Генка Богданова - три сатирични истории
Прозрение
На село, впрегнато в долап със стар чекрък,
едно магаре се въртеше вяло в кръг.
Мухи го хапят, жарко слънце го гори,
то, ноздрите издуло, върти ли, върти...
Гледах в почуда, до смърт бе уморено.
„Тази твар е луда! - мислех възмутено.-
Ни с думи го подканят, ни камшик играе,
а само` си тича и не си играе?!"
Но зърнах - пред носа му люшка се бодил.
"Той е взел ума му. Гладът го е влудил."
Мечтаейки да стигне тази вкусна стръв,
гони без да дреме бодила, вързан с връв.
Тъй е и с Човека. Върти го в своя кръг
съдбата му нелека - житейският чекрък.
В света на Капитала, бедняка – проста твар,
богатите залъгват с трик изпитан, стар.
Две писма до Дядо Коледа
І писмо:
Мили Дядо Коледа,
Ако някой научи, че съм ти писала, сигурно ще помисли, че съм луда, или, че наистина съм се вдетенила, както често чувам да казват за възрастните хора.
Повярвай ми, скъпи Дядо Коледа, въпреки, че надхвърлих шестдесетте отдавна, аз съм една нормална, но много самотна възрастна жена. Не бих се обърнала към теб, ако ти не беше последната ми надежда поне за Коледа да имам това, за което най-много мечтая вече няколко години.
Моля те, добри ми Дядо Коледа, подари ми малко Коледно вълшебство! Направи ме щастлива!
Не те моля нито за дом, нито за хляб, нито за пари. Дом си имам. Малък и беден е, но и той е много за сам човек. Трапезата ми не е богата, но има хляб и кофичка мляко, и това ми стига. Колко му трябва на един възрастен човек, за да се нахрани? Живея скромно и с малката си пенсийка свързвам някак си двата края на ежедневните си нужди. А и сина от чужбина веднъж-дваж в годината ми из-праща по нещо.
За друго жадувам, мили Дядо Коледа. Поне на празниците да усетя топлия дъх на любимо същество до лицето си, да срещна нежния поглед на обичливи очи, да прегърна някой, който обичам и зная, че ме обича и гласът му да раз-пръсне страшната тишина в дома ми, от която душата вече ме боли.
Помогни ми, дядо Коледа! Ти знаеш, досещаш се за какво те моля. Пред тебе няма граници, няма непреодолими разстояния, няма невъзможни неща. Само ти можеш да ми помогнеш.
Една самотна майка.
01.12. 2016, с. Изгубена надежда, България
ІІ писмо:
Уважаеми старче, получих писмото Ви с Коледното желание на майка ми.
Не зная, защо е писала до Вас, но Ви моля да я извините за детинската й постъпка. Ние с Вас сме делови хора и за мен е необяснимо и непростимо, една стара жена да отклонява вниманието Ви от важните бизнес дела, за които се подготвяте цяла година. Приемете извиненията ми!
И все пак , ще се възползвам от услугите Ви, за да изпратя на майка ми желания подарък. И без това тя ще го очаква от Вас, а и селото ни Ви е на път.
Ще Ви бъда много благодарен за услугата, тъй като съм много ангажиран и нямам време да се занимавам с изпращането на подаръци. А и за Вас ще бъде много по-лесно да пренесете през границите искания от нея подарък.
Кучето е много скъпо, от добра порода, много е любвеобилно, обичливо и вярно. Толкова е жизнерадостно и весело, че къщата на майка ми ще кънти от гласа му и ще прогони тишината от която вечно се оплаква.
Заедно с клетката и кучето, Ви изпращам сто долара, за да се почерпите за услугата, която ще ми направите и за радостта, която ще доставите на майка ми.
Желая Ви лек път към България и много здраве на майка ми.
Искрено ваш: Антъни – Андон, Мениджър на просперираща търговска компания
Декември 2016 г. САЩ, Ню Йорк
Милосърден гост
Коледа! В къщата – мрак,
а на „трапезата“- глад!
Всяка вещ- за бедност е знак,
пълзи навсякъде хлад…
Под дрипи болен лежи,
самотен стар клошар,
В душата му - камък тежи,
зове Смъртта за другар.
Ето, тя е на прага -
ангел милосърден.
Хладната си длан слага
на челото усърдно:
- Тази нощ съм ти гост,
Човеко, чух молбата.
Чуй, предлагам ти тост:
„Край! Край на самотата!
Край на глада, студа,
край на всяка тревога!“
Днес ще те отведа
на среща мила с Бога.
В този груб, жесток свят,
живот за тебе няма.
Ти си на мъки богат,
и с надежди – измама.
Хайде, подай ръце!
Усмихни се, Човече!
Имаш болно сърце?
Свърши мъката вече!
Ще те даря с покой,
сълзите ще измия,
от бедите – порой,
под саван ще те скрия.
Нека ти бъда другар!
Днес празнуваме двама.
За теб съм коледен дар.
Аз съм твоята дама!
Генка Богданова
