Група Yorum


Знаменитата турска група Grup Yorum е преминала през забрани и арести, многохилядни концерти и политически изяви, и е записала над 20 албума след създаването си през 1985г. Песните на групата са с ярка лява и антифашистка насоченост, дълбоко свързани с турския фолклор и съвременната музика.


Група Yorum изпълнява "Bella Ciao" в Истанбул,
различни музиканти и артисти се присъединяват към тях
на сцената и пеят заедно с хиляди зрители.


"Ние сме едни от тези, които защитават алтернативната култура срещу империалистическата, изродена култура, която системата иска да разпространява, атакуваме я и се получава. Капитализмът не само използва, но и отнема добрите ценности на хората."

Група Grup Yorum е изразител, вдъхновител и опора за десетки хиляди борещи се трудови хора в Турция и по света!


Музикантите откликнаха веднага на скръбта на миньорите от Сома. Песента "Миньор"

"С цел да се доведе театъра до обществото, да се получи общуване с масите, ние провеждаме представления на улицата. Играем на пазари, стачки на работници или държавни служители, опашки за хляб, улици, училища и театрални сцени."


Концерт на улица в Сома




Един от концертите на групата в Турция през май 2014 г.

"Ние не смятаме, борбата срещу фашизма и културните атаки на империализма за хоби, което се извършва в определени часове на деня, считаме я като част от революционната борба, ние изпълняваме организирано изкуство."

Пълен запис на концерта по случай 25 години
от създаването на групата в Истанбул
през 2010 година.


Документален филм за група Yorum със субтитри на английски.

Страницата на групата във фейсбук е: https://www.facebook.com/grupyorum1985

С благодарност на "Червено действие" и един анонимен другар.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Високи сини планини – Младен Исаев

Изображение
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ...
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и...
Прочетете още