Хайнрих Хайне - сатирични стихове
Хайнрих Хайне - роден 13 декември 1797 в Дюселдорф, умира 17 февруари 1856 в Париж. Революционен поет и публицист. Започва като романтик („Книга на песните“), но по-късно се развива като сатирик, който воюва срещу политическата и черковна реакция („Германия, зимна приказка“). От 1831 живее в Париж, дето се сближава с Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Изпод перото му се явяват и прекрасните „Пътни картини“, в които напада рязко пруската феодална дворянска клика, схоластическата ученост и немското филистерство.
За свободата бяха, но от страх
те знамената свиха —
да изберат за цар едно от тях
животните решиха.
Събраха се — от всеки вид и род —
и партиите разни
разпалиха се, пуснаха се в ход
интриги безобразни.
Деец в магарешкия комитет бе
Марко Старовремски —
със чер-червен-златист трицвет
и дрехи чисто немски.
Конете с малък, нерешаващ брой
не вдигнаха трибуни.
Смутени от магарешкия вой
наведоха муцуни.
Но кон за цар един предложи пак…
Магарешкият председател тогава рипна,
тропна гневно с крак
и изрева: „Предател!
Предател! Ясно в твоите черти
личи си емигранта —
не си магаре, а роден си ти
от мръсна чужда кранта!
На зебрата си внук — познавам аз
по шарки, по походка,
а в чуждия акцент на твоя глас
звучи еврейска нотка.
Дори и наш, но умен и студен
да те търпя не мога.
Ти с дух магарешки не си дарен,
не вярваш и във бога.
Но аз — магаре съм! С ума мъглив,
с осанката юнашка,
магаре съм със всеки косъм сив
на своята опашка!
Не френско муле със свободен прав,
а немско съм магаре.
Разбран, послушен, с гръб набит и здрав,
родът ми много стар е.
Дедите ми със бунтове и мъст
не са се опетнили —
пренасяли торби със бодър тръс,
усмихнати и мили.
И мирно кожите им днес лежат
във гроба — сетно ложе —
с нетленен дъх, над всинца нас
те бдят там — от небето боже.
О, вечна слава вам, деди!
Амин! В мир яжте райско жито!
От пътя ви не ще се отделим
дори с едно копито.
Блажен съм, че магаре се родих!
От родна раса, сиво.
От всички покриви извикал бих: —
Магаре съм щастливо!
Великото магаре, мой баща,
и то е с родно име!
На родно мляко вкусих сладостта
от майчиното виме.
Магаре съм! Кълна се тук пред вас —
на моя скъп родител,
на бащините магарии аз
ще бъда продължител!
Магарешки съвет ви давам тук
да изберем магаре!
Та в царството такова кой ли друг
с достойнствата на цар е?
Стига с тоя страх и грижи,
здраво пипай, смел бъди)
За света нехай и сгодно
си живота нареди!
Плащай щедро на гусларя —
той ни в празник весели;
тъщата ласкай, но тайно
„Дявол взел те!“ си мисли.
Говори добро за княза
и недей хули жена;
надениците не стискай,
щом заколил си свиня.
Църквата мрази, но влизай
пак през нейните врати;
шапката пред попа сваляй,
в празник вино му прати.
Някъде сърбеж усетил,
чинно ти се подръгни,
а обувки щом те стискат —
с меки чехли ги смени.
Случи ли се пък жена ти
супата да пресоли —
като най-добра готвачка
на света я похвали
Шал поиска ли ти също,
радостно купи й два;
накити, дантели, гривни
накупи й свръх това.
Тоя мой съвет последвал,
знай: ще влезеш най-подир
в рая божи и ще имаш
тука на земята мир!
Който много има, скоро
още повече добива;
малко има ли, туй малко
в чужди джобове отива.
Нямаш ли обаче нищо,
по-добре умри тогава —
само който има нещо,
да живее има право.
Магаретата избиратели
За свободата бяха, но от страх
те знамената свиха —
да изберат за цар едно от тях
животните решиха.
Събраха се — от всеки вид и род —
и партиите разни
разпалиха се, пуснаха се в ход
интриги безобразни.
Деец в магарешкия комитет бе
Марко Старовремски —
със чер-червен-златист трицвет
и дрехи чисто немски.
Конете с малък, нерешаващ брой
не вдигнаха трибуни.
Смутени от магарешкия вой
наведоха муцуни.
Но кон за цар един предложи пак…
Магарешкият председател тогава рипна,
тропна гневно с крак
и изрева: „Предател!
Предател! Ясно в твоите черти
личи си емигранта —
не си магаре, а роден си ти
от мръсна чужда кранта!
На зебрата си внук — познавам аз
по шарки, по походка,
а в чуждия акцент на твоя глас
звучи еврейска нотка.
Дори и наш, но умен и студен
да те търпя не мога.
Ти с дух магарешки не си дарен,
не вярваш и във бога.
Но аз — магаре съм! С ума мъглив,
с осанката юнашка,
магаре съм със всеки косъм сив
на своята опашка!
Не френско муле със свободен прав,
а немско съм магаре.
Разбран, послушен, с гръб набит и здрав,
родът ми много стар е.
Дедите ми със бунтове и мъст
не са се опетнили —
пренасяли торби със бодър тръс,
усмихнати и мили.
И мирно кожите им днес лежат
във гроба — сетно ложе —
с нетленен дъх, над всинца нас
те бдят там — от небето боже.
О, вечна слава вам, деди!
Амин! В мир яжте райско жито!
От пътя ви не ще се отделим
дори с едно копито.
Блажен съм, че магаре се родих!
От родна раса, сиво.
От всички покриви извикал бих: —
Магаре съм щастливо!
Великото магаре, мой баща,
и то е с родно име!
На родно мляко вкусих сладостта
от майчиното виме.
Магаре съм! Кълна се тук пред вас —
на моя скъп родител,
на бащините магарии аз
ще бъда продължител!
Магарешки съвет ви давам тук
да изберем магаре!
Та в царството такова кой ли друг
с достойнствата на цар е?
Магарета, и-а, и-а-ра-ра!
Не сме слуги на коня!
Конете долу! Качвайте, у-ра,
магарета на трона!“
Тъй рече патриотът.
Трепет див разнесе се в салона.
Ревеше всеки родолюбец сив:
„Магарето на трона!“
Обкичиха магарешкия врат
с венец за тази вярност,
а той, честит, размахваше отзад
опашка с благодарност.
Не сме слуги на коня!
Конете долу! Качвайте, у-ра,
магарета на трона!“
Тъй рече патриотът.
Трепет див разнесе се в салона.
Ревеше всеки родолюбец сив:
„Магарето на трона!“
Обкичиха магарешкия врат
с венец за тази вярност,
а той, честит, размахваше отзад
опашка с благодарност.
Хайнрих Хайне
Добър съвет
здраво пипай, смел бъди)
За света нехай и сгодно
си живота нареди!
Плащай щедро на гусларя —
той ни в празник весели;
тъщата ласкай, но тайно
„Дявол взел те!“ си мисли.
Говори добро за княза
и недей хули жена;
надениците не стискай,
щом заколил си свиня.
Църквата мрази, но влизай
пак през нейните врати;
шапката пред попа сваляй,
в празник вино му прати.
Някъде сърбеж усетил,
чинно ти се подръгни,
а обувки щом те стискат —
с меки чехли ги смени.
Случи ли се пък жена ти
супата да пресоли —
като най-добра готвачка
на света я похвали
Шал поиска ли ти също,
радостно купи й два;
накити, дантели, гривни
накупи й свръх това.
Тоя мой съвет последвал,
знай: ще влезеш най-подир
в рая божи и ще имаш
тука на земята мир!
Хайнрих Хайне
Такъв е света
Който много има, скоро
още повече добива;
малко има ли, туй малко
в чужди джобове отива.
Нямаш ли обаче нищо,
по-добре умри тогава —
само който има нещо,
да живее има право.
Хайнрих Хайне