10 точки относно решението на Еврогрупата - transform!
1. Еврогрупата на 20 февруари завърши първият (къс) кръг от преговорите между новото гръцко правителство и европейските им партньори.
2. За да се прецени какво правителството печели и какво губи, както и това, което то не успя да спечели или не загуби, ние трябва да вземем под внимание три неща: условията, при които преговорите се състояха, целите, които всяка страна се опита да постигне и алтернативите за избор.
3. Колко страни всъщност преговарят около масата? Отговорът е: Много. Резултатът, но също толкова важните междинни етапи на процеса на преговори, включва важни дялове не само за Гърция и Германия, но и за всяка една от 17-те страни от Еврозоната. Въпреки това, дори и подходът, който намалява степента на риска на равнището на "национални интереси", е подвеждащ. В действителност, финансовите министри на всички участващи подбрани правителства преговарят по политики (и с относителна сила) на съответните им правителства, по същия начин както Европейската комисия преговаря нейните политики (и със своята относителна сила) през Юнкер, ЕЦБ през М. Драги, и МВФ през C. Лагард.
4. Изключителна агресия на Шойбле е показателна за натиска от Германското правителство в усилията му за гарантиране на върховенството на собственият им поглед към кризата, както и за продължаване на политиката на строги икономии. Също така беше показателна за усилията му да поддържа важните играчи, обвързани с проекта си. Поради тази причина позициите на Франция и Италия са от особено значение. Пукнатините, които биха могли да бъдат постигнати от гръцкото правителство - на този етап - са предимно от тази страна, а не от страна на "Южен фронт" (Испания, Португалия, Ирландия), който е в точно съгласуване с немските цели, и с поглед към възможните победи на левицата в съответните страни. В смисъл, играта която те избраха да играят е много опасна. Изборът им да се идентифицират с германската стратегия е очевидно срещу интересите на собствения им народи, което означава, че, докато Гърция е в състояние да гарантира, дори и малки победи, натискът върху тях ще расте.
5. Като се има предвид всичко това, Германия се опита да гарантира, че правителството на СИРИЗА ще подпише точно същите неща, които предишното правителство подписа: От една страна, приемането на всички условия в очакване на приключване на 5-ия преглед на Гръцката програма за преструктуриране (икономическо заробване) и от друга страна, приемането на логиката, че единственият начин за излизане от кризата е този, посочен от Германия (политическо заробване).
6. Това няма да се случи, поради две причини: първата причина е, че СИРИЗА не блъфираше именно относно червените си линии. Правителството беше и продължава да бъде ангажирано с мандата получен от изборите и да се отчита пред гръцкия народ. Втората причина е, че европейските политически и икономически елити бяха уплашени от динамиката на сблъсък. С други думи, едно нещо е да се смята, че GREXIT е, въз основа баланса на вероятностите, възможната им управляемост, а е съвсем друго нещо, да си сигурен в това. Опитът на Lehman Brothers със сигурност е преподал някои уроци относно тази деликатна линия.
7. В този смисъл и при тези обстоятелства, вторият кръг от преговорите ще започне утре. И той ще продължи толкова дълго, колкото е предвидено в петъчното "мостово споразумение" - четири месеца. През това време ние ще направим изводи не само за тези частични преговори, а и за тези, които ще ги последват, но също така и за по-големи и по-важни стратегически въпроси в историята на левицата. Затова нека, бъдем внимателни и търпеливи. Ние не разполагаме с необходимата политическа, времева или емоционална дистанция, за окончателни преценки все още.
8. Следващите четири месеца ще бъдат битка с времето, но най-вече битка със себе си. Продължаващият конфликт относно тълкуването на споразумението (аргумента на Кругман в неговата статия в "Delphic Demarche" е силен, и поради тази причина ние трябва да използваме цялата налична гъвкавост, като се има предвид, че и другата страна ще направи точно същото нещо.
9. Аз съм напълно съгласна с мнението, изразено от другаря Elias Ioakeimoglou в съответната статия: "Конфликтът остава нерешен и времето ще бъде благоприятно за този, който ще подготви по-добре условията за следващите големи преговори"
10. Това е, което всички ние (правителството, партията, политическите и социални субекти, участващи в проекта ни) трябва да гарантираме, през този период е: условията, при които следващите преговорите ще се проведат да бъдат благоприятни за нас. Това означава много неща. На първо място, това означава, че възможността за сблъсък остава голяма и че тактически маневри не водят до интеграция. Това означава също така, че ангажиментите ни остават като ръководни принципи, и че тяхното значимост ще бъде истински важна, а не изоставянето им. Накрая, това предполага, че политическите процеси ще бъдат особено важни, за да се гарантира дебат и разбиране на всички тези въпроси, но също и да служи като механизъм за контрол. Ако искаме времето да работи на наша страна, ние трябва да инвестираме в истинско, съгласувано и по същество сътрудничество между нас, в посока към разрешаване на реалните проблеми и със строга ориентация към интересите на мнозинството. Това до голяма степен ще определи дали правителството на СИРИЗА може и трябва да продължи да съществува след юни.
Елена Пападопулу, transform!, 25 февруари 2015г.
http://www.transform-network.net/blog/blog-2015/news/detail/Blog/10-points-on-the-eurogroup-decision.html
