Капиталистически разгром на производството в България

Започвам с напомняне на числата по едно от многото престъпни деяния - разрушаването на производствения потенциал на България. Това е едно от най-големите престъпления на българските политици през последния четвърт век. Защото не може да има прогрес в едно общество, което не произвежда материални и духовни блага, не се движи напред, а насочва главното си внимание към разрушителни действия и връща страната с десетилетия назад по количеството и качеството на произвежданите продукти и услуги, по развитието и използването на трудовия и интелектуалния си потенциал.

Такъв катастрофален срив на производството в България и за толкова дълъг период не е имало нито след Първата, нито след Втората световна война. Сривът на много видове производства беше не в проценти, а в пъти, и то в много пъти! Общество, което го допуска е достойно за съжаление! А за неговите политици по това време – преценете къде им е мястото. Във всеки случай, не на нови ръководни постове, самовживяващи се в ролята на държавници от европейски или световен ранг.

Всички данни на които се позовавам в този панорамен анализ са от официални български източници, посочени под таблицата. Нито едно число от първичната информация не е измислено от мен. За да избегна добре известните на икономистите условности от сравняването на разновременни стойностни величини, а също и от влиянието на не винаги реалните и често променящите се цени и валутни курсове през този период, използвам натурални показатели, които са най-меродавни. Защото един тон е един тон – и тогава и сега. Един метър продължава да е един метър (виж таблицата). Докато един тогавашен лев не е равен на един днешен лев, поради влиянието на фактора „време”.

В следващите три таблици обхващам периода от 1988 до 2014 или 2015 г. Членството в ЕС обхваща последните 10 години. То обаче е предхождано от присъединяване към Световната търговска организация (СТО) и подготвяно от асоцииране към ЕС, и провеждане на икономическа политика под диктата на МВФ и Световната банка от 1990 г. През юли 1991 г. започнаха преговорите ни за присъединяване към Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), предшественик на СТО. Преговорите за асоцииране към ЕС започнаха през Май 1992 г., а самото асоцииране влезе в сила от февруари 1995 г. Тази икономическа политика беше еднопосочна и еднаква по своята същност през целия 27-годишен период. Предходните фази подготвяха икономиката ни за изискванията на последващите, като се преливаха една в друга. Поради това разделянето им нито е възможно, нито е целесъобразно.

Реставрацията на примитивния балкански капитализъм у нас започна с разгрома на производствения ни потенциал (виж таблица 1.):

Таблица 1. Производство на най-важни продукти в България

Показатели/Години	1988 г.	2014 г.
Електроенергия – млн. квч.	45133	47485
Цимент – млн. т.	5,4	1,8
Прокат от черни метали – хил. т.	3322	939
Металообработващи машини – бр.	17441	1696
Електрокари – бр.	47400	119
Мотокари – бр.	35100	124
Електрически двигатели – хил. бр.	1891	226
Автоматични телефонни централи – хил. линии	436	х
Цветни телевизори – хил. бр.	124,3	х
Домашни хладилници – бр.	111000	х
Автоматични домашни перални – хил. бр.	57,3	х
Азотни торове – 100% азот –хил.т.	1134,7	315
Минерални торове– хил. т. хранит. вещество	724,1	458
Обувки-кожени - млн. чифта	25,8	11,6
Памучни платове – млн. кв. м.	361,7	7,8
Вълнени платове – млн. м.	45,0	2,1
Месо – хил. т.	565,6	155,8
Мляко – млн. л.	2509	69,9
Зеленчукови консерви – хил. т.	344	77,8
Гроздови вина – млн. л.	312,6	104,0
Плодови консерви – хил. т.	242,8	62,5
Растителни масла – хил. т.	171,6	95,9
Домати – хил. т.	809	122
Сирене – хил. т.	112,6	51,2
Захар – хил. т.	361	108
Ябълки – хил. т.	314	..
Грозде – хил. т.	929	..
Говеда – хил. бр. в т. ч. Крави – хил. бр.	1615 646	549,7 352,5
Овце –хил. бр.	8593	1327,9
Разходи за научни изследвания - % от БВП	3,2	0,8
Изследователи – бр.	31412	25484
Раждаемост – на 1000 души от населението - %	13,0	9,2
Смъртност – на 1000 души от населението- %	11,9	15,3
Детски градини – бр.	4666	2002

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник, 1989 г. и 2016 г.
Пояснения: 1988 г. е избрана като последна нормална година преди промените у нас, а 2014 г. е последната за която НСИ е публикувал данни за производството. Идеалното е ако имахме данни и за 2016 г., но това е физически невъзможно, тъй като последната редакция на този текст се прави днес - 3 януари 2017 г. Освен това, данните за 2016 г. едва ли ще се различават съществено от тези в 2014 и 2015 г. Показателно е, че в Статистическия справочник на НСИ от 2016 г. няма данни за производството през 2015 г., а са повторени тези от 2014 г. Това подсказва, че няма разлика между тях, защото сме в стагнация. Означенията в последната колона с „х” показват, че производството е прекратено, а тези с две точки „..”, че няма данни в статистическите справочници.

Разгромът на производствения потенциал предизвика също такъв разгром на експорта ни (виж таблица 2.):
Таблица 2. Износ на най-важни стоки от България

Продукти/Години	1988 г.	2015 г.
Електромотори – хил. бр.	836	..
Електронни калкулатори – хил. бр.	46,7	х
Електрокари – хил. бр.	44,7	х
Мотокари – хил. бр.	33,2	х
Електротелфери – хил. бр.	131,5	х
Електромери – хил. бр.	105,5	х
Телефонни апарати – хил. бр.	630	х
Радиотелефони – хил. бр.	121	х
Стругове – бр..	3278	х
Трактори – бр.	1717	х
Лагери – млн. бр.	12,4	..
Цигари - хил. т.	73,3	16,7
Азотни торове –хил.т.	319	..
Пресни плодове – хил.т. -в т.ч. грозде – хил.т. -в т.ч. ябълки – хил. т.	139,2 36,2 41,1	26,4 1,0 3,8
Пресни зеленчуци – хил.т. -в т.ч. домати – хил. т.	109,3 78,9	28,1 4,4
Стерилизирани зеленчукови консерви – хил.т.	170,5	24,6
Яйца – млн. бр.	126,8	..
Трапезни вина – млн. литра	172,3	..
Ориенталски тютюн – хил. т.	54,9	34,7

Източник: НСИ. Статистически справочник 1989 г. и Статистически справочник 2016 г.
Пояснения: В колоната за 2015 г. знакът „х” означава, че износът е прекратен, а знакът „..” че няма данни за износ в Статистическия справочник. В повечето случаи това може да означава, че износът е минимален или е преустановен. Износът на грозде и ябълки в колоната за 2015 г. е за предходна година.

Тоталният срив на производството и търговията, заедно с намалението на заетостта, увеличението на безработицата и свиването на реалните разполагаеми доходи, доведоха до рязък спад в потреблението на домакинствата. Това личи от таблица 3.

Таблица 3. Потребление на основни хранителни продукти на
лице от домакинството

Показатели/Години	1988 г.	2015 г.
Хляб – кг.	196,4	89,5
Месо – кг.	75,2	32,6
Риба – кг.	8,3	5,2
Прясно мляко – л.	195	18,5
Яйца –бр.	263	135
Плодове –кг.	109	47,6
Зеленчуци – кг.	109	68,4
Захар –кг.	35	7,0
Растителни хранителни масла – л.	22,9	16,5

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник 1989 г. и 2016 г.

Анализът на данните от таблиците дава основание за следните изводи:

1. В таблица 1. присъстват 36 показателя от различни сектори и сфери на дейност, които дават задоволителна представа за общата картина на икономическото и социалното развитие на страната ни през този период. България достига най-високо ниво на производството си през 1988 г. Съдейки по структурата на производството, към тази година сме били средно развита индустриалноно-аграрна европейска държава. Тези производства са били организирани на основата на интеграцията в рамките на СИВ. След 1989 г. започва икономическият разгром във всички сектори на икономиката. Единственото оцеляло, дори леко повишено производство е на електроенергетиката, създадена преди това от прозорливи български енергетици, главно с техническата помощ и съоръжения от Съветския съюз.

2. Статистическите данни през годините показват, че производствата, които не са били унищожени веднага след 1989 г. се доликвидират с асоциирането ни към ЕС в 1995 г. и с присъединяването ни в 2007 г., когато се извършва престъпната приватизация и не по-малко престъпното концесиониране, приключва въвеждането на пълна либерализация на външната търговия и на капиталовите потоци и се отменят протекциите на местното производство. По-конкурентоспособните производства на най-развитите страни смазват нашите все още недостатъчно конкурентни и оставени без защита местни индустриални и земеделски производства дори на нашия вътрешен пазар. Никоя от сегашните най-богати страни не си е позволявала такъв рязък пълен отказ от протекция на местното си производство на времето, когато е била на настоящото наше ниво на развитие.

3. Със закона за приватизацията беше предвидено създаването на държавен орган за следприватизационен контрол, с цел да се проверява доколко новите собственици спазват икономическите, социалните, екологичните и други клаузи на приватизационните договори. Дейността на този орган обаче беше блокирана и, на практика, не е осъществяван никакъв контрол. Въпреки масовите груби нарушения на приватизационните договори, не са предприети наказателни мерки срещу нарушителите. Тогавашните български правителства и съдебната система не само толерираха, но и активно форсираха престъпната приватизация. Това сигурно не е правено безкористно или по някакви абстрактни идеологически причини!

4. Разрухата протича с различни нюанси. Едни производства, съпротивлявайки се срещу външната конкуренция, се свиват постепенно, без да изчезват, като разчитат главно на малкия вътрешен пазар. Други също намаляват и почти изчезват или остават със символични обеми, които статистиката, може би не винаги отчита.

5. Всеобщият разпад на производството, съчетан с престъпна приватизация, прави излишни много годни производствени машини и съоръжения и ги превръща в скрап, който бива организирано разпродаван или разграбван. Често се съобщаваше за изхвърляне като скрап на току що доставени и дори неразопаковани нови машини и съоръжения. Защото новите собственици са били кръгли профани в конструктивните дела, но за сметка на това – големи майстори в престъпните сделки и в разпродажбата на готови ценности.

6. Приет беше Закон за възстановяване на собствеността върху земята на бившите й собственици или на техните наследници, в реални граници. Това предизвика тотален хаос в земеделието. Дейността на „земеразделителните комисии” се проточи с години. Ликвидирано беше едрото модерно кооперативно земеделие, постигнало добиви на европейско равнище, и бяха възстановени милиони малки парцели, негодни за съвременна механизирана обработка. Около една трета от земята остана пустееща в продължение на години през 1990-те и през първото десетилетие на новото столетие. Селските стопани и българската икономика понесоха огромни загуби и пълна разруха, от която земеделието и до сега не може да са съвземе.

7. Разрухата в растениевъдството и животновъдството се осъществи със закон чрез така наречените „ликвидационни комисии”, чиято главна цел беше – ликвидация, разрушаване на производствените земеделски кооперации (ТКЗС). Почти никоя източноевропейска държава не е допуснала такова брутално разрушаване на производствено-стопански структури в земеделието си. Изколвани бяха масово крави, биволи, дори бременни елитни породи и други домашни животни.

8. Тоталният разгром на производството породи огромна безработица, емиграция на няколкостотин хиляден квалифициран персонал в чужбина, масова деквалификация и деградация на работна сила, рязко намаление на заетостта и доходите, семейни и лични трагедии, убийства и самоубийства. Работещи в чужбина родители, за да припечелят за прехраната на своите семейства, изоставиха невръстни деца, които израстваха без нормална родителска грижа, топлинка и възпитание, под спорадичния надзор на 70-80 годишни баби и дядовци. Част от тези деца, озлобени от живота, с израстването си, за отмъщение се превръщаха в престъпници. Намалява обхватът и се срива броят на децата в училище, масово се закриваха училища в селата и малките градчета, започна ново повишение на неграмотността и на забравените лоши болести, особено сред циганското население.

Появи се дори официалното статистическо понятие „обезкуражени безработни” – трайно безработни в продължение на 3-4-5 и повече години, професионално деквалифицирани и деградирали, хора загубили надежда, че ще си намерят работа. Статистиката и до сега отчита техния брой всяко тримесечие (между 160 и 180 хил. души), без, обаче да ги включва в официално отчитаната безработица. Това е груба манипулация на данните за истинската безработица. Официалната безработица сега е около 9-10%, а с включването на обезкуражените – около 18-20%. Ако не бяха отворени на времето границите за емиграция – този мощен социален отдушник, на около 1,5-2,0 млн. души, повечето от тях – работоспособни, безработицата би достигнала около 45-50%. Дори само по това може да се съди за социалните последствия на икономическата разруха. Съдете за мащабите на социално-икономическата катастрофа, щом половината от заетата преди това работна сила е станала излишна.

9. Асоциирането и присъединяването към ЕС продължиха разрушителната тенденция, започнала в края на 1989 г. Няма признаци за конструктивно въздействие на членството ни в ЕС върху стопанската дейност. С разширяването на либерализацията на вноса и износа и отмяната на протекцията на неконкурентното местно производство в рамките на Общия европейски пазар, членството ни в ЕС по-скоро довършва, в някои случаи дори ускорява започналите по-рано разрушителни процеси. Дискриминационното субсидиране на нашето земеделие по вина на ЕС по квоти на декар за новите членове на ЕС в продължение на 7 години го досъсипа.

10. Пораженията за България от този тотален разгром на икономиката са огромни. Те не подлежат дори на приблизителна количествена оценка. Като вземем предвид пораженията върху физическия, човешкия и интелектуалния капитал и пропуснатите в резултат на това бъдещи ползи, може да се предполага, че загубите на България през изминалите 27 години са в порядъка на 300-350 милиарда щатски долара. Последствията от този погром са зашеметяващи и ще се чувстват още много години. Бяхме и затова продължаваме да сме най-бедната страна в Европа.

Представете си само какво означава изхвърлянето на улицата на стотици хиляди квалифицирани специалисти с висше и средно техническо, специално инженерно, медицинско, финансово-икономическо, агрономическо, хуманитарно и друго образование, на хиляди български учени. А сега се чувства масово дефицит на квалифицирана работна сила в производството и извън него. Защото част от него беше унищожена, а другата част – принудена да емигрира в чужбина.

11. Разгромът на производството, естествено засегна тежко и експорта. В 1988 г. България изнасяше в големи за нашата страна количества, средно и дори някои високо технологични продукти (виж таблица 2.). Износът на повечето от тези продукти сега е прекратен. Драматично спадна и износът на традиционни за нас земеделски продукти: пресни и преработени плодове, зеленчуци, грозде, трапезни вина, яйца и други. В нашия износ сега преобладават суровини, първично преработени материали, традиционни хранителни и нехранителни продукти с посредствени качества и на по-ниски експортни цени. Относително по-високотехнологичните продукти са 3-4% от общия ни износ. Преобладаващата част от предишните ни пазари: Русия, Украйна, други страни от бившия Съветски съюз, арабски и близкоизточни страни са безвъзвратно загубени.

12. Разрухата в производството и износа и последвалата масова и трайна безработица, силно рестриктивната политика по доходите, ограничиха търсенето на потребителски стоки. Спадна потреблението на хранителни и още повече на нехранителни стоки, поддаващи се на отложено потребление. Рязко спадна дори потреблението на насъщни хранителни стоки: месо, млеко, яйца, пресни и преработени плодове и зеленчуци (виж таблица 3.).

България е икономически опустошена държава. На този фон звучат повече от странно думите на президента Плевнелиев през есента на 2014 г., че тези години били „най-успешните в нашата нова история”. Чудно ми е по каква земя се движи този човек, с какви очи гледа своите сънародници! Истината е обратната. С опустошителните си икономически, социални, морални, нравствени и други последствия тези години нямат равни на себе си в новата история на България. Нарасналата заболеваемост и връщането на редица забравени в миналото лоши болести се върнаха и обхващат все повечехора.

Трагичният опит на България може да бъде много полезен с отрезвяващото си въздействие за други източноевропейски страни. Добре е гражданите на Украйна, Молдова, Грузия и държавите от Западните балкани да знаят, че същото очаква и тях при асоциирането им към ЕС. За присъединяването им към ЕС по-добре е да не говорим. То едва ли ще се случи в обозримото бъдеще! По-скоро ЕС може да престане да съществува в сегашния му вид. Като хиляди други българи, аз съм за Европейски съюз, но не тази пародия, която имаме сега!

Въпреки казаното до тук, аз и сега не препоръчвам България да напусне ЕС. Защото и преди 10 години, и сега нямаме по-добра алтернатива. Продължавам да съм за оставане в ЕС, но не тази пародия на интеграционна общност, какъвто е той сега. С наложените ни преди 10 години жестоки условия за присъединяване, между които и предсрочното закриване на атомните блокове в Козлодуй. Със забавеното отпускане на аграрни субсидии в продължение на 7 години и с насочването на квотите главно към зърненото производство, се ускори ликвидацията на овощарството, лозарството, зеленчукопроизводството, животновъдството, въпреки благоприятните ни природно-климатични условия, наличието на работна сила и на пазар за продукцията. С пълното откриване на нашия пазар за внос на плодове, грозде, зеленчуци от други южни страни членки и нечленки на ЕС, с далеч по-благоприятни природно-климатични условия от българските, нашето производство на такива полезни и високодоходни продукти е осъдено на ликвидация. Сега вече 80-85% от консумираните най-важни хранителни продукти внасяме от чужбина, докато до 1988 г. бяхме нетен износител на земеделски продукти в големи мащаби. Ние никога не можем да се конкурираме с тези страни, защото не можем да влияем върху природно-климатичната им конкурентоспособност.

С функционирането на Общия Европейски пазар в сегашния му вид, нашите едва прохождащи фирми през последните 10-15 години, не могат да се конкурират с фирмите от развитите страни членки на ЕС със 100-150 годишен производствено-стопански и търговски опит, с високо квалифицирани и опитни кадри, с много добра научно-техническа и внедрителска база, с дългогодишни традиции и връзки по целия свят. В тази ситуация, лишени от всякаква протекция по логиката на аргумента на прохождащата индустрия (infant industry argument), използван в миналото от фирмите на тези страни със солидна протекция, ние никога няма да можем да проникнем във високотехнологичните индустриални и други продукти и услуги и ще се задоволяваме с износ на суровини, първично обработени продукти и продукция на ишлеме. Така не се постига индустриален прогрес и високо благосъстояние.

Тежкото положение на по-бедните страни членки се усложнява още повече с провежданата политика на превръщането на ЕС във свръх държава, в Европейски съединени щати, с концентрация на всички важни управленски функции в Брюксел и отнемането на тези функции от националните институции (парламент, правителство и т.н.). Сегашните европейски държави ще се превърнат в административни области – изпълнители на решения, вземани от неизвестни, от никого избирани и на никого подотчетни, назначавани и повишавани по незнайни методи, висши чиновници с астрономически заплати и привилегии.

Такава политика ще среща все по-остра съпротива от страните членки и ще ускори самоликвидацията на Европейския съюз в не много далечното бъдеще. Привържениците на свръхцентрализацията в ЕС, под флага на интеграцията, са най-активните разрушители на Съюза. Аз не съм за такъв Европейски съюз!

Проф. Иван Ангелов, Член-кор. на БАН

По материал от Епицентър "Проф. Иван Ангелов за присъединяването ни към ЕС: Разгром на българската икономика!"