Костас Варналис

човеколюбец и комунист, патриот и борец за мир, гръцки писател, роден и отрасъл в България!

Откъс от "Диктаторите"


И най-буйното въображение е неспособно да създаде такива човешки типове като римските императори и да измисли толкова мерзости, каквито те са извършили през живота си. 
Тези мрачни страници на древния свят се дължат, разбира се, на системата - съсредоточаване абсолютна власт в ръцете на един човек. И все пак не този един е виновникът. Той е бил избраник на войската - и по-точно, на дворцовата гвардия. Следователно империята била всъщност власт на военните, тъй като войската качвала и сваляла „пожизнените“ диктатори, защото в основата си и по произхода си императорската институция била пожизнена диктатура, а диктатурата - премахването на всяка друга власт и безконтролното упражняване на властта от една личност. 
Тази система е била поддържана от господствуващата класа, която използувала положението, и от покварената духовно и нравствено тълпа, която живеела от държавната хазна и от даренията на политиците си. 
Тук свършваме нашия разказ за „великите мъже“ на Рим, които „цивилизовали“ древния свят с огън и меч. Милиони жертви били вложени в основите на тяхната империя, която рухнала под тежестта на собствените си престъпления. 
С такива необуздани „велики мъже“ са пълни историите на всички епохи. 




Много стихове на Варналис бяха превърнати в любими песни от знаменити гръцки композитори: "Стига сърце" - музика: Спирос Самоилис, текст: Костас Варналис.



Биография

Костас (Костандинос) Варналис (Бургас, България, 26.02.1884 - Атина, 16. 12.1974), гръцки поет, романист, публицист, литературен критик, фейлетонист, журналист, преводач и общественик, е роден в град Бургас (България), в семейство на обущар. Завършва средно образование в Пловдив, а висше във философския факултет на Атинския университета, бил е учител в България и Гърция, после директор на училище. През 1905 г. публикува първата си стихосбирка „Медени пити”. През 1919 г. специализира във Франция, общува с Анри Барбюс и Ромен Ролан. От там се завръща убеден комунист. В Гърция се занимава със журналистика и преводи. Издава книгата със стихове „Светлината, която изгаря” (1922), сатиричната повест „Народът на скопците” (1923), трактата „Соломос без метафизика” (1925), поемата „Обсадените роби” (1927), памфлета „Истинската апология на Сократ” (1931), повестта-памфлет „Дневникът на Пенелопа” (1946), сборника с исторически портрети „Диктаторите” (1954), стихосбирката „Свободен свят” (1965), драмата „Атал III” (1970) и др. Изобличителният патос, бичуването на уродливостта на буржоазния свят се съчетават в произведенията му с хуманност, светъл поглед към природата, човека, бъдещето. През 1934 г. участва в Първия конгрес на съветските писатели. Носител на Международна Ленинска награда за мир (1959). През 1975 г. в Атина излиза посмъртно сборникът му „Гневът на народа” - стихотворения, писани в периода на военната диктатура от 1967-1974 г.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Песни за една страна – Испанска хроника

Изображение
Двама големи български творци са вдъхновени от героизма на испанския народ в защита на републиката и свободата, също от работническата солидарност и Интернационалните бригади. Те дават художествен израз на подкрепата от българския народ за испанските братя по участ. Никола Вапцаров създава през 1936-1938 година поетичната поредица „Песни за една страна“. Илия Бешков   през 1936 година  рисува знаменитата поредица от рисунки „Испанска хроника“. Испания Какво бе ти за мене? —     Нищо. — Една загубена страна на рицари и на плата. Какво бе ти за мен? —     Огнище          на някаква любов жестока,          която диво се опива          от кръв                   от блясък на ками;          от шлагери                   и от китари          от страст,                   от ревност                          и псалми. Сега за мене ти си участ. Сега за мене си съдба. И аз участвам неотлъчно в борбата ти за свобода. Сега горя, сега се радвам на всеки боен твой успех
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и
Прочетете още