Три гласа за свобода

Полетът на кондора - латиноамерикански творци

Стихотворение


След като една кръчма се пада на триста жители -
амвонът ще проповядва въздържание,
и след като има едно само училище на 4000 граждани -
ще се говори за Културата (с главна буква),
и след като един лекар лекува 12 000 болни
министърът на здравеопазването ще бъде награждаван,
и след като от шестимата, които търсят работа,
един никога не я намира -
ще се мъдрува за родината,
и след като всеки турист разполага
с 10 венерически проститутки -
Конгресът на жените ще обсъжда развода…
И президентът ще вика от балкона ДА ЖИВЕЕ КОЛУМБИЯ!
- сякаш че е луд.

Едуардо Ескубар, Колумбия

„Семейство“, худ. Фернандо Ангуло, Колумбия

Лишеният от имущество


Хуан, който се появи пръв,
който камък и зачатие
положи в земята,
който вдигна дърветата
и нареди житните стръкове -
няма хляб, няма си къща, нищо няма.

Хуан, който в пустинята дочу
тайното течение на водата,
и който тръгна надълбоко,
за да утоли жаждата на всичко,
подредено от неговата ръка,
Хуан, който остави своите мъртви
изцяло в сянката,
взрян в тъмното време на корените -
взимат му пари за глада поради старото жито,
взимат му сянката заради неговата стряха
и му плащат само дълговете.
Дължи им слънце,
дължи им вода,
дължи им сън,
дължи ми любов.
И нищо не му прощават
на Хуан, който се появи първи.

Фернандо Касон Вера, Еквадор

„Глад“, худ. Освалдо Гуаясамин, Еквадор

На тази свобода


На тази свобода - да си песен дъждовна -
обречи се докрай!
На тази свобода - да си излян
от твърдата и сладка нежност на народа -
обречи се докрай!
На тази свобода - да си отворения слънчоглед
в зората на осветени фабрики и училища озарени,
върху скрибуцаща земя и редом със събудено дете -
обречи се докрай!
Няма друг избор, освен свободата.
Няма друг път, освен свободата.
Няма друга родина, освен свободата.
Не ще има поезия без могъщата музика на свободата.
Тази свобода - насилие
над онези, които я изнасилваха
в името на пищна нищета…
Тази свобода - нощ за поробителите
и утро за вече непобедимия народ…
Тази свобода, осветила потъналите зеници,
босите нозе,
порутените покриви
и очите на децата в прашните предградия…
На тази свобода - империя на младостта,
на тази свобода -
хубава като живота,
обречи се докрай!
Ако потрябва -
дори и сянката си обречи!
Но и това ще ти изглежда малко.

Фаят Хамис, Куба

Превод: Никола Инджов

Графит в Хавана, Куба

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Българи воювали в редовете на съветската армия – втора част