Николай Хрелков и Васка Емануилова

Глава на Николай Хрелков, Васка Емануилова, 1932 г.

МОНОЛОГ НА ЕДНО ЛИЦЕ БЕЗ РОЛЯ


Ой, наточи ми, кръчмарино, вино -
ой, донеси ми отровен пелин:
нещо ме дави, та ще загина -
нещо в сърцето боли…

Кмет ли, министър ли знае що става,
хляба къде е от черния труд?
В тая проклета, триклета държава
аз съм и слаб, и нечут.

Ако ме радост в живота не води -
мъкне ме мъка към гроб!
Бирник-обирник в селото ни ходи -
шета подире му поп…

Ой, наточи ми ти, гарване черен:
иде разплатния час;
и запиши го два пъти в тефтера -
трижди ще плащаш тогаз!

Николай Хрелков, 1933

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Високи сини планини – Младен Исаев

Изображение
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ...
Прочетете още

Тихият дон – филм 1957-58 год.

Изображение
"Тихият дон" - 1958г. филм по романа на Михаил Шолохов Филм епопея по едноименния роман на Михаил Шолохов за не простата съдба на донското казачество в началото на 20 век. Сюжета разказва за съдбата на казашкото семейство Мелехови на фона на първата световна и гражданската война през 1910-1920 г. Драмата на главният герой Григорий Мелехов, неговата трагична любов към съседката Аксиния, която той пренася през разделно време. Режисьор и сценарист - Сергей Герасимов. Киностудия им. М.Горького. (СССР 1957- 58гг) В ролите: Пётр Глебов — Григорий Мелехов Элина Быстрицкая — Аксинья Астахова Зинаида Кириенко — Наталья Мелехова (Коршунова) Людмила Хитяева — Дарья Мелехова Даниил Ильченко — Пантелей Прокофьевич Мелехов Анастасия Филиппова — Ильинична Николай Смирнов — Пётр Мелехов Игорь Дмитриев — Евгений Листницкий Наталья Архангельская — Дуняшка Мелехова Александр Благовестов — Степан Астахов Първа серия Втора серия Трета серия
Прочетете още