Георги Георгиев - стихотворения
Съвременни творци в социалния жанр
Начена двадесет и първи век,
звучат тържествени фанфари,
помпозни речи: „Новият човек,
сияйна светлина ще да озари !“
Уви, пак оглушително заскърца,
на капитала гнилата каруца.
Маските падат, лековерни хора
проглеждат – демагогия без мяра!
„О боже, може да се срине,
катрана бързо, осите да смажем!
Ний катраници били сме,
за нас е чест каруцата да мажем!“
Позорни, жалки катраници,
от дълбините на гнева,
на милионите бедняци,
изригва пурпурна вълна,
пречистваща по своя път,
отнася мерзки политици
и тоя зъл, нечестен свят,
изгаря всички катраници!
кръстосват шпаги, удари коварни
на партии кресливи кандидати.
Заедно милия народ оплакват,
как зле е, трудно преживява,
как в рая божи ще го отведат,
ако сглупи и пак ги овластява.
То и без тяхната намеса блага,
път към отвъдното ни се налага,
кога от болести, кога от немотия,
кога в безпътица – житейска орисия.
И слушаш бисерни слова:
“Вам клеветата ви е занаята”!
Ответ на другата страна:
“А вам – лъжата опашата”!
Унасяш се във дрямка кратка,
сънуваш преди четири години,
прилагаха все тая хватка
пак от екрана ни зариват с благини.
И мислиш, мислиш има ли промяна,
оглеждаш себе си и тия от екрана.
О има, има видима промяна,
надебелели са ония от екрана!
Народе мой, да те събудя как,
отколе бия звънката камбана,
ще бъде ли за теб съдбовен знак,
или ще спиш – не трябва ти промяна!
Катраници
Начена двадесет и първи век,
звучат тържествени фанфари,
помпозни речи: „Новият човек,
сияйна светлина ще да озари !“
Уви, пак оглушително заскърца,
на капитала гнилата каруца.
Маските падат, лековерни хора
проглеждат – демагогия без мяра!
„О боже, може да се срине,
катрана бързо, осите да смажем!
Ний катраници били сме,
за нас е чест каруцата да мажем!“
Позорни, жалки катраници,
от дълбините на гнева,
на милионите бедняци,
изригва пурпурна вълна,
пречистваща по своя път,
отнася мерзки политици
и тоя зъл, нечестен свят,
изгаря всички катраници!
Георги Георгиев, януари 2013 г.
Избори парламентарни
Отново избори парламентарни,
отново телевизорни дебати, кръстосват шпаги, удари коварни
на партии кресливи кандидати.
Заедно милия народ оплакват,
как зле е, трудно преживява,
как в рая божи ще го отведат,
ако сглупи и пак ги овластява.
То и без тяхната намеса блага,
път към отвъдното ни се налага,
кога от болести, кога от немотия,
кога в безпътица – житейска орисия.
И слушаш бисерни слова:
“Вам клеветата ви е занаята”!
Ответ на другата страна:
“А вам – лъжата опашата”!
Унасяш се във дрямка кратка,
сънуваш преди четири години,
прилагаха все тая хватка
пак от екрана ни зариват с благини.
И мислиш, мислиш има ли промяна,
оглеждаш себе си и тия от екрана.
О има, има видима промяна,
надебелели са ония от екрана!
Народе мой, да те събудя как,
отколе бия звънката камбана,
ще бъде ли за теб съдбовен знак,
или ще спиш – не трябва ти промяна!
Георги Ц. Георгиев, септември 2014 г., гр. Попово
