илюстрация към "Зимни вечери"

Непогребаните поети - Христо Ясенов

Изображение
"Угасна една голяма звезда на нашия небосклон. Плачете, ако не е секнал изворът на сълзите ви: с нищо не можем го замени!
Ние сме шепа народ - стига жертви!
Този кървав стълб от бляскави имена ще ужасява поколенията!"
Антон Страшимиров 1925 г.


Пробудни песни 
Част IV от „Рицарски замък“

 1
Събуди ме в прохладните утрини, майко —
в несъбудени ранни зори:
искам слънцето, слънцето светло да видя
и далечните сини гори!

И понесъл тъгата на тъмни пустини,
превъзмогнал кошмари и сън,
да послушам пробудните цветени градини
и съзвучния сребърен звън.

И забравен от бога на всички небета —
като лодка по тъмни води —
да погледам далечните родни полета
и земята на мойте деди.

Събуди ме в прохладните утрини, майко —
в несъбуден рани зори:
искам слънцето, слънцето светло да видя
и далечните родни гори!

Възможна ли е една друга европа?

Изображение
Международна конференция "Алтернативи за лява икономическа и социална политика" организирана от Българската левица и Европейската лява партия.


Внимавай какво си пожелаваш.
Една ноемврийска вечер през 1989 година, от широко отворения прозорец на къщата срещу нас, се чуваха крясъците на бай Виктор, който и тази вечер се беше почерпил здраво: “Падна, паднааа!”. Всички се досетихме, кого визират възторжените му врясъци. Новините по първа програма вече бяха съобщили официално, че ЦК на БКП, освобождава другаря Тодор Живков, от длъжността генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет. Въпреки това, ние все още не вярвахме, че случилото се е истина. Бях се родила и израснала по времето на Тодор Живков и личното ми усещане беше, че той и социализмът ще са вечни. Спомняте ли си онзи виц, в който един човек се върнал от командировка в капиталистическа страна и се опитвал да обясни на приятелите си, какво чудо е Западът с изречението : “Абе всички магазини са им като…

Кой кого спасява? - нов документален филм

Изображение
По материал на Transform!

Кой кого спасява? Дали богатите спасяват бедните? Политиците спасяват банките? Банковите защитни фондове ли спасяват Европа? Или данъкоплатците спасяват няколко души? За кого е предимство така наречената криза? Новият документален филм от Лесли Франк и Ердолор Лоренц хвърля известна светлина по тези въпроси.



На 11 февруари 2015 сряда филмът ще бъде представен за първи път едновременно в стотици кина и други места в цяла Европа! Вие също можете да сте домакин на премиера в своя град! Само чрез повишаване на осведомеността и открит дебат, можем да спрем банковите защитни пакети в цяла Европа и да създадем истинска демокрация.
Чухте правилно: Каним всички вас, да бъдете домакини на премиера във вашият град, където и да е в Европа или някъде по света. "Кой кого спасява?" за разлика от други филми, ще бъде предоставен от първия ден на всеки заинтересован да го гледам или да го показва на другите, на английски, …

Костас Варналис

Изображение
човеколюбец и комунист, патриот и борец за мир, гръцки писател, роден и отрасъл в България!



Откъс от "Диктаторите"
И най-буйното въображение е неспособно да създаде такива човешки типове като римските императори и да измисли толкова мерзости, каквито те са извършили през живота си.  Тези мрачни страници на древния свят се дължат, разбира се, на системата - съсредоточаване абсолютна власт в ръцете на един човек. И все пак не този един е виновникът. Той е бил избраник на войската - и по-точно, на дворцовата гвардия. Следователно империята била всъщност власт на военните, тъй като войската качвала и сваляла „пожизнените“ диктатори, защото в основата си и по произхода си императорската институция била пожизнена диктатура, а диктатурата - премахването на всяка друга власт и безконтролното упражняване на властта от една личност.  Тази система е била поддържана от господствуващата класа, която използувала положението, и от покварената духовно и нравствено тълпа, която живеела от държа…

ФИЛМ: ПЕСЕН ЗА ЩАСТИЕТО

Изображение
Но във затвора попаднал на хора
и станал
        човек. 
Никола Вапцаров, Песен за човека



Песня о счастье (1934) Марк Донской

Режисьор: Марк Донской, Владимир Легошин
Сценарист: Георгий Холмский
Оператор: Николай Ушаков
Композитор: Григорий Лобачев
Художник: Семен Мейнкин
Страна: СССР
Производство: Востокфильм
Година: 1934
Жанр: драма

Актьори: Михаил Викторов, Янина Жеймо, Николай Мичурин, Борис Тенин, Федор Никитин, Владимир Гардин, Леонид Кмит, Александр Мельников

1924 година. Марийския младеж Кавирля, моряк по Волга при частника Лебедев, се влюбва в момичето Анук. Старият стопанин също се домогва до Анук, и намразва юношата. Веднъж се сбиват, в резултат на което и двамата падат в реката. Лебедев започва да потъва. Изплашен, че ще го обвинят в убийство, Кавирля се впуска в бягство. После среща крадеца и скитник Гороха и решава да му бъде компания. Попаднал в изправителен дом, героят започва нов живот, под името - Михаил. Разбирайки, че Миша обича музиката и добре свири на свирк…

ВЪЗВАНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ПИСАТЕЛ

Изображение
Писателю, колега - който и да си ти, дето и да си ти под зенита на нашето небесно полушарие, - чуй!
Ти възпяваш - от много години вече - всичко онова, що е красота за тебе: и пролетта, и есента, и любовта, и възлюблената печал, и луната, и звездите, и цветята, и славеите… Ти пишеш гъвкави стихове, тънки, гладки, кристални, със звънки рими и плавни стъпки - стихове, напълнени с изискани образи: прелестните очи на много жени, луната, огряла над спящото езеро, слънцето, захождащо зад далечни лесове, самотна палма и птици във въздуха, самотния гроб на кръстопът посред полето и много други работи, които не си никога видял. О, да, твоите стихове са изящни, звучни, блестящи, знам: ти си жрец на Красотата. Но Пилат пита жестоко: „Що е Красота?“ Ти обаче, жрецът на красотата, не отговаряш. Защото не знаеш какво да отговориш? Не - защото Пилат не съществува за тебе.

А Пилат е Животът. Но ти не си се никога замислял: каква цена имат твоите стихове за живота? Зная твоето безпощадно възражение: изкуст…

43-МАТА МЕЖДУ НАШАТА БОЛКА И НАДЕЖДА

Изображение
През септември, 43-ма ученика бяха отвлечени от местната полиция в щата Гереро, Мексико. След период на апатия, властите са принудени да ги издирват, заради протести на граждани в цялата страна и по света, и тогава са открити първите от много, много масови гробове. Нито един от тези гробове, не съдържа останките на изчезналите ученици. Телата в тях са на други анонимни жертви. Главният прокурор на Мексико съобщи, че 43-мата ученици са били предадени от полицията на членове на наркокартел за да бъдат убити и изгорени в общо сметище. Тези обгорели останки също трябва да се идентифицират.

По-долу са поместени някой от плакатите създадени за издирване и възпоменание на изчезналите ученици. 

Източник: Ayotzinapa; Between pain and hope


МИЛА АМЕРИКО

Изображение
Изкуството за мир в САЩ през 60-те години
Мила Америко
„Ние сме хуманисти“ — Линдън Джонсън 
„Никоя лъжа не живее вечно“ — Карлайл 

Мила Америко, ти ме тревожиш. 
Нашето познанство (нищо повече няма между нас) 
е разклатено. 

Аз вече не вярвам 
в тебе, 
в твоите мечти, 
в твоето бъдеще. 

Ти не си вече „бисер на океана“, 
не си „земя на свободните“, 
нито са „златни“ вече вратите ти. 

Защо ми нареждаш да стана част от твоята статистика 
или да се превърна в гущер? (Не, няма да млъкна.) 

Защо искаш да предадеш тялото ми на пасторите 
и на генералите; защо ми подхвърляш фалшиви отчети 
и убийства на деца, наричайки ги „Новини“? 

Аз виждам грозотата на измамата. 
Твоята сила пъшка в дулата, 
умира сред облаците дим. 

Не ме учи кое е добро за мене. 
Аз сам ще разбера. 
Последната миля е път сред самотата. 
Върви, хвърляй бомби над малките прости лодки!

Робърт Питърсън


За художника: Франк Чичорка (род. 1939, поч. 2008) е американски график и художник с изявена гражданска и антивоенна позиция. Frank Cieciorka

За пое…

ТВОРЦИ В СОЦИАЛНИЯ ЖАНР - МАРИЯ ИЛИЕВА

Изображение
*** Пребродих тъмнината,
пресякох светофари,
край които празните таксита
разнасят нощните надежди
за шепа сребърници.


Фенерите на моите простори...
Въпросът е: 
Дали била е вечност
тъмнината?

Нима си закъснял 
фенерите на моите простори
да запалиш ?
Все още лутам се 
и шаря с длани 
по тухлени стени.

И коридорът - 
сив, подобно плъх 
(с одрана кожа), 
от някого наречен 
време... 

Във този ден,
когато научаваш, 
че си единственият жител 
на малката планета под звездите 
и шанса да се махнеш другаде 
си е отишъл с мъничкия принц 
и неговият странен кораб...

А помниш ли, 
танцуващите по перваза 
стъпки на дъжда? 
Въвеждащи в началото 
на лунна увертюра, 
изписана 
с незнайни ноти? 
И тази 
приказна соната, 
понесла те в градините 
на твоето детство...

Където, 
сред светулчени огньове 
си палел тъмното небе 
сред шепотът на хиляди изгубени... 
Защото там... Не мигат светофари. 
И няма ветропоказатели, 
и не минават магистрали, 
а ти си страдал 
сам, с протегнатата длан 
и просел милост 
от това небе...

Безмилостно, 
        прихлуп…

НИКОЛА ГИНЕВ - ЧЕРВЕНИ БОДЛИ

Изображение
Филантроп
Филантроп е - по грош дава
на просяци по сокаци
и почтено, харно стриже
той работните бедняци.
Само знайте - за парата
изкарва им и душата.


Гатанка
Гушата му е два ката,
чувствата му са в червата,
мозъкът му е в парите,
а в главата му змиите
свили са гнездо и душат
кой сиромах да удушат.
В него всичко е „народно”,
партията му - и тя дори
носи това име модно.
„Народни” му и парите
(не са брани от горите!).
Богатството му десеторно
през войната е порасло
- в нас е расло и е пасло,
сукало е кръв народна,
кръв юнашка, благородна.
Познайте го!


Пристав
Пристав е - закона пази.
Има ли кусур закона,
приставът го пак нагажда,
тълкува го и понажда
от себе някой параграф,
но приставът е всегда прав!…
Само знайте - за парата
поизкривя си душата.

Из цикъла „Бегли скици”
Вървят мълчаливи жътвари
босоноги по жежкия път;
жестокото слънце ги пари,
неволни са те надничари -
вървят те и тъжно мълчат…

Автомобил край тях отминава,
угоен охолник отнася; -
тях облака прах з…

Николай Хрелков и Васка Емануилова

Изображение
МОНОЛОГ НА ЕДНО ЛИЦЕ БЕЗ РОЛЯ
Ой, наточи ми, кръчмарино, вино -
ой, донеси ми отровен пелин:
нещо ме дави, та ще загина -
нещо в сърцето боли…

Кмет ли, министър ли знае що става,
хляба къде е от черния труд?
В тая проклета, триклета държава
аз съм и слаб, и нечут.

Ако ме радост в живота не води -
мъкне ме мъка към гроб!
Бирник-обирник в селото ни ходи -
шета подире му поп…

Ой, наточи ми ти, гарване черен:
иде разплатния час;
и запиши го два пъти в тефтера -
трижди ще плащаш тогаз!

Николай Хрелков, 1933