Филмът „Чапаев" - легендарен колкото самия командир Чапаев.

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - филми за Октмврийската революция


Филма „Чапаев" е шедьовър на филмовото изкуство със световно признание от стотици милиони зрители, разказващ за легендарния командир от Работническо-селската Червена армия - Василий Иванович Чапаев.
Феодор Кличков (прототип за героя е писателя Дмитрий Фурманов, автор на романа "Чапаев") по заповед на партията на болшевиките отива като комисар в 25-та дивизия от Червената армия под командването на Чапаев. Кличков пристига заедно с отряд работници, тъкачи. Чапаев поразява Кличков със своя необичаен вид - човек със среден ръст, видимо с неголяма физическа сила, но притежаващ способността да приковава вниманието на обкръжаващите върху себе си. В Чапаев се чувства вътрешна сила, обединяваща хората около него. Кличков разбира, колко много е стихийното в Чапаев, неудържимото, и вижда своята роля в това, да оказва на наистина народния командир идейно влияние...




Чапаев  (1934)

Киностудио: Ленфилм
Режисьори: Георгий Василев, Сергей Василев
Сценарий: по материали на Анна и Дмитрий Фурманови, Георгий и Сергей Василеви
Оператори: Александър Сигаев, Александър Ксенофонтов
Композитор: Гаврил Попов
В ролите: Борис Бабочкин, Борис Блинов, Варвара Мясникова...
Награди: перва премия "Сребърна купа" от I Московски МКФ (1935 г.); "Най-добрия филм на чуждестранен език" по версии Националния съвет на кинокритиците в САЩ (National Board of Review)  1935 г.; гран-при от Световното Парижко изложение (1937); Сталинска премия I степен (1941), лауреат на премията са Г.Васильев, С.Васильев, Б. Бабочкин.

Плакат за филма „Чапаев“
Пощенски марки посветени на филма „Чапаев“

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Българи воювали в редовете на съветската армия – втора част

Изображение
„Българският народ заради мен няма да се черви.“ – майор Карло Шабански Орден „Александър Невски“, какъвто е получил генерал-майор от Червената армия – Петър Панчевски Голяма част от българите, участвали във войната, извървяват фронтовите пътища до победата над хитлерофашизма и японския милитаризъм. Те са много и не може да се напише за всички. Ще посоча само част от тях, опитвайки се да ги систематизирам като работещи в щабовете, командири, политработници, участвали в подготовката на офицерски кадри за Червената армия, работили във военната промишленост на СССР, партизани действали дълбоко в тила на противника. Михаил Антонов - полковник, дългогодишен секретар на Народния комисар на отбраната на СССР маршал Ворошилов. В годините на Великата отечествена война е назначен за заместник-началник на Главното автомобилно управление на Червената армия и умело съдейства за високата боеспособност на мотомеханизираните части на Червената армия на фронта. Автомобилният транспорт е о
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и
Прочетете още