Три гласа за свобода
Полетът на кондора - латиноамерикански творци
След като една кръчма се пада на триста жители -
амвонът ще проповядва въздържание,
и след като има едно само училище на 4000 граждани -
ще се говори за Културата (с главна буква),
и след като един лекар лекува 12 000 болни
министърът на здравеопазването ще бъде награждаван,
и след като от шестимата, които търсят работа,
един никога не я намира -
ще се мъдрува за родината,
и след като всеки турист разполага
с 10 венерически проститутки -
Конгресът на жените ще обсъжда развода…
И президентът ще вика от балкона ДА ЖИВЕЕ КОЛУМБИЯ!
- сякаш че е луд.
Едуардо Ескубар, Колумбия
Хуан, който се появи пръв,
който камък и зачатие
положи в земята,
който вдигна дърветата
и нареди житните стръкове -
няма хляб, няма си къща, нищо няма.
Хуан, който в пустинята дочу
тайното течение на водата,
и който тръгна надълбоко,
за да утоли жаждата на всичко,
подредено от неговата ръка,
Хуан, който остави своите мъртви
изцяло в сянката,
взрян в тъмното време на корените -
взимат му пари за глада поради старото жито,
взимат му сянката заради неговата стряха
и му плащат само дълговете.
Дължи им слънце,
дължи им вода,
дължи им сън,
дължи ми любов.
И нищо не му прощават
на Хуан, който се появи първи.
На тази свобода - да си песен дъждовна -
обречи се докрай!
На тази свобода - да си излян
от твърдата и сладка нежност на народа -
обречи се докрай!
На тази свобода - да си отворения слънчоглед
в зората на осветени фабрики и училища озарени,
върху скрибуцаща земя и редом със събудено дете -
Стихотворение
амвонът ще проповядва въздържание,
и след като има едно само училище на 4000 граждани -
ще се говори за Културата (с главна буква),
и след като един лекар лекува 12 000 болни
министърът на здравеопазването ще бъде награждаван,
и след като от шестимата, които търсят работа,
един никога не я намира -
ще се мъдрува за родината,
и след като всеки турист разполага
с 10 венерически проститутки -
Конгресът на жените ще обсъжда развода…
И президентът ще вика от балкона ДА ЖИВЕЕ КОЛУМБИЯ!
- сякаш че е луд.
Едуардо Ескубар, Колумбия
„Семейство“, худ. Фернандо Ангуло, Колумбия |
Лишеният от имущество
който камък и зачатие
положи в земята,
който вдигна дърветата
и нареди житните стръкове -
няма хляб, няма си къща, нищо няма.
Хуан, който в пустинята дочу
тайното течение на водата,
и който тръгна надълбоко,
за да утоли жаждата на всичко,
подредено от неговата ръка,
Хуан, който остави своите мъртви
изцяло в сянката,
взрян в тъмното време на корените -
взимат му пари за глада поради старото жито,
взимат му сянката заради неговата стряха
и му плащат само дълговете.
Дължи им слънце,
дължи им вода,
дължи им сън,
дължи ми любов.
И нищо не му прощават
на Хуан, който се появи първи.
Фернандо Касон Вера, Еквадор
„Глад“, худ. Освалдо Гуаясамин, Еквадор |
На тази свобода
обречи се докрай!
На тази свобода - да си излян
от твърдата и сладка нежност на народа -
обречи се докрай!
На тази свобода - да си отворения слънчоглед
в зората на осветени фабрики и училища озарени,
върху скрибуцаща земя и редом със събудено дете -
обречи се докрай!
Няма друг избор, освен свободата.
Няма друг път, освен свободата.
Няма друга родина, освен свободата.
Не ще има поезия без могъщата музика на свободата.
Тази свобода - насилие
над онези, които я изнасилваха
в името на пищна нищета…
Тази свобода - нощ за поробителите
и утро за вече непобедимия народ…
Тази свобода, осветила потъналите зеници,
босите нозе,
порутените покриви
и очите на децата в прашните предградия…
На тази свобода - империя на младостта,
на тази свобода -
хубава като живота,
обречи се докрай!
Ако потрябва -
дори и сянката си обречи!
Но и това ще ти изглежда малко.
Няма друг избор, освен свободата.
Няма друг път, освен свободата.
Няма друга родина, освен свободата.
Не ще има поезия без могъщата музика на свободата.
Тази свобода - насилие
над онези, които я изнасилваха
в името на пищна нищета…
Тази свобода - нощ за поробителите
и утро за вече непобедимия народ…
Тази свобода, осветила потъналите зеници,
босите нозе,
порутените покриви
и очите на децата в прашните предградия…
На тази свобода - империя на младостта,
на тази свобода -
хубава като живота,
обречи се докрай!
Ако потрябва -
дори и сянката си обречи!
Но и това ще ти изглежда малко.
Фаят Хамис, Куба
Превод: Никола ИнджовГрафит в Хавана, Куба |