Костас Варналис

човеколюбец и комунист, патриот и борец за мир, гръцки писател, роден и отрасъл в България!

Откъс от "Диктаторите"

И най-буйното въображение е неспособно да създаде такива човешки типове като римските императори и да измисли толкова мерзости, каквито те са извършили през живота си. 

Тези мрачни страници на древния свят се дължат, разбира се, на системата - съсредоточаване абсолютна власт в ръцете на един човек. И все пак не този един е виновникът. Той е бил избраник на войската - и по-точно, на дворцовата гвардия. Следователно империята била всъщност власт на военните, тъй като войската качвала и сваляла „пожизнените“ диктатори, защото в основата си и по произхода си императорската институция била пожизнена диктатура, а диктатурата - премахването на всяка друга власт и безконтролното упражняване на властта от една личност. 

Тази система е била поддържана от господствуващата класа, която използувала положението, и от покварената духовно и нравствено тълпа, която живеела от държавната хазна и от даренията на политиците си. 

Тук свършваме нашия разказ за „великите мъже“ на Рим, които „цивилизовали“ древния свят с огън и меч. Милиони жертви били вложени в основите на тяхната империя, която рухнала под тежестта на собствените си престъпления. 

С такива необуздани „велики мъже“ са пълни историите на всички епохи. 

Много стихове на Варналис бяха превърнати в любими песни от знаменити гръцки композитори: "Стига сърце" - музика: Спирос Самоилис, текст: Костас Варналис.

Биография

Костас (Костандинос) Варналис (Бургас, България, 26.02.1884 - Атина, 16. 12.1974), гръцки поет, романист, публицист, литературен критик, фейлетонист, журналист, преводач и общественик, е роден в град Бургас (България), в семейство на обущар. Завършва средно образование в Пловдив, а висше във философския факултет на Атинския университета, бил е учител в България и Гърция, после директор на училище. През 1905 г. публикува първата си стихосбирка „Медени пити”. През 1919 г. специализира във Франция, общува с Анри Барбюс и Ромен Ролан. От там се завръща убеден комунист. В Гърция се занимава със журналистика и преводи. Издава книгата със стихове „Светлината, която изгаря” (1922), сатиричната повест „Народът на скопците” (1923), трактата „Соломос без метафизика” (1925), поемата „Обсадените роби” (1927), памфлета „Истинската апология на Сократ” (1931), повестта-памфлет „Дневникът на Пенелопа” (1946), сборника с исторически портрети „Диктаторите” (1954), стихосбирката „Свободен свят” (1965), драмата „Атал III” (1970) и др. Изобличителният патос, бичуването на уродливостта на буржоазния свят се съчетават в произведенията му с хуманност, светъл поглед към природата, човека, бъдещето. През 1934 г. участва в Първия конгрес на съветските писатели. Носител на Международна Ленинска награда за мир (1959). През 1975 г. в Атина излиза посмъртно сборникът му „Гневът на народа” - стихотворения, писани в периода на военната диктатура от 1967-1974 г.