Стоян Лозински - сатира
Съвременни творци в социалния жанр
Садокрадокрация
На онези, които ни изпързаляха Скачахме със тях във кишата,
бледи, гневни и открити,
митингувахме с афишите
там, във нощи мразовити
и под сладки обещания
пуснахме си бюлетините,
да ги изберем с "Осанна!",
да ни възродят съдбините.
В тази чудна еуфория
те кълняха се: "Различни сме -
корист, алчност са история,
правдата на нас прилича!"
Но мъглата от емоции
скоро падна от очите ни,
за да видим, че подскоците
били, всъщност, коленичене:
че в дошлата "демокрация"
бяха вече бизнесмени -
банки, фирми и фондации
те въртяха вдъхновено,
за да пълнят авоари
и да вдигат декар-къщи,
като поклонници в олтара
на Мамона- дявол същи.
И те странничко ни гледаха,
гузничко, но и нахално,
осребрили ни надеждите
чрез пързалката морална.
Ясно бе: лъжци изпечени
оня кръг и те повтаряха...
И ето, страшно е : съблечена
апашки днес ридай България,
и ето, страшно е: ограбена
до дъно, заедно със хляба й,
с чеда, прокудени далече,
без детски смях и глъч, обречена
да е на дявола в сценария,
стопява се и мре България!...
Прозрение под игото на свободата
Под игото на свободата е сложно и прекрасно -
ти краде и си Крез, а аз - бедняк - глупакът,
но и щастлив, понеже финала ми е ясен:
над теб ще плачат сто, над мен един - капакът…
